2024-12-18

1 thought on “О конфликте в Сирии

  1. Тъй като моите роднини са от повече от година бежанци, настанени по лагерите в Ливан (най-лошите като условия), ще ви кажа накратко как става горе-долу бягството и подготовката за него, без да се увличам в излишни детайли.
    Обикновено бягащите живеят или в близост до фронтова линия или район, в който се водят военни действия, или в райони, където се използват варелни бомби, въздушни удари и тежка артилерия. По данни на хуманитарни организации, за първите шест месеца на 2015 силите на правителството в Сирия са убили 7 894 цивилни, а „Ислямска държава“ още 1 131 души.
    Напускащите при първата вълна (т.е. от 2012 до 2014) бяха в най-тежко положение. Имаше случаи на избягали хора буквално само с дрехите, които носят в момента на бягството. Обикновено това бягство се случваше след арести, гонение, убийства, отвличания или масивна военна офанзива и тези хора са най-вече от гранични райони – затова избягаха предимно в Турция, Ливан, Йордания и Ирак. Една голяма част от това население произлиза от по-бедните съсловия и не можеше да си позволи по-далечно бягство. Другата причина е, че онези, които стигат Европа обикновено имат причина за това – роднини или обещано убежище – но те са една много малка част от целия брой бежанци. А статистиката най-добре показва засилването на военните действия в Сирия: от 2014 до 2015 броят на бежанците се е увеличил от 2 200 000 на 4 100 000 в средата на тази година, а загиналите, които в началото на 2014 са били 125 000, днес са 300 000. Голяма част не успяват да избягат – те са т.нар. вътрешноразселени лица, чиито брой е близо 9 милиона.
    Преди да заминат, т.е. преди да вземат решение, че ще избягат по-далеч от околните държави, повече хора гледат да се подготвят добре – все пак ги чакат 20 дни на преход, най-вече пеша. Докато при първата голяма бежанска вълна от 2012 мнозина избягаха без да успеят да вземат документи (а често и нямаха такива, заради унищожено имущество), пари и дрехи, то сега отправящите се на път отделят няколко месеца предварително за подготовка, през които месеци главно се събират пари от продажба на имущество, на лични вещи и земи. Трябва да се отбележи, че събирането на пари е трудно в Сирия предвид инфлацията, срива на сирийската лира и гражданската война. Има случаи на бежанци, които идват до Европа с около 15 000 до 20 000 евро и това са най-вече онези, които са имали работа или собствен бизнес, но не са успели да издържат повече на гражданската война. Тези хора са в голямата си част образовани и принадлежат най-вече към средната класа в Сирия, успяла да остане не толкова силно засегната през последните две години.
    Сами разбирате, че това са хора, които са имали живот, възможности и позиции. Те имат телефони, защото могат да си ги позволяват и когато не им ги вземат по границите, те пристигат до Европа с тях. Част от онези 20 000 евро, които носят със себе си отиват за трафиканти и подкупи (защото стените и гранична полиция спират възможностите за легално преминаване, докато в Сърбия и Македония беше създаден коридор и това улесни всички), както и за закупуване на консумативи. В края на пътуването, ако са успели да стигнат до Германия или Швеция, най-предпочитаните държави, те са похарчили над 15 000 евро в държавите, през които са преминали – разходи за подслон, за храна, дрехи и др. Пари, останали директно в местната икономика.
    Не на последно място – да се запитаме коя държава би отделила пари, за да раздава на едни преминаващи хора, самите те имащи много антиамерикански виждания? Да раздава по над 1 000 долара на човек? Логиката, когато я използваме, показва, че подобно твърдение е смешно и явно някой се опитва да ни прави на глупаци, за да получи посещения в сайта си.
    И накрая – има теза, че с бежанците ще влязат радикални бойци. По този въпрос отдавна се изказаха мнения на видни специалисти, че това е по-скоро спекулация. Към мненията на тези специалисти, сред които и бившият агент на френското разузнаване Клод Монике, анализ на агенция Ройтерс, базиран върху експертни оценки, показва, че групировки като „Ислямска държава“ нямат голям интерес да изпращат бойци в Европа, тъй като се снабдяват с такива, т.е. европейски доброволци пътуват за Сирия и Ирак, за да се бият на страната на джихадистите, а не обратното. В момента потокът е в посока Близък изток, а онези, които са на територията на европейските държави са обект на наблюдение още с връщането си, както и стана с един немски джихадист, който беше арестуван веднага на границата. Повече доверие в институциите в случая няма да е лошо. Не се отрича опасността от „Ислямска държава“, но тя идва от симпатизанти в самата Европа, а не от бойци, които могат да влязат с бежанците (които всъщност бягат и от действията на джихадистите). Тези доклади нямат значение за популизма, защото играта със страховете на хората винаги печели я избори, я някое депутатско място. Защо да питаме за проблемите с икономика, липсата на работни места и перспективи пред младите, когато на вратата ни чука „ислямската заплаха“, нали?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *