На 15 май т.г. в НДК се състоя софийската премиера на литературния сборник „Черга пъстроцветна“, в който влизат творби на 66 български автори от различни страни. По-долу можете да видите пълен видеозапис от представянето на книгата. Записът е направен от Ивайло Зартов младши, на когото специално благодарим. Книгата бе представена от проф. Пламен Павлов и от редактора Мариана Христова. На нея присъстваха автори от няколко български градове, от САЩ и от Гърция. Повече за софийската премиера можете да прочетете тук.
Из казаното от проф. Пламен Павлов на премиерата:
…Нашият книжовен език, в неговия старобългарски вариант, се е родил извън пределите на държавата България. Неговите първи творби са създадени или на територията на Византия, или на територията на Велика Моравия – там, където е гробът на Свети Методий. И тъкмо българската общност в Чехия и Средна Европа изгради еди чудесен паметник в един обект на ЮНЕСКО, какъвто е Микулчице. Така че нашата словесност се е родила именно в тази симбиоза между българите в България и извън България. Още мисията на Светите седмочисленици има такава сложна съдба.
…Нашето слово никога не е знаело граници, то винаги на практика е обхващало огромни пространства и винаги е било диалог между българите в самата България, и тези извън България.
...Киприян и Григорий Цамблак, големи писатели, най-добрите ученици на светия патриарх Евтимий, са далече от България, но духом остават в България. Както казва Киприян на руснаците: „Нашето Отечество го доби, а на вас Бог го дари“.
…Ако погледнем вестниците на Георги Стойков Раковски, на Ботев и пр., въобще цялата ни възрожденска преса, там няма деление на българи от страната и българи в чужбина, макар че още няма държава България. Ако отворим Ботевите вестници, и „Дума на българските емигранти“, и „Знаме“, и цариградските вестници разбира се, и в. „Български орел“ – там има вести от Търново, от Шумен, от Русчук, от София, от Скопие, от Болград, от Цариград, от Одеса, от Берлин, от къде ли не.
За нашите възрожденци няма деление между българи в България и българи извън България. Т.е. чувството за национално единство е било по-силно, отколкото е днес. Това само по себе си е един драматичен факт, който трябва да осмислим и с който трябва да се преборим. Тогава нашите хора са се чувствали една световна общност.
…На призива на Раковски през 1862 г. – без да има интернет и без да има радио, телевизия и пр. – се отзовават хиляда момчета от цялата тази огромна територия, някои от тях 15-16 годишни. Било от Бесарабия, било от Македония, било дяконът Левски, който взима на заем коня на вуйчо си… хора от цялото пространство. Същото е в Българското опълчение, същото е с нашите книжовници и с нашия театър. Най-големите постановки, най-големите успехи са в Браила и в Букурещ. Но разбира се и в самата България. Пиесите на Добри Войников, на Васил Друмев и много други неща, които ние днес сме забравили.
Нашите банатски българи – тази малка, но много ценна общност – тя създава народни песни за това какво става на Шипка, какво става при Плевен. Тогава българите, нашите деди, са имали по-голямо единство. И тази книга е един вид, наред с други издания – тя не е първата лястовичка, но е една много важна лястовичка, една бяла лястовица надявам се – че това е път единство отново да се изгражда. И това се прави и с подкрепа от държавата, прави се и въпреки държавата. Правят го хора със свободен дух.
…Аз съм изключително развълнуван от тази книга. Любовта към България, както и любовта към ближния, е основното в нея.
…Литературният живот в България все повече ще става планетарен, той все повече ще заприлича на тази книга.
Видеозапис от премиерата
.
