По повод оставката на Калфин се замислих над участието си в студиото на Нова ТВ, когато опонент ми беше бившият социален министър Иван Нейков. Журналистката Ева Костова беше подготвила много хубав репортаж от едно българско село, където питаха хората какво мислят за базовия доход.
Тогава някакъв възрастен човек, който държеше пластмасова чашка с кафе и смачкана цигара, отговори, че ако получава базов доход, ще има повече време за семейството си. Този човек може би цял живот е мечтал да има това време. Ръцете му бяха черни от труд, но не се смущаваше от камерата.
Инстинктивно погледнах към ръцете на Нейков, който седеше до мен – чисти, изрядни, поддържани. Разбира се, има различни видове труд, но днес си помислих, че какъвто и лъскав костюм да облече новият социален министър, ако под него живее немита душа, ръцете на онзи обикновен човек, който мечтае да има време за любимите си хора, винаги ще бъдат по-чисти.
Немитата душа на политиката през последния четвърт век е като затлачено с отпадъци речно корито – с години в реката е изхвърлян боклук и тя не може да потече бистра и свободна, докато не се изчисти.
Почернелите от труд ръце на онзи мъж бяха много по-красноречиви от приказките на Нейков. Убедена съм, че новият социален министър ще ръси същите глупости, докато нацията ни изчезва от бедност, болести и престъпност.
Отворете съзнанието си и си представете какво бихте направили вие, ако имате базов доход. Сигурна съм, че вашата душа е по-чиста от тази на политиците и може да нарисува бъдещето красиво. Независимо колко уморени са ръцете ви…
Лидия Делирадева,
БСДД
