2024-11-24

2 thoughts on “Изборни ОС и е-консулски услуги – акценти от заседание на КПБЧ

  1. Значи, внимателният, пък и невнимателният прочит казва следното:

    Румен Йончев и другите прехвърлят топката в МВнР. А МВнР му дреме за българите в чужкбина. Те ако искаха да направят един обществен съвет в едно единствено консулство, да са го направили сто пъти до сега. Ама не искат, защото е против техните интереси. Обществени съвети няма да има, освен ако народното събрание не реши да им извие ръцете, като направи законови поправки. Това е пътя, а не да подсмърчате на портата на Митов.
    ха наздраве!

  2. Поздравления за тези думи, но дали няма да си останат само изречени и… забравени:

    ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Нашите сънародници в чужбина, разбира се, искат тези обществени съвети да бъдат създадени възможно по-скоро, за да могат реално да поставят по един представителен начин своите проблеми пред нашите дипломатически представителства, респективно пред държавата.

    Така че може би и законодателно, а и с предстоящия правилник или както го наречете, в някаква уредба на Министерството на външните работи трябва да се заложи по-скоро неформална процедура, която винаги да води до краен и безспорен резултат.
    Пример за това може да бъде използването и на някоя от предстоящите изборни кампании, които предвиждат създаването на изборни секции така или иначе в нашите дипломатически представителства. Вземете за пример президентските избори. Така или иначе ще бъдат организирани урни, така или иначе ще има изборна администрация в чужбина. Защо не тя да проведе дори тези експериментални избори, на които да видим дали може българската общност практически да излъчи своите представители по този начин, така че то да бъде безплатно.
    Разбирам нежеланието на Министерството на външните работи да се включва в арбитраж по тази тема. Но то по същество ще избегне именно арбитража, като направи процедурата ясна, категорична и безспорна. Избирателната урна, където всеки пуска своя глас.
    Що се отнася до това дали се познават или не се познават хората от общността, разбира се, това е спорен въпрос. Ще го видим в процеса на изборите. Нека да бъде прозрачно и ясно направено всичко това. Очевидно е обаче, че законът е прекалено общ, прекалено недефинитивен в тази си част и трябва да го прецизираме.

    ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Първо се обръщам към представителите на Министерството на външните работи. Искам да кажа, че нашите дипломати може да са по-активни при формирането на тези обществени съвети, които са в съответните държави, да бягат от отговорност. Вие казахте, че едните организации били така, другите така и не можело дипломатите да са арбитър. Напротив, те трябва да решат проблема и да направят така, че да има такива обществени съвети във всяка една държава, където има голяма или средно голяма българска диаспора.
    Относно националното представителство и промените, които българите зад граница искат да предложат в закона, което спомена и проф. Кръстева, и господин Вангелов, мога да кажа само следната препоръка: когато се събират и коментират тези неща, направете така, че текстовете, които предлагате, наистина да са за промяна в закона. Защото не може всяко нещо, което е решено, че трябва да се направи, да влиза в един закон.
    Имам предвид дори и квотата по държави, която трябва да определите – примерна квота, тя не може да влезе в закон. Тя трябва да влезе в някаква наредба или в правилника за прилагане на този закон, или в правилник към Държавната агенция за българите в чужбина, изобщо там, където се движат тези въпроси.
    Молбата ми е, за да бъдат наистина приети тези предложения, които ще направите, те да бъдат наистина по самия закон, а отделно да направите предложение какво да се включи в един бъдещ правилник за прилагане на този закон, да бъдат ясно разграничени нещата. Защото ако има много неща, които не касаят закона, просто ще влязат парламентарните групи в едни дълги и безсмислени дебати и няма да решим бързо проблема.

    ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Ангелов, аз не виждам причина защо да не обвържем по някакъв начин в една законодателна промяна въпроса с обществените съвети и въпроса с националното представителство. Защо да правим дублиращи се и различни органи и функции, когато може да имат някаква последователност? Разбирам, че в момента те нямат обвързаност. Но ако говорим за избираемо национално представителство, то трябва да тръгне отнякъде и защо не от тези обществени съвети.

    БОРИС СТАНИМИРОВ: Хората са изключително активни, бих казал, даже нереално иновативни в някои свои очаквания и настоявания и че има сериозно очакване от страна на българската държава да се ангажира още с това и да се ангажира с малко по-канализирано и легитимно представителство и с форуми за диалог с тях.
    От тази гледна точка аз смятам, че е важен ангажиментът на Министерството на външните работи към провеждане на тези избори, точно за да може да се придаде държавната политика и да се усети присъствието на държавата и нейната воля да има такива съвети и да има активен диалог с тези български общности.

