Текст от авторската поредица на Николай Гусев „Защото накрая нищо друго не остава…“. Всички публикувани досега текстове от тази поредица могат да се намерят тук.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
КУБАÁ
.
Де юре беше аспирант на колегата Огнян Вартоломеев /1/. Де факто – мой подопечен: Огнян, като истински сибарит, се стараеше да не си дава зор за каквото и да е (освен за „чашката“) и правеше-струваше, но разпределяше задълженията си по колеги, роднини, близки и познати.
Такъв беше случаят и с Камал Абдел Карим Юсеф Кубаà. Не беше единствен с такова необичайно пространно за нашите географски ширини име – да припомня само Саид Ахмед Зейн Ахмед Айдрус /2/ (Йемен), Мария дель Пиляр Беняран Бурастеро (Перу или Чили, така и не се разбра). В целия Юридически факултет като че ли само аз знаех пълните им имена…
Кубаà (означавало „умен мъж“, „умна глава“) беше особен случай. Палестинец, завършил правни науки в престижния на времето Киевски университет. Отказваше да говори на български, „комуникираше“ само на руски. Пробвах да му противопоставя шопския си инат, като нарочно му отговарях на български. Не би. Оказа се костелив орех.
Длъжен съм да отбележа, че наистина беше „умна глава“. „Кръглата маса“ /3/ в „Яйцето“ /4/ е свидетел на многобройните ни спорове по темата на дисертацията му (относно претендираната от него политика и практика на апартейд в Държавата Израел). Не градеше въздушни кули, винаги привеждаше железни аргументи. От него за първи път разбрах, че евреин (юдеин) е по-скоро религиозно, отколкото етническо понятие: имало евреи негри, червенокожи, дори японци… Апартейдът, за който настояваше, бил свързан именно с тези иноплеменни евреи, но също така и с дошлите от Европа – Източна и Западна, съотнесени към кореняците евреи от Обетованата земя. Запомнил съм примера с евреите-копти (тъмнокожи юдеи от Етиопия, които били съсредоточени в гето край летището на Тел Авив). Според дисертанта, всяка от тези групи представлявала своеобразна капсулирана общност, наподобяваща системата на апартейд – такава, каквато знаехме на примера на Южноафриканския съюз (ЮАС), по-късно Южноафриканска република (ЮАР).
Камал твърдеше, че произхожда от богато палестинско семейство, на което израелските власти били отнели стотици декари плодородни земи. Според източници от другата страна обаче новите заселници-евреи били платили на местните собственици-палестинци изключително високи цени за техните имоти – съпоставими дори с тези в Ню Йорк – но аборигените после твърдели пред световната общественост, че земите им просто били национализирани, и претендирали да им бъдат платени повторно. Не се наемам да съм съдник по този казус – просто не разполагам с неопровержима информация, позволяваща да преценя кой е прав, а кой – крив. Затова съобщавам твърденията и на едните, и на другите.
Каквато и да е истината, фактът си остава факт: поради някакви причини Камал Абдел Карим Юсеф Кубаà беше станал активен фактор в т.нар. палестинска съпротива.
Разбира се, питах го и към коя от многобройните палестински групировки принадлежи. Той с гордост заявяваше, че е ревностен последовател на основателя на палестинската компартия Жорж Хабаш. Изненада ме като спомена, че тогавашната най-ярка фигура – Ясер Арафат – също бил „проходил“ в политиката от това гнездо. „Стига да поискам, другарят Арафат ще ме приеме с отворени обятия, защото и той тръгна от нас – ама аз не искам да се боря с неговите методи. Затова избрах правото!“.
Веднъж една моя неволна фраза едва не прерасна във физическа разправа. Не помня по какъв повод, но нарекох подопечния ми арабин. Че като скочи оня почти двуметров мъж, почервенял и разярен, и почна да сипе огън и жупел срещу недоумяващия какво става научен ръководител.
А то каква била работата…
Палестинците са древен, добиблейски етнос. Обитават тези земи от незапомнени времена. Всъщност, те са библейските филистимляни, чиято територия евреите завладяват след оттеглянето си от Египет.
Арабите са много по-късно явление. Докато палестинците (филистимляните) са уседнал, земеделски етнос, арабите са номади, обитаващи обширните пустини на Западна Азия. Двете племена нямат нито общ произход, нито обща история.
Нещо повече: палестинците считат себе си – вероятно небезоснователно – интелектуално много по-високо от живеещите в палатки, местещи се от пасбище на пасбище за овцете, камилите и конете си номади; все пак са имали укрепени градове хиляди години преди пустинните им съседи за пръв път да се установят на постоянно местожителство (макар че дори и днес носталгията ги нуди да разпъват шатри сред пясъците – зовът на кръвта е по-силен от примамката на свръхмодерните им градове, израснали върху фантастичните приходи от нефта).
Моята неволна грешка беше резултат от масираната в ония дни – пък и днес – пропаганда на т.нар. „арабска солидарност с Палестина“. По този повод самият Кубаà се възмущаваше, че от целия арабски свят прииждат араби, които афишират себе си като палестинци. Тези фалшиви „палестинци“ са и авторите на хилядите кървави провокации спрямо Израел. Истинските, автентичните палестинци не одобряват тези методи, но са притиснати в ъгъла от по-многобройните пришълци, на които са станали заложници по неволя.
Не знам къде и как е след толкова – над 25 – години мъжът, който едва не ме преби, когато го нарекох „арабин“. Където и да е, каквото и да е, за мен си остава Камал Абдел Карим Юсеф Кубаà – аспирантът, който ми доказа, че палестинците не са араби.
.
Николай Гусев
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
/1/ Вж. „Бате Огнян“.
/2/ Вж. „Саид“.
/3/ Вж. „Кръглата маса преди и след „Кръглата маса“.
/4/ Вж. „Яйцето“.
/5/ Апартейд – (от африканс: apartheid, əˈpɑrtheɪt, „разделяне“, правилно произношение на африканс: апартхейд от apart – разделен и heid – субстантивираща частица) е политиката и правната система, въведена и поддържана от правителствата на бялото малцинство в ЮАР от 1948 до 1990 г. (Уикипедия)
.
