Роденият в София Иван Бързаков следва английска, после завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Само на 23, той е най-младият редактор в света на двутомника, издаден на над 80 езика, „Винсент Ван Гог : Из писмата на художника до брат му Тео“ (издателство „Български художник“), превод от немското издание „Als Mensch unter Menschen“, със справки от различни френски и английски издания на писмата. На 25 години, заедно с Емил Панов, превежда за 10 дни от немски пиесата на Бертолд Брехт „Дните на комуната“, която веднага след това се играе в Народния театър „Иван Вазов“. Работи като преводач, преподавател по английски, лектор по естетика. Публикува статии, интервюта с френски писатели (Ален Роб-Грийе, Андре Гамара), литературни и филмови рецензии, стихотворения и есета в специализирани столични вестници и списания: „Литературен фронт“, „Култура“, „Вечерни новини“, „Пламък“, „Септември“.
През 1976 г. работи като хоноруван преподавател по английски в eксперименталното училище №122 в София, прилагащо уникалната сугестопедия на д-р Георги Лозанов. Класът на Иван е избран за образец на този метод в началното образование. Английският министър на образованието Фред Мъли гостува в класа на Бързаков и е много впечатлен от неговите експерименти, което изразява в свое писмо с по-късна дата. Същата пролет BBC в документален филм за България (режисьор Дейвид Лойд) заснема кратък очерк за учения иноватор д-р Лозанов и за Бързаков като “моделен” учител в неговата експериментална система.
Не можейки да понесе гнета на комунистическото потисничество, което прониква във всички интелектуални сфери на живота, Иван решава да емигрира на всяка цена, дори с цената на живота си. Това е за втори път след неуспешен опит през септември 1961 г., в зоната на южната ни черноморска граница с Турция. На 10 септември 1976 г. той успява да стигне до Триест, Италия, преплувайки 11 км в бурното и населено с акули Адриатическо море. След пребиваване в емиграционните лагери за бежанци в Италия, на 31 март 1977 г., Иван реемигрира в САЩ.
През 1977-1978 г. той продължава следването си в New York City University. Между 1978 и 2003 г. изнася лекции и семинари по експериментални методи в образованието и психологията в редица университети, корпорации и престижни клубове в САЩ, Канада, Западна Европа (Франция, Германия, Швейцария, Англия), Русия, Мексико, Венецуела, Бразилия и още в редица страни на петте континента: Япония, Малайзия, Индонезия, Сингапур, Хон Конг, Фиджи, Уругвай, Аржентина.
През 1978 г. Бързаков, заедно с група психолози, основава и ръководи в Сан Франциско Международен институт за нови методи в образованието. През 1980-1982 г. създава в него системата OptimaLearning® за максимално възприятие и развиване на мисълта, приложена по-късно в 29 страни. 1985 г. Бързаков защитава в САЩ двоен докторат по теория на образованието и психология. В 1988 г. сенатът на Калифорния предлага законопроект за модел на училищата, базиран на OptimaLearning. През 1989 г. Бързаков е номиниран за престижната международна награда в областта на образованието Grawemeyer, присъждана само на личности, създали метод или идея с „доказано световно значение“. В 1996 г. Министерството на здравеопазването на България и Лигата на хипертониците избират ОПТИМАЛЪРНИНГ® за национална програма за редукция на стреса и трансформиране на отрицателните емоции в творческа енергия (нереализирана единствено по финансови причини).
През 2004 г. проф. Бързаков създава и уникален метод за бързо и дълбочинно проникване в изобразителното изкуство – и за ускорено развиване на мисловните връзки в цялостната житейска дейност – AOLIA (Accelerative OptimaLearning In Art). Между 2004 и 2009 г. той обучава с този метод отделни групи и индивиди в най-известните музеи на Лондон, Париж, Рим, Ню Йорк, Мюнхен, Амстердам, Мадрид, Мексико, Буенос Айрес и Сан Франциско (www.optimalearning.com).
Повече от 20 книги на няколко езика споменават за драмата на живота му и значението на OptimaLearning. Иван Бързаков говори осем езика и пише поезия на пет.
Дълбоко съчувстващ на страданията в родината – както до 1989 г., така и сега, той написва и издава за по-малко от година поетичната книга “Яростно в скръбта” (София, Работилница за книжнина “Васил Станилов“, 2009). Второ съкратено електронно издание на същата книга излиза в LiterNet през февруари 2010 г.
