На 7 декември т.г. във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” във Варна ще се състои тържествено честване на 106-годишнина от рождението на патрона на училището Никола Йонков Вапцаров. В навечерието на патронния празник на ВВМУ, кап. I ранг о.р., проф., д.пс.н. инж. Илия Петров Пеев изпрати на нашето издание специално написан по този повод материал.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ – МОРЯКА
ПАТРОН НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ ОТ 1949 Г.
Патронатът (лат. patronus – покровител, защитник, закрилник) води началото си от древния Рим. За патрони са обявявани имената на видни личности. Първоначално покровителството е върху отделни граждани, а впоследствие се разпростира върху учебни заведения, професионални съсловия, градове, области, за да се стигне до цели държави и континенти. На 31 декември 1980 г., в своето Апостолическо послание, папа Йоан Павел ІІ провъзгласява светите братя Кирил и Методий за Съпокровители на Европа.
Висшето военноморско училище е едно от малкото висши училища в света, което носи името на свой възпитаник. През 1949 г. Никола Йонков Вапцаров от 26-ти випуск (1926-1932) е обявен за патрон на Морско училище. От тогава досега хилядите випускници на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” наричат себе си Вапцаровци и гордо носят Вапцаровския дух в Световния океан!
Защо точно Никола Йонков Вапцаров е патрон на Морско училище? Много са причините, поради които Никола Вапцаров е заслужил високата чест да бъде патрон на Морското училище (храм свещен, който всажда любов към Родина и народ), в което той израства като личност и творец, с гордост наречен от съвипускниците си Моряка.
Никола Вапцаров е роден на 7 декември 1909 г. в гр. Банско. Мотивиран от любовта към техниката и морето, и по волята на своя баща Йонко Вапцаров, през 1926 г. той постъпва на обучение в Морското училище. В продължение на 6 години – до 1932 г., Никола Вапцаров изучава теоретичните основи на морското дело и овладява корабните машини и системи, по време на плавателната практика на военните и търговските кораби.
Благодарение на голямата му любов към литературата, наследена от майка му Елена Вапцарова, и на вродения поетичен талант, Никола Вапцаров бързо спечелва любовта на своите другари, командири и преподаватели, които подкрепят развитието на неговата ярка личност и поетическа дарба, любовта му към морето и машините.
В Морско училище Никола Вапцаров създава по-голямата част от поетичното си творчество, написва над 150 литературни творби. Особено популярни сред моряците са неговите произведения за морето и корабите, за моряшкия живот: есетата “Морето” и “Спомени от миноносците”, импресии от параход „Бургас“, пътеписите “Ключът на Суец” и “За силно впечатлителните вход забранен”, стихотворенията “Рибарски живот”, “В кубрика”, “Жажда”, “Марш на 26-ти випуск на Морското училище”, “Моряци” и мн. др. Като ярко и изключително смело литературно произведение можем да оценим и неговата реч, произнесена при завършване на Морското училище през 1932 г.
Литературните произведения на Никола Вапцаров са не само един висок връх в световната поезия за морето и моряшкия живот. Той внася нещо ново в световната художествена литература – сродява човешката душа с морето и машините!
Поетите са пророците на бъдещето. Никола Вапцаров се отличава със смелост и борбен дух, воюва срещу социалната несправедливост, със слово и дело се бори за свободата на своята родина и своя народ. Както и други поети и писатели със световна известност, борци за свобода и независимост, той е осъден от официалните власти за своите прогресивни идеи. Никола Вапцаров е обвинен по дело 585/1942, осъден и разстрелян още същия ден на 23 юли 1942 г. в гарнизонното военно стрелбище в София.
Гръцкият поет Арис Диктеос във „Вяра в човека” пише: Вапцаров се роди със своята смърт. Удивени, непосредствено след войната, съотечествениците му откриват сред себе си „едно почти неизвестно до този момент поетическо чудо”. Разстрелът на Вапцаров, след многомесечните изтезания, се превръща в официално потвърждение на неговата правда, каквото и съдържание да се влага в нея.”
