Звучи приказно, нали? В края на динамичната и не много щедра 2015-та, подобна алтернатива изглежда като чудо. И все пак, чудесата са възможни. Достатъчно е само да пожелаем да бъдем добри, за да влеем цялата си позитивна енергия в осъществяването на една идея, вече утъпкала своя пътека в традициите на българската общност във Великобритания.
Става дума за годишния благотворителен коледен бал, организиран под патронажа на негово превъзходителство посланик Константин Димитров, Баронеса Роулингс, принц Кирил Сакс-Кобургготски – президент на Българския Сити клуб, господин Джон Бризби – кралски юридически съветник и председател на фондация „Приятели на България“, и Българското училище към Посолството в Лондон. Очаквано и вълнуващо събитие, както за организаторите , така и за многобройните участници в случващото се чудо.
На 8-ми декември в залите на Българското Посолство в Лондон е оживено. Усещането за празник витае навсякъде – от възпитаниците на Българското училище, облечени в национални носии, разположили пъстри картички за благотворителна разпродажба в полза на Карин дом, Варна; във фоайето, покрай цветните постери със снимки и информация за дейността на фондация „Приятели на България“; в лицата и думите на пристигащите гости. Всеки е изоставил делника зад гърба си и е подготвил сърцето си за една уникална радост – да дадеш нещо от себе си в полза на кауза, която е в постоянния поток на живота в България. Където всеки от нас е оставил дом, близки и корени. И където очакват любовта ни други наши деца. Непознати по име, но неотделими по кръв. Деца в спешна необходимост от чудо, както и ние самите… За да повярваме отново, че чрез собствената си човещина и щедрост, можем да го създадем. Че можем да подарим Коледа за цяла година напред. Да ги възпитаме в добротата от предаването нататък в оня миг, в който животът ще им даде шанс самите те на свой ред да станата благотворители…
Затова всяка секунда от случващото се се запечатва необратимо в щастливите кадри на паметта ни. И словото за добре дошли, произнесено от посланик Димитров, и разтърсващите гласове на Българския лондонски хор с ръководител Десислава Стефанова. Казват, че енергията на едно българско хоро, свързвала хората в позитивна вибрационна верига, за да ги зареди със здраве и устойчивост за идващите дни. Вълната от домакини и гости, хористи и ученици, българи и англичани, сякаш залива залата на Посолството под звуците на „Морен сокол пие вода на Вардаро“ в блестящото акапелно изпълнение на певците. В нейния претопяващ прилив всичко дребно и незначително изчезва. И огърлицата от усмихнати лица, блеснали погледи и родни думи, ни превръща в едно цяло.
Осмодекемврийско чудо за дванадесет месеца напред. Защото веселието на българите и приятелите на България в Лондон на този ден не е егоистичен акт на предколедно забавление, а сътворена добрина, в която всеки от нас участва според възможностите си и все пак сто процента! Шансът да дариш нещо от себе си на някой в нужда е финалната равносметка, че годината ти не е изтекла напразно. Че душата е надделяла битието. И го е подчинила на собствената си благородна традиция. Този факт неизменно се усеща и в усилията на възпитаниците на Българското училище към Посолството в Лондон, които за пореден път раздават нарисуваните от съучениците им картички на гостите, които даряват средства в подкрепа на Карин дом – рехабилитационния център за деца със специални нужди във Варна. Кауза, към която и непознатите възрастни вече са приобщени, благодарение на ученическото постоянство.
Така се трупа доброто. Като в енергийна верига от хоро, по която потичат щедрост и човещина. Затова и в последвалия аукцион, организиран от фондация „Приятели на България“ присъстващите участват активно, а средствата, предоставени от тях, отиват в полза на деца без родители, лишени от обич и чудеса. Но сътвореното само в един ден остава за цяла година напред. Едногодишна Коледа, подарена от сърце. За да бъде изживяна пълноценно. За да не се прекъсва нишката от Острова към Дома. Където празникът е очакван и оценен. И където любовта е взаимна. За да има повече чудеса. И приказките да започват така: „Има едно време. И то е НАШЕТО време. В което да бъдеш добър означава да се научиш да подаряваш Коледа на всеки, който има нужда от нея. Да я запази и да я предаде нататък по безкрайната верига от хора, заредени със здраве и устойчивост за идващите дни…“.
Здравка Владова-Момчева,
преподавател в Българското училище към Посолството в Лондон
.
