.
Във двора ни щедро смокините зреят –
аз помня вкуса им и плътния цвят.
А близо до нас се протяга и кеят,
кресливите гларуси волно кръжат.
Преваля следобед и мама ме вика.
При охлюва в здравеца – там се тая.
Рибар подранил, за да хване светлика,
ме стряска с гръмовното „Има кая!“.
Пак в същата плочка ранявам коляно.
Уплашен, денят във юмрук се е свил.
А мама целува ме малко припряно:
тя бърза – простира да съхне пестил.
Щом почне да дреме вечерната къща,
играчките вече поискат да спят,
превит от умора, баща ми се връща
със мириса странен на чуждия свят.
Разбуждам се: страшно и тъмно навън е.
Високата зарзала рони луни.
Да можеше времето някой да спъне –
на облака в сянката злото кълни.
Но краят на рая внезапно връхлита –
смъртта на вратата ни драснала кръст.
И болката моя, до бяло премита,
превърнала крехкото детство във пръст…
.
Ганка Филиповска
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Ганка Филиповска е родена във Варна. Завършила е Българска филология във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Работила е като стругар, учителка, коректор, редактор, собственик на модна къща, търговец. Редактира произведения на съвременни български автори и преводна литература. Награждавана е за поезия в конкурса „Стихове за вечните неща“ и за проза в „Състояние на полет“ и „Елате ни вижте“. Автор е на сборниците с разкази “Сонет 130” (“Жанет 45”, 2013) и “30 щриха за любовта” (“Жанет 45”, 2014). Още творби на Ганка Филиповска могат да се видят в сайта „Откровения“.
.
