Текст от авторската поредица на Николай Гусев „Защото накрая нищо друго не остава…“. Всички публикувани досега текстове от тази поредица могат да се намерят тук.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
А. Ю. ТОТЕВ – УЧЕНИЯТ, ОБЩЕСТВЕНИКЪТ, ЧОВЕКЪТ
.
„Друг представител на буржоазната икономическа мисъл, който се включва в научноизследователска и учебно-преподавателска работа едва от средата на 30-те години, е Анастас Юрданов Тотев… В своята книга за „стопанския строй на държавите” от 1942 г. той се опитва да се абстрахира от разделението на капиталистическото общество на класи и да очертае на тази абстрактна основа някои закономерности и пропорции на „стопанската структура”… Трябва да се има предвид, че в рамките на академичното крило се оформи една група от икономисти, които като статистици, специалисти в областта на държавните финанси или на външната търговия обслужваха въобще нуждите на буржоазията… По аналогия на военното дело такива икономисти не бяха на бойната линия и представляваха своеобразни помощни тилови служби на буржоазната икономическа мисъл, които по своему се грижеха за нормалното снабдяване на своята армия като цяло или за поддържането на нейната „бойна техника”. Те обслужваха косвено буржоазията като управлявяща класа. Икономисти от този род бяха К. Г. Попов, А. Ю. Тотев, Ас. Чакалов и др. ”
(Акад. Жак Натан, проф. Кирил Григоров, проф. Любен Беров, проф. Стефан Мечев, проф. Тончо Трендафилов. История на икономическата мисъл в България. Том 2, С., „Наука и изкуство”, 1973 г., с.139-145, 41).
Тази година* проф. А. Ю. Тотев щеше да навърши 100 години.
Нещастен случай (счупване на тазобедрена кост… при футболна игра) прекъсна преди 6 години живота на този забележителен българин. И все пак световноизвестният учен беше роден под щастлива звезда. Защото горецитираният откъс звучи достатъчно убедително като обвинителен акт за въдворяване без съд и присъда в Белене, Ловеч, или в някой от другите концентрационни лагери, където цветът на българската интелигенция доживяваше последните си дни само десетина години преди излизането от печат на тази книга. Роден под щастлива звезда, защото въпреки немалките притеснения, на които е бил изложен, е успял да оцелее и да отстои своите научни позиции.
Десетки хиляди студенти в Юридическия, Икономическия, Агрономическия и много други факултети и институти са слушали неговите лекции. Получавали са в студентските си книжки подписа му за заверка на семестъра. Треперели са в предизпитна треска в кабинета му. Без преувеличение може да се каже, че това беше най-очарователният лектор, който успяваше да омае студентската аудитория с непринуденото преподаване на една скучна за повечето слушатели материя – като Съдебна статистика, например. Винаги усмихнат, елегантен и приветлив, готов да предложи всичко от огромния си запас от знания и бликащо остроумие, професорът неволно омайваше и не една трепетна душа на студентка… Когато десетилетия по-късно някои от тях му признаваха вълненията си, той пак оставаше верен на неизчерпаемото си чувство за хумор: „Ех, момиче, защо не ми призна преди петнадесет години, когато бях едва на седемдесет и пет…”
Корените на тази виталност, висока интелектуалност и чувство за принадлежност към науката и към България (не знам коя от двете значими стойности да поставя по-напред, защото професорът винаги е изтъквал своето непоколебимо българолюбие) следва да бъдат търсени в дълбоките пластове на българското Възраждане. Известна светлина дават някои детайли от биографията на А. Ю. Тотев.
Роден е в Габрово. Произхожда от предприемчив балканджийски род. Баба му Мома е сред основателките на женското движение в България. Била е очарователна личност. Само два примера. Когато княгиня Клементина посещава Габрово, начело на посрещачите е Мома, която понечва да целуне ръка на майката на Княза (Фердинанд); княгинята я спира с нетърпящ противоречие жест, навежда се и целува ръка на Мома с думите: „Аз Ви целувам ръка, тъй като сте майка на деветима синове, двама от които са офицери в придружаващата ме свита.” Писателят Антон Страшимиров, приятел на Юрдан Тотев, бил толкова запленен от високите човешки, морални и житейски добродетели на Мома, че я използувал като прототип на главната героиня в повестта си „Габровка”.
От най-ранно детство Анастас изживява тежко перипетиите на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, в които баща му (по него време съдия) е доброволец, а майка му Мария – милосърдна сестра. Голямо е разочарованието на малкия Наско, когато заедно с едно негово другарче (също 9-годишно) не били приети като доброволци (да носят вода на ранените войници).
Служебните задължения на баща му Юрдан Тотев – известен български юрист – се отразяват и върху учението на Анастас: начално образование получава в софийското училище „Свети Седмочисленици” (било е където днес стои Спортната палата), прогимназия завършва във Велико Търново (втори от общо трите класа – в Габрово), три гимназиални класа учи в Търновската мъжка гимназия, а последните два – във Втора мъжка гимназия – София, където с допълнителни изпити се дипломира в полукласическия отдел.
