Българите в Македония са дискриминирани,македонската история се изопачава по великосръбски рецепти – това казват двама македонски българи в поредица за малцинствата, която излъчва Македонската редакция на Дойче Веле.
Владимир Пере е журналист-пенсионер от Скопие, който от години се занимава с българския въпрос в Македония. За себе си казва, че е сред първите македонци, които са получили български паспорт и че открай време ратува за разрешаването на българския въпрос в републиката. Той вече двайсет години живее с двойно гражданство, но е недоволен от начина, по който македонските власти се отнасят към него като човек с официално заявена българска идентичност.
Който се чувства българин, е враг!
„Днес в Македония най-срамното нещо е да кажеш, че си българин. Българин в Македония означава човек, подложен на преследване, контролиран от Държавна сигурност, човек, който у другите веднага поражда съмнението, че работи срещу държавата Македония и срещу македонската нация“, казва Пере.
Според последното преброяване, в Македония живеят около 1.600 официално декларирани българи. Тази цифра е нереалистична, най-малкото като се има предвид, че 50.000 граждани притежават български паспорт, а според някои данни поне още толкова са в процедура и чакат официална София да им даде гражданство. Въпреки всичко това, освен едно сдружение, македонските българи нямат нито своя политическа партия, нито телевизия, която излъчва програма на български език.
Основният проблем, според Пере, е недемократичното отношение към българите в Македония: „Има страх у хората да членуват в български организации, а държавата няма никакъв интерес да допуска създаването на български сдружения. Държавата е склонна да създаде три албански и две сръбски партии, въпреки че сърбите според преброяването са 40.000. А тогава 50.000 македонци с български паспорт, и още 100.000, които чакат за българско гражданство – защо те не могат да създадат българска партия? Защото властите не го искат! Защото българската партия ще се позове на българските традиции на този народ. Ние, македонските българи, не сме миналото, което трябва да се разчисти, ние сме традицията. Тежкото минало, което трябва да се разчисти, е комунистическото минало. Ако Македония разчисти него и престане да гледа към Белград, тогава другояче ще се развива ситуацията в страната“, казва Пере.
На подобно мнение е и Виктор Канзуров, който още като дете вече бил с българско етническо самосъзнание. Според Канзуров, който също е журналист, македонската държава разглежда като врагове хората с българско етническо самосъзнание – освен ако не са по произход от Република България. Канзуров смята, че Македония няма демократичен капацитет да допуска различно мнение по основните критерии, които държавата налага във връзка с идентичността:
„Държавата, медиите и всички видове власти в Република Македония ни оспорват македонството, т.е. смятат, че нашата „българщина” е просто антипод на македонството. Все още между българската общност, от една страна, и държавните органи на Република Македония и хората, които не са съгласни с нашите исторически нагласи, от друга, се води разговор като между глухи, т.е. няма нормален човешки диалог, който включва някакви демократични компоненти.“
И България нехае…
Според Канзуров, най-голямо недоволство у македонските българи предизвиква продължаващото фалшифициране на историята по великосръбски рецепти, което достигнало кулминацията си при настоящото правителство на – както се изразява той – „т. нар. ВМРО-ДПМНЕ”. Но българите в Македония са недоволни и от некоректната роля на самата българска държава, добавя той:
„Тя не показва никакви признаци на заинтересованост за решаване на проблема с фалшифицирането на историята. И по-точно, прави само показно, за да постига свои вътрешно-български маркетингови цели. Тя не показва и интерес към правата на македонците, които се чувстват българи по етническа принадлежност. А най-голямото доказателство за всичко това е шарлатанското поведение на министъра на българите в чужбина Божидар Димитров.“
Като още една илюстрация на дискриминацията на българите в Македония двамата събеседници припомнят за няколкото неуспешни опита да се регистрира сдружението Радко, което е забранено с решение на Конституционния съд. Пред подобен проблем са изправени и македонците в България, на които властите в София не дават разрешение за регистрация на ОМО „Илинден“-ПИРИН като политическа партия.
Автор: Костадин Делимитов, Редактор: Александър Андреев
Дойче Веле
„България не стои срещу Македония“
Дали през последните месеци в тона на диалога между България и Македония е настъпила промяна? И дали двете балкански съседки са в състояние вече да разговарят на общ европейски език?
С тези въпроси Георги Папакочев започва разговора си с Горан Момироски, старши международен кореспондент на македонския телевизионен „Канал 5“.
„Мисля, че постепенно настъпва промяна, особено след посещението на българския министър на външните работи в Скопие, където точно беше заявена официалната позиция, че България остава най-добрата партньорка на Македония за членството й в ЕС“, отговаря Г. Момироски и допълва: „Това определено разби съществуващия в страната стереотип, че България само се преструва на партньорка и приятелка, а всъщност стои срещу Македония. Мисля, че постепенно нещата на политическо и медийно равнище започват да се развиват в посока на промяна на досегашната ситуация, която не е от полза на двете държави.“
Продуктивни ли са словесните престрелки?
На въпроса дали напоследък градусът на напрежението в медийните изяви между двете страни се е понижил, Момировски отговаря така: „За съжаление историята продължава да бъде централна тема в разговорите между българската и македонската страна. Между двете държави има една очевидно лоша комуникация, тя е лоша и между техните медии, особено след като онова, което ние в Македония чуваме като информация от България, пристига от относително нерелевантни политически субекти, които не отразяват официалната позиция на София към Македония, а само на хора, които се опитват, за съжаление, да извлекат дребни политически ползи за сметка на добрите отношения между двете страни и техните два народа.“
Относно спора с Гърция за името на Македония Момировки казва: „Като човек, който от седем години следи този спор отблизо, със съжаление трябва да кажа, че той ще е нерешим поне в следващите няколко години. Причината за това е в Гърция, която постави високи червени линии, настоявайки евентуалното ново име да бъде използвано във всички инстанции, дори и в самата държава чрез промяна на Конституцията, промяна на личните документи и т.н. Докато за Македония е неприемливо всичко, което би могло да повлияе на т.нар. „въпроси по идентичността“ –промяна на името на нацията, на езика. Онова, което Скопие официално може да направи, и за това беше дадено съгласие на срещата на високо равнище в Букурещ, е да бъде сменено името за международно използване, с някаква добавка към него, като Северна, Горна, Вардарска и т.н., но то да има само ограничено използване, без това ново име да бъде давано на нацията, като Северномакедонска, Горномакедонска и т.н. И докато Гърция настоява за това, Македония, за съжаление, ще остане извън ЕС и НАТО, тъй като никой не е готов за такъв компромис.
Албания гласува доверие на Македония
А дали има ли единомислие в коалиционното правителство в Скопие, а и между албанци и македонци, за позициите на страната по спора за името? Момировски отговаря така: „Онова, което сега официално се чува, е че албанският политически партньор има абсолютно доверие в македонската част от правителството в опитите й за решаване на спора и в този контекст ситуацията засега е спокойна. Очаква се до срещата на високо равнище на НАТО в Лисабон през ноември и декемврийската среща на върха на ЕС албанците да запазят спокойствие и да проявяват доверие към своите партньори.“
Горан Момироски е старши международен кореспондент на македонския телевизионен „Канал5“. Той бе един от лекторите на състоялия се в Кюстендил семинар за български и македонски журналисти, организиран по линия на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”.
Автор: Г. Папакочев, Редактор: М. Илчева
Дойче Веле