Текст от авторската поредица на Николай Гусев „Защото накрая нищо друго не остава…“. Всички публикувани досега текстове от тази поредица могат да се намерят тук.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
„ДÝНДИ“
.
Не, не беше анимационен герой от детските филмчета за гумените мечета.
Носеше хубавото име Красимира и беше единственото дете на най-големия брат на баща ми – чичо Мóне /1/, и рано починалата – скоро след раждането, негова първа съпруга.
Осиротяла още като бебе, отгледа я баба ѝ Ангелина /2/. Крàса, пълничко закръглено детенце, някак си естествено пасна на прякора си. Пък си беше и яшничка. Даже баяʹ.
Смешен случай от детинството. Беше ни на гости и майка ми /3/ ѝ сипа пълна паница мляко с качамак. След като я изяде, поиска втора порция. Излапа и нея. Пак си подаде съдинката, което учуди стринката – къде се беше побрало толкова ядене у това малко дете?! Каза на племенницата си: „Ще ти дам и тоя път, но ако не го изядеш, ще ти изсипя качамака на главата!“. Майка ми е човек, който не хвърля думи на вятъра. Стана така, както и се очакваше – лакомията си изпати като по ноти…
Дунди не беше старателна ученичка, ама хич. Ходеше на училище, защото беше задължително. Ала в края на всяка учебна година все така се случваше, че изпускаше бележника си в селската вада, която го отнасяше в Искъра. Така, за срам на родàта, не можа да завърши трети (днешен седми) клас до осемнайсетгодишна възраст.
Добре, че наскоро бяха отворили училище /4/ за подобни закъсали непрокопсаници, където освен диплома за основно образование, получаваха и някаква професия. Записаха наша Краса в „Пето весело“ (така шегобийците сред възпитаниците му наричаха училището, находящо се на ъгъла на „Ботевградско шосе“ и ул. “Бесарабия“ – днес погълнато, ведно със стотици други сгради, от разширението на булеварда).
Така Дунди не само „изкласи“, но получи и сертификат за готвач.
Изглежда беше „улучила десятката“.
Можеше да яде до насита, солидното ѝ телесно тегло не беше застрашено от спадане. При военните винаги имаше ваканция за готвачи. Така започна успешната професионална кариера на братовчедката. В която се пенсионира и като уважаван главен готвач.
Междувременно се беше запознала с едно скромно момче от провинцията – Жечко (Желю Желев /5/, майстор на ковано желязо). Колкото тя беше пълна, толкова той беше фин и слаб – абе Елин-пелинови Дуда и Вуте… Роди им се щерка, Росица – за разлика от майка си – ученолюбива и доста работлива. Но това е вече друга история…
Краса и Жечко лека-полека понасъбраха пари, съградиха двуетажна къща. Но съседска стара клюкарка – бивша столична бонвиванка, приютена на съжителски начала от себеподобен комшия (Тóше „Коньо“) – подкокоросваше Желю да изостави „недостойната за него Краса“. Добре, че зетят навреме се усети и обърна гръб на сводницата, която вече му беше довела „на крака“ подходяща столична пачавра.
След пенсионирането си братовчедка ми се зае с градинарство – разораха чимовете на обширния двор и засадиха зеленчуци и цветя. Уж „за красота“ поиска от майка ми няколко грудки от уникалната далия, с която държехме пазара на борсата /6/. В един прекрасен ден се появи като конкурент на стрина си както на „Ибър“ /7/, така и на цветната борса. Което си беше живо предизвикателство и дори нещо повече, ама нейсе…
Но човек, и добре да живее…
Впрочем, всеки си има своя собствена представа за „добре“. Някъде към 70-ата година, коварна болест повали Красимира и само за няколко месеци я довърши. Остави Жечко да се шири в събираната с толкова труд къща. Наистина, никой нищо не отнася със себе си в отвъдното…
Важното е какво оставяме отсам. В случая с Дунди то е горе-долу средностатистично, полусериозно-полукомично, белязано с падения и възторзи – нито епични, нито свръхдраматични.
Това подсказа паметта ми за родената през 1937 г. братовчедка. Не ми се щеше споменът да си отиде заедно с онези, които я помнеха от детските ѝ години, та до края.
Сигурно съм пропуснал много детайли, но се надявам да съм разпознал поне главното за човека.
.
Николай Гусев
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
/1/ Вж. „Чичо Мóне“.
/2/ Вж. „Михаил и Ангелина“.
/3/ Вж. „Моята майка“.
/4/ ПУЦ – професионално-учебен център.
/5/ Случайно съвпадение на личното и фамилно име с тези на бившия президент.
/6/ Цветната борса се намираше на ъгъла на ул. “Опълченска“ и бул. “Сливница“; сега там се шири бензиностанция – доказателство, че не красотата, а парàта е днешната господарка на света.
/7/ „Ибър“ е старото македонско название на днешния пазар „Димитър Петков“.
