Тия дни ме попитаха кои са най-странните случки през 2015 г. Не знам защо, но първото нещо, което изплува в размътеното ми съзнание, беше споменът за протестиращите български полицаи. Още усещам сюрреалистичния привкус на скандиранията „Извикайте полиция?!?” от устите на разбунтувалите се стражи на обществения ред.
Простотията наистина беше върховна и достойна за някой майстор на абсурдното кино. Българските полицаи, тези чутовни юнаци, недоволстват. Репчат се смелчаците, щото Горановчето – финансов министър на бат’ Бойко, щял да им резне социалните придобивки. Вместо 20 заплати, при напускане ще взимат 10, вместо 30 дни отпуск – 20, вместо супа топчета – супа бобчета. Общоизвестен и пословичен е куражът на БГ полицаи, когато други български граждани протестират срещу безчинствата и Геноцида на полуделите от алчност паразити от ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Тогава полицаите не се гнусят да бият сънародниците си и да пазят властимеющите. Оообаче, в един момент униформените герои сами попадат в ролята на протестиращи. Но тях, за съжаление, няма кой да ги удря с палки, да ги блъска с щитове, да ги арестува, да ги рита…
Ситуацията е интересна – няма кой точно в този момент да защитава омразните на всички управляващи – крадци. Но, то пък и не е нужно. Защо не е нужно ли? Ами защото смелите полицаи не са отишли пред Бойко-Борисовото работно място или пред дома му, нито пред Горановчето, нито пред другарката Бъчварова, дето им се води министър. Не! Фантастичните куражлии протестират на кръстовищата и пречат на майките да приберат децата си от училище. Блокирали са улиците и създават проблеми на своите съграждани, които са техни събратя по участ.
Странна работа, нали? Как така БГ полицаи успяват да забравят, че и те са част от същия този страдащ български народ? Как така пък нито веднъж не се сетиха, че само когато сме всички заедно, тогава ще можем да извоюваме мечтаните справедливост, законност, възмездие и по-добър стандарт на живот. Отдавна можеше да стане, без да се стига до трагикомичната сценка на недоволни полицаи, които пречат на слабите и беззащитните, вместо да потърсят сметка от когото трябва. Мирише на страх или пък на уговорен мач – да се появи носителят на черен шлифер и да каже: „Аз реших въпроса, нищо няма да ви взимаме!”. И готово, и ще падне радост неземна. Ще врякат смелчаците, че са победили и даже ще си повярват. Нарочно ще забравят прастария трик – заплаши голтака, че ще му вземеш съдраните гащи, и той ще замънка: „Ама как? Ама защо?”. След ден-два го успокой бащински, че нищо няма да му се случи и робът ще умре от щастие.
Не е за вярване, но докато си припомнях уникалния полицейски „бунт” и по новините съобщиха, че униформените пак щели да излизат на протест. Хмм, нещо смърди, та чак сълзи. България е 8-ма в света по брой полицаи на глава от населението. На 2-ро място сме в Европа по разходи за полицията. В същото време българските граждани не само, че не се обръщат за помощ и закрила към блюстителите на реда, но дори всячески ги избягват. Страхуват се от тях, че нещата ще станат още по-зле, че ще ги рекетират, че ще вземат рушветче и ще застанат на страната на грабителя, на побойника, на крадеца, на наркодилъра… Картинката става брутална, когато корумпиран полицай играе в комбина с подкупни прокурори, следователи и съдии. Тогава всичко се обръща с главата надолу. Жертвата на престъпление се обявява за престъпник, а бандита – за пострадал. Гавра.
Няма как да не се сетя, че на професионалния им празник в НДК звучеше не кое да е музикално произведение, а музиката от филма „Кръстника”. Да полудее човек! Химна на мафията по повод деня на българската полиция!?! Това масово признание ли беше? Нещо като: „Защо да се крием? Хората и без това знаят какви сме”. Крещящият дебилизъм се конкурира само със заглавия във вестниците, като: „Няма да спрем ударите по корупцията и контрабандата!!!” – Така казал Боко-Боко и добавил, че олигарси му отмъщавали с полицейската стачка! Боже! Свършиха ми удивителните. Живеем в нещо средно между Бандитостан и Абсурдистан. Допуснали сме да се гаврят с нас разни Боковци, Сергейчовци, Гоцета, Ахмедчета, Вальо Златевци, Герговчета, Костовчета… Те пък са се оградили с еничари, които от немай къде са се нарекли полицаи. За отвличане на вниманието връткат кючеци Воленчета, Яневчета и Далавери Симеоновчета.
Всъщност, така като се поразтъпках, си промених мнението. Не полицейската стачка е най-странното събитие за 2015. Най-непонятното е, че ДОПГ (държавна организирана престъпна група) преживяха още една година. Вече 26 години геноцид, 26 години ни грабят и убиват, и … нищо. Не се вдигаме на въстание, не ги наказваме, продължаваме да ги търпим. Адски е непонятно, че половината българи „живеят” под прага на бедността, но въстанали няма. Няма справедливост, няма законност, правосъдие и възмездие. Тия последните неща не е странно, че ги няма. Закономерно е.
Ивайло Зартов,
11 март 2016 г.
