.
Потъни – в кадифената ласка на мрака,
не затваряй очи – ще ме видиш надвесен.
Нямам име и нямам лице, но ме чакаш –
мен, натраплива тема от сънувана песен.
Прочети песъчинките в мойте зеници,
по-искрящи от кварца на слънце изпечен.
Сто кервана любов са ти зестра, сестрице,
аз съм пулсът ти жив и съм тонът сърдечен.
Ти отдавна за мен си готова – и тръпнеш,
всяка нощ ме жадуваш – до съмване…
в очите ми топли – се гмуркаш и къпеш,
реалност дано съм – реалност до сбъдване.
Съблечи своя свян – аз съм полъх на вятър
ще докосна върха на гърдите ти с устни.
Твойто тяло е страстен декор на театър,
аз измислих за него – сценарий изкусен.
Непознат, невидим, но желан до полуда
със сърце по-горещо от адови пещи…
по-сръчен в любов – от сторъкия Буда,
по-ласкав от пясък – сред дюни горещи.
Боби Кастеелс
–––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същия автор вж. тук.
.
