Малко преди да изтекат и последните дни на 2015 година, Симеон Гаспаров успя да навърши своите първи 50 години в живота. Според него, не било никак трудно. Течал животът спокойно и полека, изнизвали се ден подир ден, година подир година. Детство, игри, студентски години, любов, разочарования, сватба, жена, деца. Несгоди, усмивки, милувки, разпивки и музика. Но не каква да е, а HEVI METAL. И ако някога в България тайно и жадно е слушал метал бандите на Запада, то пристигайки в Америка, той вече 16 години се кефи на любимата си музика на живо в сърцето на нейната родина. Безброй са приятелите му от рок бандите. Десетки са концертите, които не е пропуснал и на които е пял с хилядите почитатели страхотните парчета на Джими Хендрикс по зали и стадиони.
Мони, както го наричат близки и приятели, е роден в София през 1965 г. Завършил е Българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” през 1991 г. и Мастер програмата в Свободните науки на Чикагския университет през 2003 г. През 1992 г. издава стихосбирката “Театър на Не абсурда”. Негови стихотворения са издавани в Хърватия – в. “Хърватско Слово“. До преместването си в САЩ през 1997 г. Симеон работи като репортер във в. “Новинар”, както и в „Подкрепа“ и „Ритъм“. В момента е кореспондент на в. “Труд” в Чикаго. В САЩ негови коментари са излизали във вестниците “Дейли Хералд” и “Нортуест Хералд”.
Симеон Гаспаров живее в Чикаго заедно със своето семейство. Радва се на две прекрасни дъщери и чаровна съпруга. Тук зад океана се раждат и неговите книги – „Врати от небеса или когато Джими Хендрикс беше българин“ (2010 г.) и „Бизони край Дунава“ (2013 г.). Мони е член на Съюза на българските писатели в САЩ и по света и негов вицепрезидент.
Много интересно място беше избрал Мони за отпразнуване на своята петдесет годишнина. На територията на една конна база, намираща се в красив горски район. Жокей клубът, в който посрещаше гостите си, бе украсен новогодишно. Две пъргави чаровни момичета раздаваха усмивки зад бара и щедро наливаха чашите. От уредбата звучеше музика, която няма да кажа каква бе, за да не обидя интелигентния читател. В препълнения с гости клуб можеше да се видят много известни личности от българската общност в Чикаго. Мони посрещаше гостите си с неговата запазена от детството истинска усмивка и благодареше за подаръците.
Съюзът на българските писатели връчи своя подарък на юбиляра – един прекрасен часовник. „Да отмерва следващите петдесет години с ритъма на словото“ – каза президентът на съюза Георги Витанов в поздравлението си. Българският генерален консул в Чикаго Симеон Стоилов отличи с плакет своя адаш, като го подкрепи с красиви пожелания. Поетесата Райна Недялкова посвети свое стихотворение на Мони.
Поздравления поднесоха и Петър Стаматов от Eurochicago.com, Светозар Момчилов от в. „България сега“ и много други. Партито беше много приятно, много интересно замислено и много истинско и българско. То беше на един мъж на 50, успял да ги навърши само дни преди Новата 2016 година.
Да си жив и здрав, Мони!
Добри Карабонев
.
Още снимки от събитието, също от Добри Карабонев (в. „България“), вижте по-долу:
И още много книги!
Да е жив и здрав.А на следващите 150 г.да не забрави и мен да покани