Политиците ни притежават талант да разбират погрешно посланията на улицата
.
Светослав Спасов, в. „Сега“
Цецка Цачева не е доволна, че авторитетът на парламента страда от протестите пред сградата на НС. Но не се възмущава, че с нефелните закони, които произвеждат, депутатите позорят много повече тази институция.
Председателят на Народното събрание Цецка Цачева е на път да разреши един от най-петнящите властта проблеми в последно време – ниско прелитащите домати на дисидента поет Николай Колев-Босия. Преди дни в ефира на bTV тя каза, че е взела всички необходими мерки в бъдеще Босия да не мята по парламента, защото той вече е обект на досъдебно производство. „С удовлетворение споделям, че има досъдебно производство с възможност да приключи в съдебна фаза като наказателно производство срещу главния инициатор на този символичен „протест“ и някои негови „последователи“, заяви юристката. Тя допълни, че е наясно затова, че Босия притежава съдебно решение, според което хвърлянето на зеленчуци срещу Народното събрание е допустима форма на протест. Колев се сдоби с такова през лятото, когато Цачева за пръв път поиска той да бъде арестуван и съден. „За разлика от представителя на българското правосъдие, за мен
мятането на домати не е акт на протест,
а е криминално проявено деяние“, коментира тя. И допълни: „Няма значение, че по парламента летят домати, а не камъни. Поругава се сграда на държавна институция, без значение дали хората в нея ни харесват, или не“.
Като юрист, политик и като шеф на атакуваната институция, Цачева може би има право да й се струва, че е права в описания казус. На първо място, не е съвсем ясно защо доматите на Босия летят точно срещу Народното събрание. Както самият той признава в личния си блог, протестът му срещу парламента започна в края на май, след като преди това няколко месеца прокуратурата не предприема нищо по негов сигнал, че хора от транспортното министерство продават шофьорски книжки на неправоспособни водачи. След това Колев пише писмо и до Цачева, но тя отказва да го приеме. „Това ме принуди да променя формата на протест, като започнах да замерям депутатите с развалени домати и яйца, тъй като убийствата по пътищата продължават с нарастваща сила – признава Босия в блога си. – Предупредих ги и им дадох възможност да се срещнем и изясним. Покана не последва и аз преминах на 29 май т. г. в действие. Бях арестуван и отведен в РУП, а след това и в съда. С решение на НАХД № 8547 на председателя на 104 състав при СРС съдия Георгиев бях признат за невиновен, а протестът ми бе уважен като легитимен. Продължих ежеседмично да ги замерям с развалени домати до края на работната сесия на 31 юли т. г.“
Канонадата продължи и през новата парламентарна сесия, през която шефката на Народното събрание вече се зае по-сериозно с проблема. Извън личната амбиция на Цачева да се справи с доматите на Босия казусът с българската „Томатина“ има и още няколко ракурса. Като в най-важния от тях депутатката от ГЕРБ греши. Въпреки че тя смята, че няма голяма разлика дали срещу парламента хвърчат развалени домати или здрави камъни, това не е така. В най-новата ни история има поне един емблематичен пример в обратната посока, който е добре известен на всички. Ако Цачева се замисли, тя ще си даде сметка, че
летящите домати все още са вид закачка,
опит да установяване на диалог, покана към политиците да обърнат внимание на хората. В някаква степен мятането на домати може да се оприличи с отъркването на котката в панталона на стопанина, когато тя иска двамата да си играят. Към този момент животното все още смята двуногото за приятел, за същество, с което може да се разбере. Ако този миг отлети и надеждата си отиде, тогава домашният любимец изведнъж рязко изменя положението на тялото, вади ноктите и започва да драска. В този смисъл спокойният живот на Цачева и на колегите й в парламента на практика може да се окаже много по-заплашен, ако утре площадът пред сградата до паметника на Цар Освободител се опразни и наоколо се възцари пълна тишина. Няма да е никаква изненада, ако това е затишие пред буря и ако скоро след това пространството отново се изпълни с хора, които обаче не носят домати, а по-твърди предмети.
