Днес известният правозащитник и затворник от времето на комунизма Николай Колев – Босия, който в последно време бе арестуван няколко пъти, заради формите на своя граждански протест срещу корупцията при издаването на с шофьорски книжки в България, трябваше да се яви на дело за обжалване на издадена срещу него присъда по Указа за борба с дребното хулиганство, приет през 1963 г., който продължава да е действащ. Чрез този указ по времето на соца са били преследвани неудобните за режима. Оказва се, че това може да се случи и днес…
Изчерпал други форми на граждански протести и на опити да сезира институциите за търговията и корупцията при издаването на шофьорски книжни в България, Босия започна да замеря с домати сградата на българския парламент. Опитите да бъде подведен под отговорност по Наказателния кодекс на Р. България се провалят, защото тези актове на протест не са хулигански прояви, според текстовете на НК. След последното арестуване на Николай Колев в първия работен ден на Народното събрание в началото на този месец, по време граждански протест за истински правосъдни реформи, Босия отново е бил съден, но този път по Указа за дребно хулиганство. Който се оказва, че и днес, при съвсем различни условия, може да бъде използван за съдене на български граждани, неудобни за властта. Днес делото за обжалване на присъда, издадена по УБДХ от съдия Парпулова от Софийския районен съд, не се е състояло – имало е сигнал за бомба в съда и заседанията са били отменени. Делото за обжалване е било отложено за неопределено време. Босия е публикувал в блога си своята защитна реч, която е щял да прочете на отмененото днес заседание.
Предлагаме по-долу на вниманието на читателите този заслужаващ да се прочете текст на „хулиганина“ Николай Колев, наричан Босия по името на негово досие от времето на комунизма, когато също е бил неудобен за властта. Битката на Босия днес не е за някакви козметични промени в борбата с корупцията и с многото жертви на пътно-транспортни произшествия в България. Тя е за това корупцията по високите етажи да не бъде непрекъснато замазвана и оставаща ненаказана. Затова Николай Колев, ветеранът на гражданската съвест на България, който не осребри по никакъв начин, както мнозина други, своето дисидентство и репресиите срещу него по времето на комунизма; който не натрупа пари и иманета, ставайки примерно депутат или министър в новите времена; който не продаде себе си убежденията си по време на различни политически системи, продължава да е неудобен. Затова и днес се оказва един „хулиганин“, осъден по Указа с борба с дребното хулиганство, създаден в далечната 1963 г. А някои овластени днес, от които зависи корупцията по високите етажи на властта да не продължи да бъде замазвана, се оказват бивши членове на БКП или партийни секретари. Като например председателката на парламента Цецка Цачева, която не е позволила Босия да бъде пуснат в парламента и да представи пред депутатите документи, уличаващи в корупция висши управленци. Ако Николай Колев – Босия беше допуснат в сградата на Народното събрание, за да представи пред този най-висш орган на републиката документи, за които никой не е искал да чуе, той нямаше да замеря с домати тази сграда и да се окаже един „хулиганин“ на неговата вече съвсем не младежка възраст. Нито щеше да бъде подлаган на унижения и тормоз в полицейското управление, въпреки че всички знаят или би трябвало да знаят кой е Николай Колев – Босия.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
СИСТЕМЕН ТОРМОЗ НАД ЛИЧНОСТТА МИ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДЕСЕТИЛЕТИЯ
Николай Колев – Босия, Вosia.blog.bg
Нека оставим миналото до 10 ноември 1989 г., когато системно ме арестуваха, пребиваха и съдеха. И тогава в безумието си, следвайки едно писмо на ЦК на КПСС, се опитваха да ме съдят по чл. 325 от НК и УБДХ, защото текстът в това писмо гласеше, че несъгласните с линията на комунистическата партия трябва да бъдат изкарани криминални престъпници. Опитваха се и по раздел 1-ви от тогавашния НК, но не им се отвори парашутът.
Колкото и да е странно, сега се опитват да правят същото. От 20 ноември 2012 г. съм задържан 6 пъти, като само за последните 3 месеца ме арестуват 4 пъти. Арестите ми са на 20 ноември 2012 г., 9 септември 2013 г., 29 май 2015 г., 31 юли 2015 г., 2 септември 2015 г. и 3 септември 2015 г. Както се вижда, напоследък арестите зачестиха, което показва силна нервност от страна на управляващите към това, което правя.
