„Понеделник рано косили сме сено, коси тата, косим я, косиме и двата… Във вторник рано пластили сме сяно… Сряда, четвъртък, петък…докато: „продали сме сяно“ и в събота „пропили сме сяно!“ Пие тата, пием я, пиеме и двата! А в неделя: „Плаче тата, плачем я, плачем и двата!“
Песен, която поетът Борис Христов изпял в съпровод на тамбура в кръчмата в село Лещен на 15 км североизточно от град Гоце Делчев
Автор: Д-р Георги Чалдъков (Варна)
Наскоро описах три от хилядите представители на българската политическа вирусология – хора, които и през комунизма заемаха, и през демокрацията заемат високи постове в обществения и политическия живот на страната. Така заглавието на днешната “лекция” може да бъде и “Бащата на вирусите” (1). При условие, че “вирусите”, този път са дикизирани като “граждани”.
Неотдавна на въпрос на журналист “Какви са българските политици?”, един възрастен човек в една селска кръчма отговори: “Простаци!” И допълни: “които правят проекти”… “На другия ден” обаче се разбра, че те не са политици, а “граждани”, които “диспутират” “нова политическа култура”, “интегрален модел на управление” и “надпартийна неидеологическа доктрина”, а един от гражданите дори каза, че преди 1989 г. сме пиели повече мляко, отколкото пием сега. Всичко това беше наречено “Алтернатива за българско възраждане” – АБВ, инициирана от 10, поканили около кръглата маса 50 български граждани, включително гражданинът (2) Георги С. Първанов, и стотина гости, насядали в амфитеатъра на една зала в центъра на София.
Когато си закърмен в коридорите на ЦК на Комсомола и си защитил дисертация по история на тема „Димитър Благоев и българският национален проблем 1879-1917“, е малко вероятно, невъзможно е да достигнеш дълбочините на такива сложни материи, като “култура”, “управление” и “доктрина”, така че от тях да направиш “възраждане” – явление, със запазена марка за културния и духовен възход на България, в който са участвали свещени за нашата история личности, като Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, екзарх Антим Първи, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Марин Дринов, Иван Вазов…
Сложете до тях имената на 50-те граждани и пародията, ако искате мимикрията (3), изпълва залата в центъра на София. Както и омърсяването на стойностни думи, като “гражданин”, “проект” и “възраждане”.
Речитатив на политическата вирусология: срастването (адхезията) на вирусите с властта и наглостта им, преди в БКП, сега – в „демократични институции”, изглежда дори по-силна от тази между клетките и заобикалящите ги извъклетъчни структури, която се осъществява от ензим, наречен “фокална адхезивна киназа”, съкратено “ФАК”. Повечето образовани българи разбираме добре (фонетиката на) английски език – защо тогава продължаваме да търпим тази вирусна епидемия?
__________________________________________________________
1. Няма общо с “Бащата на яйцето” на Борис Христов, освен че този мъдър поет отказа да получи ордена “Кирил и Методий”, връчван от президента на РБ.
2. В такива случаи, с “гражданин” правя асоциация с разказите на мой съученик за времето, което е прекарал в комунистическия конценрационен лагер край Ловеч: наказаните от властта трябвало да се обръщат към служителите на лагера с “гражданино офицер”, а не с “другарю офицер”. А “на другия ден” бащата на гражданите говори за “исторически компромис” – да сме забравили издевателствата на БКП върху здравето и свободата на българите. Вместо те – наследниците на виновниците – да търсят прошка и да не участват поне в политическия живот на България!
Иначе “Гражданинът президент. Медийният образ на Георги Първанов 2001-
2006 г.” бледнее пред “Гражданинът Хавел”. Той по-точно е описан от Иво Инджев в “Президент на РъБъ”.
3. В политически контекст, биологичният термин „мимикрия” (англ. mimicry, от гръцки mimos – „подражател”) изразява способността на живите организми да променят своите политически цветове и проекти, за да се адаптират към околната среда и да я манипулират.
Б.Р. Още от същия автор – линк.