Предпоставки за такова затишие съвсем не липсват. Ако Цачева в момента намира за проява на агресия мятането на домати, тя явно все още не си дава сметка, че всъщност сънародниците й продължават да проявяват феноменално търпение към това, което виждат. Именно това Народното събрание вече няколко пъти не се вслуша в поканата на хората за диалог и за по-диалогични решения. Гражданите искаха да се преброят и да изкажат мнението си как да започне да се развързва многогодишният възел с купения вот, с корпоративното гласуване и с изборния туризъм. Не получиха такава възможност, а получиха референдум на 25 октомври във възможно най-осакатения му и кастриран вид. Също така хората очакваха много повече и от проекта за съдебна реформа, защото те отдавна са забелязали, че всички обещания и добри намерения за борба с корупцията се превръщат в прах срещу вятъра, когато казусите попаднат при Темида. Последно обществото се надяваше и на по-сериозен закон срещу корупцията, но засега и там получи още един шамар и отлагане, съпроводено с куп обещания. И след като българите още не са виждали политик или едър бизнесмен да влиза зад решетките за кражби и корупция, едно от малкото удоволствия, които им остана, е да гледат как Николай Колев-Босия хвърля развалени домати по сградата, в която се коват калпави и антиграждански закони. В този смисъл мятането на зарзават и цапането на костюмите на народните избраници
остана една от последните възможности за гражданите
в тази държава да участват в политическия процес.
Извънсистемните форми на протест обаче изнервят сериозно политиците. Те мразят, когато хората се самоорганизират за флашмоб или когато тръгнат да мятат домати. Пред това властта предпочита дори най-многолюдния протест, ако в него няма футболни агитки и радикални елементи и ако той завърши с петиция или със списък с искания. Тогава управляващите започват да плуват в свои води – някой от Народното събрание ще излезе на входа му, ще се срещне с контактна група на протестиращите, ще приеме предложенията им и ще обещае те да бъдат обсъдени най-сериозно. Може дори лидерите на протеста да бъдат поканени да присъстват на заседанията, на които исканията им ще бъдат разгледани. Резултатът обаче е предварително ясен: политиците ще оглеждат петицията и само с един поглед ще се разберат какво от нея да приемат, и какво да завоалират и смъцафръцат под някаква форма.
И ако се върнем отново към казуса с Босия, прави впечатление още нещо. Както самата Цачева призна, в този случай досъдебното производство е минало бързо и само за няколко месеца процесът е на път да стигне до съдебната зала. Защо обаче обвинението не действа толкова бързо и категорично и след Нощта на белия автобус през юли 2013 г., когато полицията би протестиращите? Това разследване се точи доста по-дълго и завърши по доста некатегоричен начин – с едно обвинение срещу полицай и с няколко срещу граждани. Между другото, миналата и по-миналата година днешният шеф на парламента няколко пъти участва лично в протестите срещу кабинета „Орешарски“. Тогава Цачева каза, че „ГЕРБ подкрепя справедливите протести на гражданите, спонтанно възникнали от неодобрението на начина, по който се случват нещата в българския политически живот“. А през 2012 г. тя бе в първите редици и сред жителите на Банско, когато те блокираха пътища с искания за изсичане на гори за нови ски писти в Пирин. Какво ли щеше да отговори тогава юристката, ако някой бе възразил, че да се пречи на хора да ползват колите си и да се придвижват с тях, „не е акт на протест, а е криминално проявено деяние“? И как ли депутатката от ГЕРБ щеше да реагира, ако някой друг бе казал за нея: „С удовлетворение споделям, че има досъдебно производство с възможност да приключи в съдебна фаза като наказателно производство срещу главния инициатор на този символичен „протест“ и срещу някои негови последователи“.
.