Първите два ареста и воденето ми на съд по чл. 325 ал. 1 от НК пропаднаха, защото съдиите отказаха да повдигнат обвинение паради липса на състав на престъпление. Третият и четвъртият път, след като обвинението по чл. 325 от НК пропадна, се прехвърлиха на УБДХ. Съдиите единодушно ме оправдаха напълно и приеха, че съм невиновен, а замерянето с домати на т. нар. „народни избраници” не е престъпление или административно нарушение, а нормален граждански протест. Въпреки това, от МВР ми пишеха непрекъснато предупредителни протоколи за административни нарушения, в разрез с решенията на съда. Това показва ясно за обвинителния уклон на държавни институции и саморазправа с несъгласните с настоящия и предишните режими.
Какво представлява т. нар. УБДХ? Той е приет през 1963 г. и обнародван в Д.В. през декември 1963 г. Точен превод е на съветския указ, който имаше за цел да криминализира несъгласните с комунистическия режим. Този режем явно продължава, защото вече 25 години Народното събрание не го премахва, а държавата усилено го ползва за саморазправа.
Точно преди година се запознах с документи, които недвусмислено и открито показват, че у нас действа добре смазана държавна организирана престъпна група, която системно избива българското население, като продава изпити и свидетелства за правоуправление на МПС на хора, които категорично не отговарят на законовите изисквания за водачи на МПС. Свидетелства се продават на лица без необходимото образование или психически и физически качества да карат автомобил и мотоциклет. Това води до системно избиване на български граждани по улиците, шосетата и тротоарите. Годишно се избиват между 1 000 и 1 300 български граждани, но по противозаконна устна заповед на изпълнителната власт, за убити при катастрофи се вкарват в статистиката само половината, починали на място, а тези, починали по-късно в болницата, се водят за починали в болница по незнайни причини. Според бившия началник на КАТ-МВР Алекси Стратиев само 2% от катастрофите се причиняват от злоупотреба с алкохол, 3 % са от превишена скорост, а останалите 95 % са от ниската квалификация на водачите или пълната им некадърност. Въпреки това, вместо да се усили първичния контрол при издаване на свидетелства за правоуправление на МПС, се засилва… вторичния от КАТ. Това се прави с цел да не спира паричния поток за джобовете на автомобилната мафия и политическия чадър от МВР, ДАНС, прокуратурата и останалите държавни институции от изпълнителната и законодателната власт.
Трябва ли да припомням, че благодарение на инж. Иво Кръстев, който сезира държавните и европейските институции и посолствата на държавите от ЕС, беше свален от поста му министърът на транспорта Александър Цветков, заместникът му Кичев, шефовете на изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” Симеон Арнаудов, Валентин Божков, техни заместници и служители, и дадени на прокурор. След като приспаха международните институции в продължение на 3 години, през които уж прокуратурата и следствието водеха проверка, тихомълком арестуваните бяха освободени и още по-тихо бяха назначени там, където паричните потоци текат като река. За справка ще кажа, че Александър Цветков сега е директор на бившето ГУСВ, Симеон Арнаудов е шеф та „Център за градска мобилност” при Столична община, а заместникът му Анастас Тодоров е директор на „Софийски имоти”. Нима кметицата Фандъкова не знае, че те са свързани с мафията, която търгува с живота на българските граждани? Знае, разбира се, но изпълнява партийни задачи за пълнене на партийната черна каса. За директор на изпълнителната агенция „Автомобилна администрация” беше назначен протежето на председателя на НС Цецка Цачева и на министъра на транспорта Ивайло Московски – Цветелин Цветанов. Същият този Цветанов беше уволнен от министър Папазов за корупция като шеф на ДАИ – Плевен. Сега го издигнаха, за да може механизмът за противозаконно прибиране на десетки милиони да работи, а ковчезите с избитите по пътищата и осакатени българи да се множат.
Когато започнах преди година да пиша на тази тема, направих всичко възможно да сигнализирам на всички държавни институции за тази ужасяваща корупция, вследствие на която се избиват невинни български граждани – и то в такива размери, че имаме повече жертви, отколкото държави, в които се води война. Сигнализирах многократно главния прокурор, министър-председателя, Народното събрание, МВР, ДАНС, министъра на транспорта и европейските институции. С изключение на ЕС останалите институции мълчат и се крият като сритани плъхове. Това ме накара да потърся начин да стигна до съда, за да мога да кажа истината за избиването на българските граждани по пътищата и тежката корупция в МТИТС. Затова нарекох открито в ефир многократно Главния прокурор Сотир Цацаров „Главен престъпник”, министъра на транспорта Ивайло Московски – убиец на български граждани, а министър-председателя Бойко Борисов – съучастник в избиването на български граждани. Те не намериха в себе си и следа от чест и достойнство, и не ме дават на съд. Сега, обаче, механизмът на идиотската държава сработи и аз съм в съда. Желанието ми се сбъдна и аз съм щастлив, че ще мога да кажа истината за състоянието на държавните институции и за престъпните схеми на държавната организирана престъпна група.
