То и маймуната бихме я обявили за революционер по същия признак. Но приликата й с днешната ситуация се натрапва. В миналото БКП все пак бе идейна лява партия, но тоталитарната линия и липсата на демокрация я провали. Въпреки това, преди 10-ти ноември съществуваше пълна трудова заетост и безспорен икономически подем, признат и от статистиката на ООН. След 1989 г. „демократичните” деца на номенклатурата в партията унищожиха социалните завоевания на трудещите се и разграбиха всичко, изградено от тях.
Все още БСП доминира лявото политическо пространство на България, но в нея няма и помен от автентична лява политическа идея – тя се е превърнала в хищническа, дясна капиталистическа партия от неолиберално-олигархичен тип. БСП се възползва, от една страна, от съществуващата криза на лявата идея в Европа и България от 2-3 десетилетия насам. От друга страна, с навлизането си в Европа в 80-те години на миналия век, американския неолиберализъм унищожи доктрината на марксизма и маргинализира неговите политически носители – комунистите на Изток и социалистите (социалдемократите) на Запад. Левите сили на Европа загърбиха старата си марксическа идеология и прегърнаха новата на неолиберализма. Така неолиберализмът унифицира дясното и лявото политическо пространство с едно единствено идеологическо мислене – неолибералното. Но когато липсва позиция – приемаш поза. Именно липсата на избор бе използвана умело от БСП, за да се идентифицира като „лява партия“ и да лъже обществото, че провеждала лява политика, а в действителност цели 25 години води бясна, неолиберална, дясна политика и с нея само разграбва и унищожава, без да съгради нещо в държавата. В резултат на тази политика главното ни богатство вече е само оголелият ни народ. Но и то се разпилява под лозунга на станалия всенароден „спорт“: „Бягането за жизнен тонус се нарича емиграция”.
Вече 25 години, шепа хора на ул. „Позитано” 20* твърдят, че ръководят партия, която е с над 100-годишна история. Това е генералната линия на лъжата. БСП не е никаква столетница, а млада жена с леко поведение. Тя е връстница на СДС. Всички сегашни партии са рожби на майката БКП и по различен начин се пръкнаха от нея. Хората, които направиха „перестройката” в България, бяха на власт в БСП, а след 1997 г. напълно овладяха икономиката и ръководните държавни постове в държавата. Идеалът на тази амбициозна групичка бе – малка, елитна, „лява”, бяла и пухкава, евросоциалистическа партийка, която кокетира с все по-оредяващата си членска маса.
Партия, бедна на членове, но богата откъм банкови сметки, с неписан лозунг: „По-добре ляв и богат, отколкото беден и десен”. А вкуса на свободата най-добре го усещат ситите. За тях най-главното в театъра на живота е бюфетът. Първанов и особено Станишев реализираха напълно този замисъл. Партийните членове за тях са нещо неудобно, защото те искат да контролират ръководството си. Допуснеш ли членска маса, трябва да й даваш отчет и някакви демократични права. За това превърнаха „лявата“ партия в малък елитарен клуб за избраните, родени в тежкарски номенклатурни семейства и в също такива столични квартали, че и на Запад.
Сериозният идеологически бизнес започва с продажбата на духовните ценности. Като признат брокер в тази насока Сергей Станишев бе „кооптиран” в ръководството на ПЕС в Брюксел. Най-силно идейното разслоение е изразено в БСП, където мирно „съжителстват” червените бонзи и капиталисти – с остарели, бедни и фанатични привърженици на старата компартия. Криейки се зад лява фразеология, „порядъчните” милионери като Гергов, отцепника Кадиев, Овчаров, Гущеров и мнозина други, се стремят да станат още по-богати и още по-„порядъчни“. Подобно е положението и в десните партии, в които почти липсват представители на малкия и средния безнес, а основно са с някой и друг файтон от реститути и облагодетелствани от разбойническата приватизация. Те нямат здрава и широка база и са се изродили във воюващи помежду си партийни шайки – лилипути. Вместо да се борят срещу управляващата клептокрация, те са изцяло зависими от нея.
Отношенията на партиите с бизнеса са много деликатни. И никой не е „света вода ненапита”. Но и в тези отношения трябва да има чувства за мярка и чувство за дистанция. Навсякъде по света политическите формации влизат в някакви отношения с бизнеса, които включват поемането на взаимни ангажименти. Много е важно „на кого по колко и как да даваш”. Но местата под слънцето се разпределят в сянка. Съществуват заробващи зависимости при даване от правителствата ни на концесии на общонародните богатства на определени „инвеститори”. Това, впрочем, е нещо нечувано. Още по-нечувано е, че се правеше от лява партия, или с мълчаливото й съгласие, която по дефиниция би трябвало да защитава интересите на социално слабите и на държавата. Раздаването на обществени поръчки също е на корупционен и партиен принцип.
След поредицата предателства на социалната идея се стигна до окончателната тежка загуба на БСП в общинските избори през октомври т.г. Констатациите са, че партията е немощна в организационно отношение и страхлива в отношенията си с масите. Партийните структури са бездейни, инертни, неспособни да водят политически битки и изборни кампании. Партията се е самоизолирала и е натикана в ъгъла на политическия живот. Фактът, че няма избран неин представител за кмет в нито един областен град, означава, че тотално е загубила доверието на обществото и на бедната част от него, съставляваща 80-90 % от електората. Отдавна е просрочено времето за обновлението на БСП, но и на последната си конференция тя не можа да си направи харакири. Попречи й сланината в корема, натрупана от четвъртвековното преяждане с власт и богатство. Изводът е, че е необходим нов и истински политически субект, носител на идеите за социална справедливост и борещ се за такава. Ще перифразирам заглавието на мой предишен текст „Евтаназия за столетницата” в още по-категоричното заключение:
Смъртта, дори и политическата, не е повод за радост, но тази на БСП ще е всенароден празник.
Светослав Атаджанов
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* На този адрес в София е централата на БСП.
.