    Но със сигурност ангажиментът на държавата трябва да присъства и той трябва да мине през Министерството на външните работи, а не да го оставим на някаква самоорганизация. Ако има някакви трудности, трябва да бъде намерен начин те да бъдат преодолени именно чрез правилника.
    Много горещо искам да подкрепя идеята евентуално въвеждането на електронното гласуване да бъде тествано в точно този казус. Защото самата философия на идеята за въвеждане на електронното гласуване беше насочена преди всичко към тези общности… …
    Защото темата за електронното гласуване така или иначе вече е на дневен ред, вече е обект на обществено обсъждане, на коментари в медии. Ако успеем по този начин да вкараме и темата за българските общности в чужбина, смятам, че и ние като комисия, на която това й е част от задълженията, ще можем да свършим полезна работа.
    Така че нека наистина да помислим паралелно с предстоящите дискусии около електронното гласуване да придвижим и темата за обществените съвети на българите в чужбина. Смятам, че ще бъде полезно.

    ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Станимиров. Мисля, че това, което казахте, пак навежда на мисълта, че организацията на един такъв избор трябва да бъде ангажимент на нашите дипломатически представителства, а не доброволно организирано от асоциациите в чужбина. Защото дори да е електронно гласуването, неговата гаранция трябва да бъде държавата, че то е обективно и че не е манипулирано. Отново вървим към варианта, с който Министерството на външните работи трябва да се ангажира пряко и съвсем отговорно с тази задача.

    ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Само ще направя една кратка реплика, господин Ангеличин. Като автор на стратегии Вие би трябвало да знаете, че Министерският съвет и министерствата разработват стратегии. След това въз основа на тези стратегии те подготвят законопроекти. Защото Министерският съвет има законодателна инициатива и тя е основната движеща сила на закона. А това не е процес. И след това тези законопроекти ние ги разглеждаме, одобряваме, подобряваме и в крайна сметка се превръщат в закони.
    Така че топката е пак във вашия двор. Министерският съвет трябва да преведе стратегията си за българите в чужбина в законопроекти, които ние да разгледаме. Това очакваме от вас.

    ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ Но пак една реплика. Въпросът за това как се организират изборите не е само тема на Централната избирателна комисия, тя е тема и на законодателя. Ако законодателят постанови, че ще има паралелно с президентските или с еди-кои си избори и избори за обществени съвети, такива ще има. И ЦИК ще намери начина как да ги организира. Дали с една урна, с две урни, как – това вече е въпрос на организация.
    Така че ако мога да обобщя дискусията, очакваме от вас, колеги от Министерството на външните работи, правилник за провеждане на такива избори.
    От последното заседание на правителството на Орешарски мина година и половина и не знам дали има особен прогрес по отношение на тази тема. Ако законът не е достатъчно добър, ако законът не е достатъчно конкретен, за да даде насока за това какъв правилник трябва да бъде изработен, внесете промяна в закона. Или да го направим ние тогава.
    Но очакваме в най-скоро време, пак с оглед на предстоящите президентски избори и кампанията около тях, самото водене на подобна кампания да стигне до тях, нашите съграждани в чужбина да участват в избирателния процес. Нека да се опитаме да отворим най-после тази възможност и очакваме наистина Министерството на външните работи да излезе с решение по този въпрос.
    Аз сигурно ще се срещна и с господин министъра, за да поговорим на тази тема – как и кога и той вижда, че нещата могат да се случат. Защото в противен случай един път не изпълняваме закона, който дава тази възможност, втори път не обслужваме интереса на нашите съграждани в чужбина, които имат нужда от такива органи. А вярвайте ми, най-голяма нужда най-вероятно има Министерството на външните работи и нашите дипломатически представителства, които по този начин ще опростят контакта си, ще опосредстват контактите с общността, ще имат един представителен орган, с който да контактуват и ще им бъде може би по-лесно.

    БОРИС ВАНГЕЛОВ председател на ДАБЧ: С наше писмо от 15 юли 2015 г. Агенцията е отговорила, че подкрепя идеята да бъдат проведени евентуално такива пилотни избори в един-два консулски окръга, за да се види как работи процесът. Тоест подкрепяме тази идея, тя е залегнала в самата стратегия.

    И накрая благодарност и за г-жа Дора Янкова за предложението й – цитирам: „до края на месец март да се даде една пътна карта , поне да има яснота – такъв капацитет, такъв обхват на услуги има, можем да ги свършим, да се предвиди такъв бюджет.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *