Текст от авторската поредица на Николай Гусев „Защото накрая нищо друго не остава…“. Всички публикувани досега текстове от тази поредица могат да се намерят тук.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
КРЪГЛАТА МАСА ПРЕДИ И СЛЕД „КРЪГЛАТА МАСА“
.
Така я бях „кръстил“, макар че името ми не беше крал Артур – пък и не се знае дали той не е само мит за бедните откъм фолклор англичани /1/.
Не беше и в пределите на североизточна Англия, а под дясното пано в югозападния ъгъл на „Яйцето“ /2/.
Нямаше как около нея да се настанят едновременно 12 кралски рицари. Макар и изработена по поръчка, беше всичко на всичко една от десетките си аналози, разположени в овалното помещение (но през нея преминаха стотици знайни и незнайни учени, преподаватели, бъдещи, настоящи и бивши политици, симпатяги и не дотам).
Началото ѝ беше поставено още по времето на социализЪма – веднага след освежителния генерален ремонт на „Яйцето“. Избрах мястото заради стратегическото му позициониране – предоставяше прекрасна възможност за обзорен поглед върху всички ъгли на залата. Стената зад гърба ми също беше солиден аргумент.
Скоро мястото завоюва – и запази за повече от две десетилетия – своя собствена позиция сред по-свободно мислещите посетители на преподавателския клуб-ресторант на Софийския университет, по-известен като „Яйцето“.
Някои със задна дата биха се самопровъзгласили за дисиденти, но нямаше да е истина – просто бяхме по-разкрепостени от масата кариеристично настроени колеги. Каква научна, пък и всякаква друга, вкл. партийно-политическа, кариера биха гонили „завсегдатаите“ /3/ на моята Кръгла маса, като:
– Главен асистент д-р Никола Несторов Мулешков /4/ (р. 1925 г.), позорно изгонен от преподавателската катедра в Юридическия факултет, заради директна научно обоснована критика срещу тоталитарната политика и практика на „Първия партиен и държавен ръководител“, въвел – подобно на понятието „култ към личността“ – термина „режим на персонифицираната власт“?
– Проф. д-р Анастас Юрданов Тотев /5/ (р. 1906 г.), защитил докторска дисертация в Cornell University of New York, специализирал в Harvard University, публикувал стотици статии и студии не само в български научни списания, написал купища книги в областта на политикономията, правото и историята, въвел половин дузина нови за българското висше образование дисциплини, завършил две висши образования (Аграрикономика и Право), следвал две години и половина Математика?
– Академик проф. д-р Иван Костов Николов /6/ (р. 1913 г.), най-значимият не само български кристалограф, автор на едно от шестте – към онзи момент – световно признати и регистрирани български открития; учен, по чийто учебници по Кристалография се е явявала на изпити и „желязната лейди“ на Великобритания Маргарет Тачър?
– Доц. д-р Георги Григоров Попов /7/, наскоро пенсиониран преподавател от катедрата по Физкултура към Софийския университет, ентусиазиран капитан на плавателни съдове до 20 бруто-регистър тона (БРТ), първият български плувен маратонец, създател на система за преодоляване на страха (по която се готвеха и руските космонавти), притежател на цяла дузина патенти в различни области, веселяк и шегаджия?
– Ст.н.с. д-р Огнян Георгиев Вартоломеев /8/, публикувал почти преди половин век монографията „Транснационалните корпорации“, осъществил най-добрия превод на чужд език на поетичната повест на Жан-Пол Сартр „Затворниците от Алтона“, харизматик и сибарит?
– Хон. асистент д-р Атанас Димитров Александров /9/, бивш републикански шампион по бокс за младежи, зам.-директор последователно на два научни институти и едно държавно обединение по изкуствата, страхотен иронизатор на политическата система на социализЪма?
– Пишещият тези редове, автор на две (забранени за публикуване по политически причини!) монографии, на една от първите дисертации по правните проблеми на т.нар. „околна среда“, на поредица статии в научния и научно-популярния печат?
Именно тази беше „седморката“, покрай която в различно време се вливаха и отхождаха хора с всевъзможни пристрастия, с добри и не дотам чисти намерения, споделящи или априори отхвърлящи идеалите на рицарите на Кръглата маса. Беше любопитно, едновременно странно и забавно, да наблюдаваш радикални изменения в поведението на лица, люшкащи се наляво-надясно в зависимост от конюнктурата на следващите една след друга промени.
Смешно, но и тъжно. Защото постоянната „седмица“ около Кръглата маса можеше да бъде обвинявана във всякакви грехове (че има ли на този грешен свят поне един безгрешен човек след Ева и Адам?!), но не и в опортюнизъм. Ако беше прихванал бацила на нагаждачеството, просто организмът (духът) на Кръглата маса щеше да го изхвърли като чуждо тяло. Секретната звукозаписна апаратура на Държавна сигурност, монтирана в „Яйцето“ (за която всички знаехме, но не всички се съобразявахме с нейното невидимо присъствие), трябва да е съхранила много любопитни детайли от разговорите около Кръглата маса. Все пак тука нерядко присядаха неординарни личности от типа на, нека спомена само някои от тях:
– Ст.н.с. Желю Желев – демонстративно преследван от властите уж за неговата книга „Фашизмът“, с която правел косвен намек за тоталитарния комунистически режим в България (самият той – член на БКП и убеден комунист-марксист);
– проф. Милчо Семков – опонент на Желю Желев, автор на подобна книга за фашизма, незнайно защо (абе, то си е „знайно“, ама ще се разбере след години) оставен без капка „внимание“ от страна на властите;
– проф. Николай Генчев – човекът, който беше виждал с очите си (във военните архиви на Великобритания) картата на София, предоставена от ГК на БРП/к, по която англоамериканските бомбардировачи са се ориентирали за нанасяне на бомбените си удари по полубеззащитната столица на България.
– Радой Ралин – легендарният сатирик, дисидентът-комунист Димитър Стоянов, който умря с членската карта на БСП до сърцето си;
– Десетки, ако не и стотици знайни и незнайни, майчини и бащини, скромни и не дотам, с чисти и не съвсем помисли, откровено приятелски или с притворно „доброжелателни“ намерения колеги, служители, познати и приятели, или доведени от тях познати и приятели.
Сега си давам сметка, че с волнодумството си в малко по-раншни времена непременно щяхме да сме сменили битността си на университетски преподаватели с едно по-друго местообитаване, характеризиращо се със строг режим и ограничения в правото на придвижване. Но макар и невидимо, в политическата атмосфера след „Хелзинки 1975“ вече витаеше духът на грядущите промени.
Не можехме да си го обясним, просто го усещахме със шестото си чувство. И то не ни излъга. Дойде Горбачов, рухна Берлинската стена, на другия ден падна и „режимът на персонифицираната власт“ (според въведения от състудента на Горбачов – Никола Мулешков – термин).
Още на 11 ноември 1989 г. „Яйцето“ зашумя като разбунен кошер. Изведнъж „мълчаливото мнозинство“ отвори такъв зев за приказки и закани по адрес на рухващия под тежестта на нерешимите си проблеми социализъм, че нашето дотогавашно волнодумство на бърза ръка избледня пред героичния вербализъм на никому неизвестни до вчера „борци“.
Всички ТЕ бързаха да се вредят в първоначално нестройния хор на оформяната от предварително подготвени „наши кадри“ „опозиция“. Т.нар. сДС (Съюз на Демократичните Сили) всъщност възникваше и се натъкмяваше пред очите ни в „Яйцето“ (преди комунистическата власт да им предостави сградата на „Раковски“ 134, но и месеци след това).
Виждайки какви отрепки се присламчват към потенциалните бъдещи властници, си припомних мъдрия съвет на моя дèде /10/. И макар да бях близък с основните играчи от времената, когато те бяха (поне видимо и демонстративно) в немилост, постепенно сведох контактите си с тях, а оттам – и шансовете си за кариера в политиката и науката – до нула. Но дори и днес не съжалявам за тогавашното си твърдо решение.
Единственият случай, в който наивността постави на изпитание съвестта ми, също допринесе за бетониране на категоричността на позицията ми спрямо „меда и жилото“ на политиката, властта и всяка номенклатура /11/.
„Кръглата маса“ и самият крал Артур може наистина да са съществували, но не е изключено и да са плод на фантазията на средновековни писатели от къде-къде по-късния XIV век.
„Кръглата маса“ (отгоре на всичко и не кръгла, а четвъртита!), събрала около себе си две от крилата на управляващата и към онзи момент Българската комунистическа партия (БКП, скоро след това разцепила се на БСП и сДС) в периода между декември 1989 г. и април 1990 г., също по всичко наподобява своеобразна фикция – доказва го категорично и започналият тогава и неизвестно кога ще приключи „Преход“ от държавен към частен капитализъм, докарал България до просешката тояга на най-бедната страна в Европа.
Нашата – би трябвало да кажа „моята“, понеже ми се налагаше отначало и докрай да играя „кралската“ роля в нея – Кръгла маса, останала в сянката на тия две, все пак има едно преимущество пред тях: беше автентична, реална, истинска.
И си заслужаваше тия няколко реда, нали?
.
Николай Гусев
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
/1/ Именно по тази причина Джон Роналд Рюел Толкин съчинява фентъзито „Властелинът на пръстените“.
/2/ Вж. „Яйцето“
/3/ „Завсегдатай“ – човек, постоянен посетител на някакво място.
/4/ Вж. „Отец Паисий не ще да става владика…“
/5/ Вж. „А. Ю. Тотев“
/6/ Вж. „Акад. Иван Костов“
/7/ Вж. „Бианки“
/8/ Вж. „Бате Огнян“
/9/ Вж. „Наско“
/10/ Вж. „Тебе политѝка ти не трéбе!“
/11/ Първото и последното ми участие в парламентарни избори като кандидат за депутат.
.
Още по темата:
Янко Янков: https://www.eurochicago.com/2012/12/maskaradat-kragla-masa/
Георги Пирински:
https://novovreme.com/aktualen-pregled/edin-opit-za-obektivna-ocenka-na-roliata-i-znachenieto-na-nacionalnata-kragla-masa-i-na-izborite-prez-1990-godina/
.