Пълното издание се състои от 63 стихотворения, от които 59 на български и четири, сътворени оригинално на други езици: английски, руски, френски и полски. Последните страници на книгата съдържат вдъхновени мисли за същността на поезията и изкуството.
През октомври 2011 г. той издава втората си поетична книга – „В съня над пропастта“ (издателство СИЕЛА Норма AD), която съдържа 37 стихотворения и 22 мисли за литературата и изкуството.
През октомври 2013 г. Бързаков издава третата си поетична книга – „Лумнали огньове“ (СИЕЛА Норма AD), в която се концентрира изцяло върху трагедията на страната и света днес. Тя се състои от 43 лирически поеми и 54 мисли и кратки есета за поезията и за живота.
През октомври 2014 г. Иван Бързаков издава трето, преработено и разширено издание на „Яростно в скръбта“ (СИЕЛА Норма AD).
Заради художествените достойнства на поезията си, Иван Бързаков е бил номиниран за Нобеловата награда за литература (през 2013, 2014 и 2015 г.) – по-малко от шест години след публикацията на първата си книга в края на 2009 г.
Тази година д-р Бързаков планира представяния на своите книги и на ОПТИМАЛЪРНИНГ в редица градове в Родината – София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Хасково, Димитровград, Бургас и Шумен.
Корнелия Георгиева
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
.
Предлагаме на вниманието на читателите няколко поетични творби на проф. Иван Бързаков. Три от тях са съответно от неговите книги „Яростно в скръбта“, „В съня над пропастта“ и „Лумнали огньове“. Други две – „Летният дъжд“ и Камъкът“ се публикуват за първи път.
ПЕСЕНТА НА ТОПОЛИТЕ
Заслушай се
някога
в песента на тополите –
гордите, мощни тополи!
За мъката им,
за скръбта,
че не могат
да се наведат.
Така е и с хората.
Някои хора.
Ще паднат.
Умрат.
Но не могат
да се наведат.
Колко е страшна
песента на тополите!
(Из „Яростно в скръбта“)
.
ДИВИТЕ КЕСТЕНИ
. На мама
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
. Димчо Дебелянов
.
А когато накрая
се върнах –
съвсем сам,
безкрайно
немлад –
теб те нямаше.
Теб отдавна те нямаше
там.
И не чакаше моето връщане.
Нямаше старата къща,
с оня малко напукан дувар.
Имаше град.
Пълен с някакви хора.
Измислен –
като в някакъв странен,
несвършващ кошмар.
Тъй студен, непознат
и намръщен!
Без мама
и без дивите кестени.
(Из „В съня над пропастта“)
ЛУМНАЛИ ОГНЬОВЕ
Отворете!
Отворете в земята
огромни ковчези!
Горят
един след друг
пожарите в сърцето ми.
Ламя,
една огромна,
ни поглъща яростно в скръбта.
Безумни факли – хора пламват в градовете ни.
Нощта
със стръв
изгаря най-отчаяните,
дъх изгубили!
Окаяна земя,
ти нямаш милост,
не познаваш разкаяние!
Останала без кръв,
във гняв
трептиш.
Да се помолим за децата си.
(Стихотворението е от книгата „Лумнали огньове“ и е написано през март 2013 г., когато в България има доста случаи на самозапалили се хора.)
.
.
ЛЕТНИЯТ ДЪЖД
На Джон Кийтс
и всички поети на безнадеждността
Оловни капки
дъжд
се удрят като чукове
в сърцето ми умиращо.
Не зная
до кога.
Ала разбирам
изведнъж:
отминало е
безвъзвратно лятото –
с надеждите
и радостта…
Но не и капките,
които ни дълбаят!
.
.
КАМЪКЪТ
Колкото и да се напрягаш, не можеш
да обгърнеш болката на света.
Аз съм яростен камък,
захвърлен
в студената нощ.
Студена до болка –
нощта на света.
На хоризонта
съмването свети.
Като стоманеното острие
на нож.
.
So special presence in life has my teacher Ivan Barzakov! I still have a lot to learn from him. Thank you, dear teacher for all that you brought in my life – light, joy, wisdom and sensitivity. You enreached my life and widen my horizon!