Д-р Спас Ташев, ИИНЧ при БАН
Този месец на два пъти – и на 15, и на 20 април, чухме информацията, че миграционният натиск върху България е намалял почти с 40 %. Подобно твърдение или вече се превръща в политическо заклинание, или пък ако изнесеното е вярно, България е европейска сензация. С оглед на тази дилема ще е редно да попитаме, след като по своята същност натискът е въздействие ОТВЪН върху преградата, наречена държавна граница, с цел нейното преминаване, то тогава как в България го измерват ОТВЪТРЕ?
Това или е научно чудо, или просто българският подход за отчитане на миграционния натиск чрез броя на регистрираните случаи на нелегално преминаване на границата противоречи на научното разбиране за миграционния натиск. Явно е дошло времето у нас да бъде зададен въпросът в кой български държавен документ е дадена дефиниция на миграционния натиск и каква е методиката за изчисляването му?
Ако възприемем „логиката“ на нашите управници, то тогава миграционният натиск например върху Р. Македония и държавите след нея по Западно-Балканския миграционен маршрут е намалял със 700 %, защото откакто Скопие затвори границата, никой нелегален мигрант не влиза в Македония. Щом не влизат в Македония, значи няма имигранти и в Сърбия или Унгария, които иначе също като България са транзитни държави. Чудно е обаче защо там никой не познава българската сензационна методика за изчисляване на миграционния натиск, поради което и никой не казва, че той е намалял.
Политиците във въпросните държави осъзнават, че паднат ли преградите, цялото това потенциално велико преселение отново ще тръгне към Европа. То затова е и натиск, защото я натиска отвън, а не защото определен брой мигранти са успели да се настанят в нея.
Затова е редно да попитаме обикновените граждани: вярвате ли, че наистина миграционният натиск е намалял или случващото се е неговото временно овладяване?
Въпросът е фундаментален за бъдещето и на България, и на останалата част от Европа, защото именно миграционните вълни и оценката за техния потенциал са най-голямото съвременно предизвикателство за т.нар. Стар континент.
.