Две години следва Математика във Физико-Математическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. По настояване на единия от чичовците си – Цоню Тотев – крупен земевладелец и единствен акционер-основател от българска страна на белгийската захарна фабрика в с. Камено, Бургаско, записва Агрономо-лесовъдния факултет на Университета. Дипломира се през 1929 г. със специалност Земеделска икономия. Паралелно посещава и вечерните лекции на Свободния университет, Административно-финансовия му отдел. Набира знания, които по-късно ще се окажат изключително полезни за неговата почти енциклопедична научноизследователска и преподавателска дейност. И както няма университет без юридически факултет, така и младият Анастас Тотев не се поколебава да запише Право и да се дипломира като юрист. Този щрих в биографиите на повечето хора е завършващият, но за Анастас Тотев нещата стоят малко по-иначе. Предстои неколкогодишна одисея в Съединените щати.
Едно изследване на младия аграр-икономист привлича вниманието първоначално на английските, а после – и на американските специалисти по проблемите на земеделската пренаселеност. Поканен е да специализира в престижния Корнелски университет, където последователно защитава магистърска и докторска степен в областта на икономиката. Известно време, успоредно с работата му в Корнел, специализира и в прочутия Харвардски университет. Годините 1935-1939 са златен период в изграждането на бъдещия голям български учен: девет месеци всяка година са посветени на изтощителен, но изключително полезен научен стаж при светила на световната икономическа наука като Дж.Ф. Уорън и Фр. Пиърсън (от мозъчния тръст на президента Фр. Делано Рузвелт), М. Расмусен. Трите „ваканционни” месеци ежегодно се използуват за практическа работа в големи американски компании, където наученото в университетите се проверява в ежедневието на реалната икономика.
Преподавателската работа на д-р Тотев започва на 12 януари 1940 г. с лекции по Стопански строй на държавите в Юридическия факултет на Софийския университет. От 31 юли 1952 г. е редовен професор по Съдебна статистика (не приема да чете марксическа политикономия). Пенсията го застига на 1 март 1974 г. Три години след пенсионирането е хоноруван професор по Теория на социалното управление и Криминология. Общо 38 години преподавателска работа, белязана със щедрото самораздаване на хиляди очаровани от лекторския му талант студенти.
Буди удивление, придружено с нескрито възхищение, широтата на преподавателското амплоа на професора. Над 20 са дисциплините, по които той е чел лекции. Повече от половината (12) са дисциплините, които въвежда за първи път в България. Почти за всяка е написал учебник. (Като имаме предвид, че световната наука наброява около 5000 дисциплини, се оказва, че проф. А.Ю. Тотев е преподавал цели 0,24% от тях! Той наистина беше доайен на последните енциклопедисти в българската наука).
Докато преподавателската работа (в Юридическия, Агрономо-лесовъдния, Геолого-географския, Биологическия, Стопанския факултети на Софийския университет, Икономическия, Строително-архитектурния институти, Военната академия, и пр.) на проф. д-р А. Ю. Тотев може да се резюмира и в два абзаци, научно-изследователската му дейност налага задълбочено био-библиографско проучване. Дори беглото разглеждане на научните области, в които той работеше, е трудно изпълнимо. Една статия като тази позволява само маркирането им: Икономика, Право, Финанси, Статистика, Социология, Демография, Логика, История... Неслучайно юристите го смятаха за юрист, икономистите – за икономист, статистиците – за статистик, демографите – за демограф, историците – за един от тях… Беше публикувал над 700 научни трудове – монографии, студии, статии, рецензии, отзиви – немалко от тях на английски, руски, френски, немски, румънски, хърватски и др. езици. Десетки са и непубликуваните му трудове. През неговата научна школа преминаха стотици докторанти, аспиранти, дипломанти, специализанти, мнозина от които станаха академици, професори, доценти, научни работници, преподаватели. Любопитна подробност: последният му асистент в Юридическия факултет е Янко Н. Янков (малко преди да удължи с шест години образованието си в другия „университет” – социалистическите затвори в София и Пазарджик).
Не е ли абсурдно: други, с по-малко от една десета от научния принос на проф. д-р А. Ю. Тотев, отдавна са академици. С обичайното си чувство за хумор, професорът се идентифицираше с бележития си еднофамилец Марко…
Марксическият социализъм нанесе жестоки поражения върху българската духовност. От 1945 г. и до днес заплатата на един професор е по-ниска от тази на начинаещ милиционер (сега полицай). Тоталното лумпенизиране на българското общество доведе до тотално незачитане на хората, заети в сферите на образованието, науката и културата. Ето затова проф. д-р А. Ю. Тотев е наистина отлично познат и високо оценен в чужбина (лелеяния днес Запад), но не и у нас.
Огромна беше и обществената му дейност – без някога да е членувал в политическа партия, той притежаваше силно развито чувство за общественополезно поведение.
Питал съм го за тайната на успехите му. Неговият отговор (и съвет едновременно) винаги беше:
„Работете упорито за изграждането си като личности и специалисти в своята област; направете себе си необходими на другите, на обществото, на България”.
Николай Гусев
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* На 22.08.2006 г.
