.
Не идвай пак в ума ми – като болест,
с онези рани трудно оцелях
и глухи богове безмълвно молих,
забърсвайки от снимките ти – прах.
Не искам да запазя мъртъв спомен,
дълбаят ме очите ти до кръв.
Без теб светът е тъмен и огромен,
a тъжен – застаряващият лъв.
Не идвай в мойте нощи – призори,
звездите гаснат в мъжките зеници,
а слънцето – за миг ще заличи
тъгата – по отлитащите птици.
Дали си сви гнездо на юг – не знам,
дали – над твоя покрив зрее лято,
но ето ме – объркан, пуст и сам,
забравен дух – в запуснатото блато.
Не идвай пак, любов, не ме мъчи
едва сглобих последните парчета.
Сърцето ми е мъртво – не тупти…
плътта ми е храна – за бесни псета.
Боби Кастеелс
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Боби Бойчев – Кастеелс е роден през 1953 г. Завършил е музикална гимназия, а по-късно и балетна педагогика. Работил е във Варненската и в Пловдивската опери, в Музикалния театър в София, както и за кратко – в балетно студио „Арабеск“. Той има голям принос за българската вариететна естрада като солист на „Ревю-балет Златни Пясъци“. Боби Кастеелс е работил дълго време и като изпълнителен директор на импресарска агенция в Брюксел. Има множество хореографски постановки на латиноамерикански състави. Създал е и собствена балетна формация, която получава първа награда за хореография и костюми на национален конкурс за вариететни изпълнители в Казанлък през 1988 г. По-късно той се отказва от балетното поприще и завършва медицина в Белгия. Пише литературни творби от 2009 г. Лауреат е на международния конкурс „Мелнишки вечери на поезията“, печелил е награди и от други литературни конкурси – „Жени и вино, вино и жени“, награда на читателите в сп. „Клуб 50+“, награда в конкурс, организиран във Фейсбук от издателство „Буквите“, и др. Имал е самостоятелни рецитали във Варна и Бургас. Пее и свири на китара и на пиано. Говори перфектно девет езика.