Поетът Питър Темпест от Англия във „Вдъхновен поет” споделя откровено: „Днес работниците в Ланкашир носят стиховете му в джобовете си. Аз слушах Вапцаров от устата на един работник в Манчестър. Чух обикновена тъкачка да говори с ентусиазъм за стихотворението “Завод”. “Да, тъкмо така е в животът” – казваше тя.”
Десет години по-късно, Никола Вапцаров получава най-високо национално и международно признание. През 1952 г. Световният съвет на мира му присъжда най-престижното отличие – Международната награда за мир. През 1953 г. тя е връчена на неговата майка Елена Вапцарова на многохилядно тържество, на което участват поети и писатели от десетки държави. Текст на решението:
„Световният съвет на мира, като взема предвид изключителния принос в делото на мира и дружбата между народите на българския поет и национален герой НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ, решава да му присъди за 1952 г. Почетната награда на мира.”
С цялата условност и риск за точна статистическа информация (до 2009 г. доминираше схващането, че поетът е преведен на повече от 50 езика и издаден в над 40 страни), по най-нови данни, публично оповестени в печата през 2014 г., произведенията на Никола Йонков Вапцаров – Моряка са преведени в 92 страни на 64 езика и се четат по всички континенти на Земята. Голяма част от преведените творби на поета са в билингвистични публикации (на български и на чужд език).
През 1979 г. в България е учредена Международна награда за литература „Никола Вапцаров“, чиито носители стават известни световни автори от Виетнам, Гърция, Италия, Норвегия, Полша, САЩ, Франция и др.
Един от випуските на Морско училище, 48-и пореден випуск (1948/50/51 – 1953), носи неговото име – Вапцаровски випуск. Производството на офицерите в първо офицерско звание „лейтенант” от 48-и випуск е на 23.07.1953 г. На тържествената церемония за обявяването на Вапцаровския випуск в чест на патрона на Морско училище участват майката на Никола Вапцаров баба Елена, заедно със съпругата на поета Бойка Вапцарова.
На този ден, от мостика на ескадрения миноносец „Георги Димитров” Елена Вапцарова първа приветства випускниците и осиновява най-големия дотогава в историята на Морско училище 48-и випуск с над 350 възпитаници, давайки името на своя възлюбен син за патрон на випуска, останал в историята на морска България като Вапцаровският випуск.
Вапцаровският випуск (1948-1953) има изключително голям принос за развитието на Военноморския флот, Търговското корабоплаване, корабостроенето, морското образование и морската наука, националната икономика, българската дипломация, международния авторитет на морска България. Признателните Вапцаровци от 48-и випуск са изградили 5 паметника и паметни плочи в памет на своя патрон.
На името на Никола Вапцаров са кръщавани кораби, читалища, театри, творчески организации, училища. На сайта на Асоциацията на възпитаниците на Морско училище са изписани 84 училища в България, носещи името на Никола Вапцаров (http://www.авму.org/publ/b2013.pdf).
Десетки паметници и паметни плочи са издигнати в негова чест, улици и площади носят неговото име.
На Вапцаровци и на Морско училище са посветени специални песни и маршове, които изразяват любовта на командирите и преподавателите, курсантите и студентите към училището, корабите, морето и родния бряг, тяхното родолюбие и самоотверженост в името на Отечеството. Сред тях са химнът на училището „Чеда сме ние на морето” (1935), няколко едноименни маршове и песни от различни автори на текстовете и различни композитори „Вапцаровци” (1963 г., 1979 г., 1983 г., 1989 г.), в това число и десетки творби, написани от възпитаници на Морско училище, вдъхновени от своя любим патрон.
С Указ на Президента на Република България № 243 от 6 юли 2004 г. (ДВ, бр. 64, 23.7.2004 г.) в памет на великия поет Моряк Никола Вапцаров на Антарктида е наречен връх на неговото име – Вапцаров връх (410 м, координати 62°37’15“ ю.ш., 59°54’25“ з.д.) – разположен върху планинската верига Тангра, остров Ливингстън от архипелага Южни Шетлъндски острови.
За дарбата и поетичните приноси на Никола Вапцаров свидетелства и фактът, че за него са написани многократно повече литературни творби, отколкото той самият е създал. В издадената през 2009 г. антология „За него, живота” Никола Вапцаров е определен като велика творческа личност, безсмъртен и неповторим художествен талант. На него са посветени стихотворения, песни, есета и поеми от 75 автори, като 1/3 от тях са чуждестранни творци от Англия, Беларус, Виетнам, Германия, Гърция, Индия, Испания, Италия, Колумбия, Куба, Литва, Мексико, Никарагуа, Перу, Полша, Португалия, Русия, Сирия, Турция, Украйна, Унгария, Франция.
Поезията на Моряка продължава – от Вапцаров към Вапцаровци!
За Вапцаров са се изказвали или са го превеждали десетки световноизвестни поети и писатели, включително двама носители на Нобелова награда за литература – италианският поет Салваторе Куазимодо и полската поетеса Вислава Шимборска, която преведе стихотворението на Вапцаров „Прощално” още през 70-те години на ХХ век.
За изключителен принос в европейската и световна култура Никола Вапцаров е обявен за личност на ЮНЕСКО за 2009 г.
Често се казва, че зад всеки велик мъж стои една велика жена и една красива любов, което е напълно вярно и за нашия патрон Вапцаров Моряка. През януари 2010 г. е проведено национално проучване чрез зрителите на БНТ за определяне на най-значимите български събития през ХХ век. Безсмъртната любов на Никола Вапцаров към неговата съпруга Бойка Вапцарова беше избрана от зрителите на БНТ за най-вълнуващата българска любовна история на XX век. Тя събра 31.67 % от гласовете.
Двамата остават вечно верни на обичта си. Стихотворението „Прощално”, написано в килията от Вапцаров за Бойка, е символ на безсмъртието, което само истинската любов може да роди. Това е едно от най-силно въздействащите стихотворения в българската и световната литература, с което само часове преди разстрела на 23 юли 1942 г. Никола Вапцаров се прощава със своята съпруга и любима Бойка.
Красивата любов, свързала навеки Никола Вапцаров и Бойка Вапцарова, носи своите съвременни послания към Вапцаровци – възпитаниците на Морско училище, които знаят, че силата на моряка се корени в силата на неговото семейство.
Съвсем закономерно именно стихотворението „Прощално” бе определено като мото на проведената от Европейския парламент конференция в Брюксел на 15 ноември 2012 г., посветена на живота, творчеството и подвига на Никола Вапцаров:
Впечатляваща е темата на международния научен форум: „Какво ще ни дадеш, историйо, от пожълтелите си страници?“ – посланията на Никола Вапцаров за свобода, социална справедливост и човечност, преминали отвъд времето и пространството!
Специален гост на конференцията е известният испански писател и драматург Мануел Муньос Идалго, който говори за вечно валидните послания в творбите на Никола Вапцаров. Той изтъква, че Никола Вапцаров е един от големите поети на всички времена.
Мануел Муньос Идалго е автор на поемата „Смъртта на Никола Вапцаров“ и театралната пиеса за Вапцаров по повод 100-годишнината от рождението на българския поет – „Вапцаров – кървавата бразда“, която се публикува на испански, английски, шведски и български език.
С особено голяма почит се ползва Никола Вапцаров като ярка поетична звезда сред варненската интелигенция, военноморските сили и българското морячество.
За увековечаване името на своя патрон, в Морско училище през периода 1982-1987 г., по инициатива на тогавашния началник на училището контраадмирал Румен Попов, командването и академичния състав, е проектиран и построен паметник на Никола Йонков Вапцаров Моряка, открит на 8 октомври 1987 г. Той символизира Вапцаровския дух и стиховете на Вапцаров за Морето – най-голямата Любов на поета! Именно тази романтика и любовта към морето и машините е голямото духовно завещание на Никола Вапцаров към възпитаниците на Морско училище, което те свято пазят и тачат!
Вапцаровци не само свято пазят духовното завещание на своя любим патрон, а продължават, създават и развиват нови традиции, умножават духовното богатство, завещано им от великия поет. В чест на 100-годишнината от рождението на патрона на Морско училище, в монографията „Никола Йонков Вапцаров – Моряка. Поетът, който сроди морето и машините с човешката душа и възпя вярата и любовта, свободата и мира” е издигната идеята за учредяване от Международната морска организация на Вапцаровска международна морска премия.