Първото нещо, което ще предам на съда, е папка със сигнали до българските институции и Европейския съюз, в които настоявам да се вземат незабавни мерки и да се прекрати корупцията в МТИТС и избиването на български граждани от водачи на МПС със закупени свидетелства за водачи на МПС. След като в продължение на година не взеха никакво отношение и по този начин гореспоменатите институции станаха покровители и съучастници в описаните тежки престъпления, аз бях в правото си да предприема гражданско неподчинение, за да разберат българските граждани за това, което става в милата ни Родина.
Втората папка е от кореспонденцията на инж. Иво Кръстев с държавни институции и ЕК във връзка с тежката корупция в МТИТС.
Третата папка е с документи, уличаващи ръководството и служители на изпълнителната агенция „Автомобилна администрация” при МТИТС.
Освен това ще предам към делото и предишните решения на СРС по същия казус, както и протокол от съдебен лекар за кръвонасядания от оказани ми силови действия от страна на полицията без да има основания за това.
На 15 май написах открито писмо до депутатите в 43-тото Народно събрание, в което поставих условие да изпълнят клетвата си и да освободят министъра на транспорта Московски, като го предадат на прокуратурата. Да освободят министър-председателя и решат какво да предприемат с него. Дадох им двуседмичен срок. Получих неколкократно покана от депутата Велизар Енчев да отида в парламента и да запозная народните представители с документите и фактите, с които разполагам относно. По неизвестни за мен причини не бях допуснат до сградата на Народното събрание, с устна заповед на председателя Цецка Цачева – бивш партиен секретар на БКП в ОНС – Плевен.
След като не изпълниха условията, аз пристъпих към предварително заявеното от мен гражданско неподчинение – на 29 май сутринта посрещнах депутатите с развалени домати и яйца. Вече казах, че бях арестуван и заведен на съд. Съдът не даде ход на делото по чл. 325 ал.1, поради липса на състав на престъпление. От прокуратурата и МВР дори не обжалваха решението. Явно са знаели прекрасно, че обвинението е скалъпено и няма да издържи в съда.
В продължение на два месеца редовно замерях с развалени домати и яйца депутатите. В началото МВР не предприемаше нищо. После политиците се изнервиха и по стар комунистически обичай притиснаха МВР и прокуратурата да се превърнат в наказващ орган, както беше по времето, когато Бойко Борисов беше член на БКП, а Цецка Цачева и Красимир Велчев – партийни секретари. Не искам да политизирам прекалено нещата, но взаимовръзката с комунистическото мислене и постъпки имат пряка връзка с противозаконните им действия и нареждания, свързани с тормоза върху мен и всички несъгласни с тях български граждани. Междувременно на 29 май и 1 август т. г. бях арестуван и заведен на съд с обвинения за административно нарушение по УБДХ. Образуваните НАХД имат номера 8547/2015 и 13 201/2015 г. Решенията на съдия Георги Георгиев – председател на 104 състав на СРС и на съдия Николай Василев – председател на 102 състав на СРС са изцяло и категорично, че съм невиновен, а моите действия са легитимен граждански протест.
На 2 септември отново бях арестуван заедно с моя приятел и съмишленик Вихрен Михайлов. Повдигнато ни беше обвинение от 1-во РУП по чл. 325 ал. 1 от НК, но прокуратурата отказа да го подкрепи и ни изгониха от районното.
Така се стигна до 3 септември т.г, когато бях за пореден път арестуван, подведен под отговорност по УБДХ и отведен в съда, където председателят на 95 състав на СРС Виолета Парпулова в един опорочен и грубо тенденциозен съдебен процес издаде диаметрално противоположно решение и ме натовари с максималната присъда от 500 лева глоба. Поради тази причина сега съм тук, при вас, и съм готов да се защитавам и да търся справедливост както за мен, така и за близките на избитите и осакатени български граждани.
