„Бианки“

Текст от авторската поредица на Николай Гусев „Защото накрая нищо друго не остава…“. Всички публикувани досега текстове от тази поредица могат да се намерят тук.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

„БИАНКИ“

.

Волочаевски дни /1/ 20 януари 1938 г. = Търновска конституция 16 април /2/ 1879 г.

Подобно равенство не е ли нонсенс?!

Никак даже. Само че „Волочаевски дни“ и „Търновска конституция“ трябва да са в кавички и пред всяко от тях да пише „ул.“.

Неведоми са пътищата Божии…

Написах в „Google map Sofia“ „ул. “Волочаевски дни“, излезе „ул. “Търновска конституция“… Сменили названието.

Не знам жив ли е, здрав ли е, но допреди десетина години на №29 в схлупена къщурка – спомен от началото на миналия век – живееше един необикновен чешит. Викаха му „Сапьора“, „Ветроходеца“, „Изобретателя“, „Пòпето“. Сред най-старите си познайници беше известен като „Бианки“ – по престижната марка на бегача /3/ му.

Споменът за запознанството ни е доста избледнял, за да се сетя само къде стана – в двора на Университета. Май беше по повод на правен казус, щото впоследствие бях поел доброволен безплатен ангажимент да бъда негов  постоянен юридически съветник.

Всъщност, имали сме непряк контакт, без и двамата да знаем един за друг.

Бях се записал в курс за капитани на ветроходи до 20 бруто-регистър тона (БРТ). Тогава е нямало как дори да предполагам, че организаторът е именно доц. кфн. Георги Григоров Попов. Същият, който беше уредил доставянето на цяла лодъчна флотилия за Университета. По-късно разбрах, че е автор и на нова система във ветроходството – защитена с дисертация.

Изглежда морето е било една от неговите стихии. Оказа се, че е първият български състезател по морски плувен маратон. Дистанцията Варна-Созопол-Варна била само за загрявка – преди участието му в плувния маратон „Неапол – Капри – Неапол“, където бил класиран втори. Въобще – железен шоп „одѝ /4/ Трънско“.

Роден в трънско село в близост до фантастичното ждрелò на Ерма река /5/. Произхожда от богата фамилия с неколкостотин декара имот. За съжаление основната част от нивите, ливадите и горите се оказала – след поредната загубена война – от другата страна на граничната бразда .

Баща му – Григор Попов – бил част от авторитетната навремето жепейска /6/ аристокрация – началник на най-важната българска гара – Софийската. Заплатата на Попов-старши била прилична, но комарджийската /7/ му страст не позволила да отдели някой и друг лев в повече – едва успял да спести за двустайна къщичка сред маломерен парцел в един от крайните столични квартали /8/.

Знайно е, че пристрастените към хазарта индивиди са и фукльовци (по модерному – сноби). „Старият“ дал „луди парѝ“ и купил на отрано изявилия спортни наклонности син астрономически скъп състезателен велосипед от най-прочутата италианска марка.

Юношеството на българския „Бианки“ съвпада с годините на жестокия терор над почти беззащитното население на столичния град, агонизиращо под бомбената градушка на англо-американските въздушни флоти, сеещи разрушения и смърт. Верен на унаследения от бащи, деди и прадеди авантюристичен дух, младият гимназист се оказал един от петимата щураци, осмелили се да обезвреждат неизбухнали авиобомби (срещу огромно за ония времена „възнаграждение за страха“ /9/). „Вечер си палех печката с част от спечелените през деня банкноти“ – твърди в едно свое интервю някогашният хлапак.

Впрочем, от него научих интересна подробност, отнасяща се до озаптяването на циганската напаст…

Тъй като повечето що-годе заможни софиянци се били евакуирали – за да опазят живота си от безчовечните бомбардировки – в близката и/или по-далечна провинция, много домове – апартаменти и богаташки къщи – били станали привлекателен обект за вродената склонност на мургавия контингент да посяга на чуждото, особено когато е безнадзорно. Същата съдба сполетявала и разбитите от взривната вълна на непреки бомбени попадения магазини.

Но изведнъж набезите на крадливата пàсмина секнали като по чудо!

„Нещо повече – разказваше доцентът – по булеварда се валят струващи цяло състояние автоматични писалки „Кавеко“, „Паркер“, а манго не смее дори да се наведе и „да сложи в джоба си“ това изхвърлено от взривната вълнà богатство…“

Какво се било случило?

„В дъното“ бил „пръстът“ на легендарния шеф на царската полиция Никола Гешев /10/. Никой не знае как е „съветвал“ тогава прадедите на днешния безконтролен цигански охлос, но промяната била стряскаща. Запознати разправяли, че главният полицай на Царството сторил такова нетърпящо възражения „внушение“ на неколцината софийски цигански „барони“, а мълвата светкавично разнесла вестта за „случката“, щото мародерите на мигà се отрекли от „вроденото“ си пристрастие да считат при всеки удобен случай чуждото за свое…

Георги беше личност, за каквато е прието да се казва, че е всестранно надарена.

