Осемгодишният Боян Ганев, ученик от втори клас в обикновено СОУ в София предлага в саморъчно написано на 3 май т.г. Отворено писмо до министъра на образованието и науката промени в ученическия бележник и училищните правилници.
Още в началото на писмото си той поставя въпроса защо в ученическия бележник няма графа за похвали, а само за забележки. Веднага след това уточнява, че според училищните правилници забележката е вид наказание, и по този начин става ясно, че бележникът наред с оценките за успех, служи за записване единствено на лошите постъпки, а добрите такива се игнорират, понеже за тях място не е предвидено. По този начин текущо през учебната година се регистрират само лошите действия на учениците, от което за последните постоянно се напомня, а нерегистрирането на добрите води да тяхната бърза забрава.
Според Боян това хем не е честно, хем не помага за добрите отношения в училището. Нататък в писмото си ученикът смята, че не е справедливо училището да отделя внимание само на лошите прояви, посредством система за наказания, а трябва да има и аналогична система за поощрения на добрите постъпки. Такава равнопоставеност в отношението към добрите и към лошите действия в училищните правилници липсва. Според него ако целогодишно системно се поощряват добрите постъпки, както се наказват лошите, това хем би намалило агресията между учениците, хем и самото ходене на училище би станало по-приятно за всички. По този начин и в масовия случай изреченото от учителя „Дай си бележника!” няма да звучи страшно.
Накрая второкласникът завършва с надеждата, че отворената форма на неговото писмо ще предизвика вниманието на обществеността и много хора, сдружения и организации публично ще дадат своята подкрепа за предложените от него промени в ученическия бележник и училищните правилници.
.