Между другото, при всичките ми арести от МВР се опитваха да ми оказват всячески тормоз и да нарушават законните ми права. Аз съм човек на възраст и имам хронични заболявания – прекаран инфаркт на миокарда, хипертония, диабет, множество шипове по гръбначния стълб и псориазис. При всички арести кръвното ми налягане не е било по-ниско от 180/110, но въпреки това ме държаха в ареста, а два пъти ми слагаха белезници, без да съм оказвал съпротива или да съм се заяждал с тях. Това ставаше на публично място в коридора на районното, и то в такава неудобна поза, че болките в гърба ми бяха непоносими. Унизителното ми показване в коридора и изтезанията са несъвместими със законността, още повече, когато се оказа, че съдът категорично ме оправдава. Тук искам да направя едно сравнение. Преди 3 години за същите нива на кръвното налягане на сегашния премиер и главен съучастник в престъпленията, които описах, през нощта беше отведен в Правителствена болница и оставен за клинично лечение. Мен, обаче, същият този Борисов ме държи в ареста. Не знам защо, но имам чувството, че с него скоро ще си разменим ролите.
Но нека се върна на делото ми от 3-ти септември.
Съдия Парпулова опорочи съдебния процес още в самото начало. Тя ни прикани да бързаме, защото имала и други дела. Доколкото ми е известно, съдебното дирене трябва да бъде пълноценно и не е олимпийски спорт. Затова пък, когато взе думата да чете решението и мотивите, тя говори повече от 30 минути, като четеше мотивите, сричайки от някаква тетрадка, която периодично отваряше и прелистваше. Това ми дава основания да преценя, че тя е решила делото преди то да започне. В същото време споменаваше две свидетелки, като не ме запозна с текста на техните показания, ако е имало такива, и не бяха поканени, за да мога да им задам въпроси. Изобщо, съдия Парпулова изигра ролята на прокурор, както в онова време се работеше по модела Вишински. Решението на съдия Парпулова беше, че Народното събрание е държавна институция и не може да бъде замеряна с развалени домати. Не знам доколко точно този състав на Народното събрание е държавна институция, след като, според социологическите проучвания му отреждат под 8 % от подкрепата на народа. Явно, депутатите не спазват клетвата си да работят за благото на народа, а работят за едни 7-8 %, които не могат и не представляват народа. Любопитен съм и с какви очи ще погледна съдия Парпулова колегите си, които постановиха категоричното ми оневиняване. Може би ще ги нарече некадърници и зависими магистрати? Точно тя едва ли има това право. Парпулова не взе предвид и факта, че бях физически инквизиран от полицията без повод, а само по заповед на някой се комисар Кикьов от СДВР, защото тръгнах към камерите на БТВ и НТВ, за да им кажа какво става с мен. Същият този Кикьов ми нареди да чакам, защото наредил на Столичния инспекторат да дойде и да ме глоби за замърсяване на общинска собственост. Всъщност, след като ми написаха акта, се оказа, че пространството пред Народното събрание не е общинска собственост, но това е друг въпрос.
Това е.
В една демократична държава, за каквато е обявена република България, съдът не бива да е наказваща институция, а институция, раздаваща справедливост.
Защото справедливостта е в основата на демократичното общество.
.
Информация, написана от поддръжници на Босия, която се споделя в социалната мрежа Фейсбук от около два часа:
„В момента отвеждат към Първо районно управление на МВР в София с полицейска камионетка Николай Колев – Босия, Кирил Чуканов, Димитрин Вичев, Манол Глишев и Георги Мишев! Тези достойни мъже и младежи от Групата за обществен натиск се солидаризираха с безсрочната акция на Босия – обстрел на „народните избраници“ с гнили домати. И бяха наказани заедно с него за тази разширена и, Дай, Боже, разширяваща се „томатина“. Време е да извикаме високо: „НЕ!“ на полицейския произвол в България и на репресивния Указ за дребното хулиганство от далечната 1963-а. Както и на самия член 325 от НК, който предвижда затвор за „хулиганство“. Да, при „стария режим“ проявите на гражданско и човешко достойнство и солидаризъм с хуманни каузи се смятаха и бяха санкционирани от властта като „хулиганство“ и „вандалщина“. Но днес? Дали това „днес“ не е леко темперираното и фризирано „вчера“, в което достойнството и свободата нямат място и трябва да го отвоюват с протести и пикети! Освободете незабавно тези хора! Тяхното репресиране само ще катализира процеса на пробуждане, проглеждане и… действие. С домати, яйца, обувки, блажна боя и „други такива“, както написа в решението си след предпоследното задържане на Кольо Босия съдия Николай Василев, Максимален репост!“
… същият този Борисов ме държи в ареста. Не знам защо, но имам чувството, че с него скоро ще си разменим ролите.
Точна оценка на Кольо-Босия.