Нищо общо с битуващата представа за силен в крайниците и слаб в главата представител на спортната класа. Умът му постоянно беше зает с поредната идея за ново изобретение. При това амплитудата на творческите му търсения се простираше от тънката материя на психологията (система за преодоляване на страха, успешно експериментирана от руските космонавти), през сътворяване на легална – в смисъл непредставляваща забранен анаболен продукт – тонизираща напитка за високи спортни постижения (тук моя скромност даде своя принос в юридическото оформяне на процедурата от „А“ до „Я“), та до изфабрикуването на всевъзможни „джаджи“ за катадневна употреба (подобно на прословутото швейцарско джобно ножче).

В тия три-четири  страници не се наемам да изброя всичките му патентовани и/или останали на ниво уникален „модел“ идеи. Ще спомена само, че в патентното ведомство го познаваха и уважаваха. Все пак не е редно да се въздържа и да не спомена за наистина куриозното начинание, което можеше с един замах да реши всичките финансови проблеми – негови и на семейството му.

Сладолед против простуда!

Натренираното око на учения-българист веднага ще подозре – не без основание – фразеологичен оксиморон. Но „Бианки“ не се майтапеше – доказваше на практика народната мъдрост „Клин клин избива…“.

В основата на този необичаен продукт стоеше рецепта, подарена му скоро след „социалистическата революция“ от майстор на сладоледи – стар приятел на баща му. Георги беше я ползал като начатък на продължили десетилетия изследвания, довели го накрая до странния резултат- лекуване на тривиалната, но поразяваща милиарди хора от всички възрасти простуда, със… студ.

Всичко вървеше благоприятно до момента, в който този завсегдатай на „Кръглата маса“/11/ изчезна за почти година от полезрението на нейните рицари. Бяхме в течение, че към екзотичния продукт на изобретателската му мисъл е проявен интерес не само в чужбина (Япония, Италия, Австрия, САЩ), но дори… и у нас!

Което и „изяде главата“ на непредпазливия изобретател. Знайно е, че патентните процедури – особено когато става въпрос за патенти не само с европейско, но и световно покритие – са тромави, продължителни и скъпоструващи. Нашият приятел бил привлечен с (устни) обещания от някакъв пазарджишки „паралѝя„, който му предоставил за ползване с неограничен лимит на горивото и „Волга“ (в началото на „Прехода“ западните коли „втора ръка“ все още не бяха наводнили друмищата на „Република“ България). Без да ме пита – дотогава винаги го правеше – кандисал да прехвърли нотариално всички права върху изобретението на надхитрилия го пазарджишки мафиот…

Върна се, блудният син, съкрушен от собствената си глупост, в лоното на „Кръглата маса“…

Още много интересни факти, случки и събития около житие-битието на „Бианки“ напират да бъдат изложени на белия лист, но ако бях им се поддал, щеше да стане малка повест… Сега ще отбележа само, че след пенсионирането му продължих да го навестявам в схлупената съборетина на №29 – всеки път с пълни торби хранителни продукти (колегите знаят колко жалки са пенсиите на университетските преподаватели).

Дотогава, докато и мен ме налегна съдбата на пенсиониран преподавател от Юридическия факултет, подготвил бъдещи „големи началници“, посланици, министри, премиери, президенти… загрижени за своето, но не и на Отечеството ни, добруване.

Оглеждам се назад и стигам до категоричния извод:

– Нито един от рицарите на Кръглата маса не преклони коляно пред новия стар бог на тълпата и на нейния елит – Мамона.

Noblesse oblige!

Николай Гусев

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

/1/ „Волочаевски дни“ е съветски историко-революционен филм, разказващ за събития от 1918 г., случили с в руския Далечен Изток. Премиерата на филма се състояла на 20 януари 1938 г.

/2/ 16 април е възприет и като Ден на юриста в България.

/3 / “Bianchi”, най-престижната велосипедна марка в света, тази година отбелязва 125 години успешна производствена и търговска дейност.

/4 /„Одѝ“ – от (диал.).

/5 /Вж. Алеко Константинов, „Какво? Швейцария ли?…“

/6/ Жепейска – железопътна. В ония времена принадлежността към тази професия била престижна, носела и добри доходи на посветилите се на нея.

/7 /„Комàр“ – жаргонно название на хазартните игри, преди всичко играта на карти, при които понякога били залагани цели състояния.

/8 / В случая – квартал Надежда.

/9 /„Възнаграждение за страха“ – изключително популярен филм от седемдесетте години на ХХ век. Беше му посветен дори жаргонен фразеологизъм – „Бакшиш за шубето“…

/10/ Никола Гешев – легендарен полицейски началник, първоначално бил запленен от комунистическите идеи. Стажът му в съветския НКВД го отвратил от „революционните методи“ и след завръщането си в България „преминал от другата страна на барикадата“. Известен с безкомпромисната си успешна борба срещу престъпността.

/11/ Вж. „Кръглата маса преди и след „Кръглата маса“

.