На 1-ви декември се навършват 127 години от смъртта на Атанас Михайлов Чалъков, известен повече с църковното си име Антим Първи. Антим I е от хората, които цял живот са давали, а не са взимали от България – един от тези, които правят всички нас горди, че сме българи. Които вдъхват живот на чувството за патриотизъм, особено във времената, в които поводите за това чувство не са толкова много.
Идната неделя, 29.11.2015 г., в гр. Одрин, в църквата „Св. св. Константин и Елена“, от 12:00 часа ще се отслужи панихида в негова памет. Приканвам всички, които имат възможност, да отидем заедно, да запалим свещ, да почетем светлата памет на дядо Антим I и да се замислим и да се помолим за бъдещето на България!
Кой е Антим I? Виден политик и общественик. Борец за независимостта на Българската църква и за засилване на ролята й като обединител на народа. Борец за независимостта на Българската държава. Председател на Учредителното и на Първото Велико народно събрание. Голям родолюбец. Но преди всичко – човек, чиято скромност не съответства изцяло на днешната представа за неговата обществена значимост.
Като видински митрополит Антим е човекът, който през 1968 г. отхвърля църковното подчинение на Цариградската патриаршия и повежда борба за независима българска църква. Тази борба се увенчава с успех и на 20 февруари 1870 г., въпреки съпротивата на Вселенската патриаршия, излиза султанският ферман за учредяването на Българската екзархия. Това е духовна и политическа победа, която предопределя пътя ни към Освобождението.
И Антим е активен участник в извървяването на този път. Историята пази данни за негови срещи с Христо Ботев, с участниците в Априлското въстание и други революционери, на които активно помага и материално, и с напътствията си и които активно закриля политически пред Високата порта, но и пред представителите на други държави, които не са заинтересувани от политическото възраждане на България.
В писмо до руския император Александър II, екзарх Антим I описва тежкото положение на българския народ и моли царя да се застъпи за България. Прочитайки го, Александър II се просълзил и написал на него „Да се освободи България!“.
Активното участие на Антим в национално-освободителното движение води до неговото осъждане на смърт през 1877 г., а впоследствие – замяната на тази присъда със заточение.
След Освобождението Екзарх Антим взема дейно участие в изграждането на новата българска държава. Важна е ролята му за изработването и приемането на Търновската конституция. През април 1879 г. той председателствува Учредителното народно събрание, а впоследствие – и Първото Велико народно събрание в Търново. Избран е и за председaтел на Първото обикновено нaродно събрaние, но се откaзвa.
Каузата за националното единство продължава да вълнува Екзарх Антим I и след 1878 г. Той организира събирането на подписка срещу Берлинския договор и разпокъсването на България. Включва се активно и в комитетите „Единство“, подкрепя и дава голяма материална помощ на Кресненско-Разложкото въстание. Антим I е и българинът, положил първия камък на паметника на Шипка. На 14 ноември 1885 г., през Сръбско-българската война, Антим I отказва да остави съгражданите си и да напусне обсaдения Видин с думите: „Трупът нa пaстирa трябвa дa бъде тaм, дето пaдa нaрод и войскa.“
Такъв човек е бил Антим Първи. Човек с вяра, човек с кауза. Човек с достойнство и воля да отстоява тази вяра и тази кауза. Такива хора – с идеали и непоколебимост – изградиха България след Освобождението и дадоха перспективата за нейното развитие. От тях следва да се учим всички, всеки ден, защото от обикновените случки на ежедневието започват великите дела, които помни историята ни.
Михаил Миков
