Или за Република България ли работи Реформаторският блок?
„- Правосъдие е, сър…
– Това не е правосъдие – каза подигравателно генералът и заудря пак по масата с голямата си тлъста ръка… Аз ще ви кажа какво е правосъдие.“
Джоузеф Хелър, „Параграф 22“
Моника Маковей беше министър на правосъдието на Румъния (2004 – 2007). Тя на практика реорганизира съдебната система в съседната ни страна. Предвид ефективните присъди срещу висши политици, магистрати и бизнесмени е ясно, че в Румъния съдебните механизми работят значително по-добре от тези в България. Въпреки недооценен от българския премиер, примерът на Моника Маковей стимулира дискусиите за съдебна реформа у нас. Съмнявам се обаче, че бе разбрано нейното основно послание: “Намерете човек, който да поема рискове и да не се страхува… в борбата с корупцията.”
„Съгласие или сделка?“ – запита гостите си водещият Бойко Василев в телевизионното предаване „Панорама“. За „Българските единения и срокът им на годност“ разказа Кеворк Кеворкян в „Приказки за телевизията“, публикувани във вестник „Преса“. Това са най-точните думи за „историческия компромис“, подписан от 180 депутати от шест парламентарни партии, които внесоха проект за промени в Конституцията на РБ (Република България) в частта за съдебната власт. Като преди това имаше много совалки между депутати-депутати и депутати-премиер. И, разбира се, призиви от Европейската комисия и посланици от Европа, САЩ и ЮАР. Които доведоха до едно историческо tea party на съгласието между ДПС и РБ (Реформаторски блок). Всъщност, между възпитаници на Философа, преди години наричан Сава, и тези на Лаборанта, преди години – Командира.
„Опитът ми след години работа в Държавния департамент ме е научил на едно: никой обикновен човек не знае какво става отвъд затворените врати, в директните разговори…“ – отговори на въпрос по друг повод Марджъри Марголис, журналистка и член на Конгреса на САЩ (1992 – 1995), която наскоро бе в България за участие в Международната конференция на жените в бизнеса.
Това е може би най-точният отговор и на въпроса „Съгласие или сделка?“, отнасящ се за „историческия компромис“, който „фронтменът“ на РБ нарече „революционно решение“, а друг реформатор – „не са скокът на Левски, но е една добра крачка напред в съдебната реформа“. Съществителните се нуждаят от прилагателни, когато не са пълни със съдържание.
Какъв ще е срокът на годност на „историческия компромис“ пише в „Приказки за телевизията“. И в „Параграф 22“: „Някои хора се раждат посредствени, други постигат посредственост, на трети посредствеността се налага отвън.“ Това се отнася и за „Параграф 180″, може и за „Параграф 240″.
.
Д-р Георги Чалдъков