През 2014 г. се поставя началото на една нова традиция – провеждане на Национални поетични празници „Вапцарови дни” в морската столица на България – Варна, организирани от Община Варна и ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”. През 2015 г. националните празници „Вапцарови дни” се провеждат от 1 до 5 декември. Те са част от академичния и моряшкия ни принос за честването на 106-та годишнина от рождението на нашия патрон Никола Вапцаров Моряка и 135-та годишнина от създаването на Морско училище.
Проф. Илия Пеев
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Литература:
1. Пеев, Илия. Никола Йонков Вапцаров – Моряка. Поетът, който сроди морето и машините с човешката душа и възпя вярата и любовта, свободата и мира. ИК „Стено”. Варна, 2009, 224 с.. ISBN: 9789544494506
Цвета Трифонова*
На 7 декември 1909 г. е роден Никола Вапцаров. Предлагам в негова памет откъс от моята статия „Никола Вапцаров и Георги Марков. По повод два юбилея през 2009 г.
Опитах да я прочета като доклад на националната юбилейна конференция в чест на стогодишнината от рождението на поета, но ме прекъснаха, а докладът бе дискриминиран от Института за литература като не бе включен в юбилейния сборник. Сега той се намира в новоизлязлата ми книга „Георги Марков. Да пишеш, за да можеш да умреш“, Фабер, 2012.
„…В края на дните си Н. Вапцаров се прощава с близките и с голямата си илюзия. С последните редове, записани с трепетна ръка на осъден, оставя ироничен знак за горчивото си разочарование, надсмива се над помпозните претенции за епичност пред жестокото лице на реалността.
Разбрал е накрая, че зад красивите доктринерски фрази се крие презрение към отделната личност – безименен червей, хвърлен в ирационалната мелница на световните геополитики.
Агонията му продължава пет месеца. Умира бавно, докато губи смисъла на всичко – вяра и любов, приятели, съмишленици и илюзии и накрай живота си. Българска ръка го доубива от упор, след като съдбата за последно се опитва да спаси избраника си.
Мечтаното от него бъдеще не идва на белите криле на пролетта, а на чужди окупаторски щикове, в сумрака на екстремна есен. Жадуваната „бяла пролет“ се състои само като „бурна, страшна, огненометежна“ – вместо да измие кървавите рани, развихря брутални линчове и кръвопролития. Площадите оживяват от тълпи, кряскащи за смърт и разправа, не и за обич между хората.
Никоя от неговите химери не се сбъдва, победилата идеология опровергава най-съкровените му надежди. Всичко, което се случва две години след гибелта му – народни съдилища и убийства, концлагери Белене, Ловеч, Куциян, Ножарево, пропъждане на селяните от земята, национализация на всяка малка хлебарничка, унищожение на вярата, култ към вождовете, дори като са балсамирани, забрана на свободата и подмяната й с повсеместен страх, потъпкване на легендите, скрити в мъха на стария Прилеп, патрициански привилегии за партийната номенклатура, безконтролна власт на богопомазаната партия над всички сфери на живота, отказ от национална независимост – няма нищо общо с възвишената му вяра в „дните честити“.
От враговете – куршум в главата, а от другарите – изобилие от „бронебойни патрони“ за разстрел на скъпоценното зрънце Вапцаровска вяра в справедливостта и доброто. Името на Никола е синоним на крушението на трагичния, предадения човек. То е маркер на наивниците-утописти на българска почва, върху чиито кости партийните спекуланти и кариеристи си изградиха феодален комунизъм и след туй го превърнаха в мафиотски капитализъм.
След всичко това финалът е отчайващо логичен. След половин век лицемерие и идолопоклонство пред паметниците, не и пред идеалите на поета, след изкористяването на неговата саможертва, настъпи време, в което нацията допусна да се поругае и гроба му. И ето го вписан пак в черната традиция – в безгробната редица на българските царе и апостоли…“
–––––––––-
* Цвета Трифонова почина внезапно на 1 декември 2015. Тя оставя две внучета и любима дъщеря, и многобройна приятелска и читателска аудитория. Неуспели да посещаваме тъй често, както ни се искаше, приживе нейното Банско, от сега нататък то ще бъде за нас място за мил спомен. До следващата среща…
Поздравления за прекрасната статия на проф. Илия Пеев!