На 18 май 2016 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина /КПБЧ/ към Народното събрание, чиято тема е „Възможности за подпомагане на дейността на българските дружества, организации и медии в чужбина“. На заседанието присъстват представители на Външно министерство, Министерство на културата, ДАБЧ, както и представител на Института за етнология и фолклористика в Етнографския музей при БАН. Министерството на образованието и науката няма представител, но по време на заседанието се прочита информация, която това министерство е изпратило на КПБЧ.
АКЦЕНТИ ОТ КАЗАНОТО НА ЗАСЕДАНИЕТО
Из информация, изпратена на комисията от Министерството на образованието:
„Със Заповед № РД 09 – 514/22.04.2016 г. на министъра на образованието и науката е утвърден Списък на българските неделни училища в чужбина за финансово подпомагане през учебната 2016/2017 година на основание ПМС № 334/2011 г. В Списъка са включени 175 български неделни училища в 32 държави, които функционират към:
– организации на българи в чужбина, регистрирани в 22 държави с право да извършват образователно-културна дейност – 156 училища в Австралия, Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Израел, Ирландия, Испания, Италия, Канада, Кипър, Молдова, Нидерландия, Нова Зеландия, Полша, Португалия, Република Южна Африка, САЩ, Украйна, Унгария, Финландия, Франция;
– 11 дипломатически представителства на Република България – 13 училища във Белгия, Бразилия, Великобритания, Египет, Китай, Кувейт, Мароко, Обединени арабски емирства, Русия (3 училища – 2 в Москва и 1 в Санкт Петербург), Турция, Швейцария,
– 5 български православни църковни общини в 2 държави – (2 училища в Канада и 3 училища в САЩ);
– 1 училище към Славянобългарския манастир „Св. Вмчк. Георги Зограф“ – Атон, Гърция.
С Решение № 271 от 14.04.2016 г. на Министерския съвет са одобрени националните програми за развитие на средното образование за 2016 г., в т.ч. Националната програма „Роден език и култура зад граница”. […]
Конкретните измерения от прилагането на програмата и на постановлението са следните:
– общ брой на обучаваните деца, ученици и кандидат-студенти за учебната 2015/2016 година: 20 109, от които: 9 774 – със средства по националната програма и 10 335 – по постановлението.
Размерът на средствата за подпомагане на българските неделни училища в чужбина през последните 3 години е 19 263 657 лв., разпределени по години, както следва:
– за учебната 2013/2014 – 5 692 376 лв. (4 997 790 лв. – по ПМС № 334 и 694 586 лв. – по НП „Роден език и култура зад граница”);
– за учебната 2014/2015 – 6 233 597лв. (5 465 753 лв. – по ПМС № 334 и 767 844 лв. – по НП „Роден език и култура зад граница”);
– за учебната 2015/2016 – 7 337 684 лв. (5 894 822 лв. – по ПМС № 334 и 1 442 862 лв. – по НП „Роден език и култура зад граница”).
През учебната 2015/2016 година общият брой на българските неделни училища и на бенефициентите по НП „Роден език и култура зад граница” е 253 (139 – по постановлението и 114 – по програмата), разпределени, както следва: Австралия и Океания – 3, Азия – 4, Африка – 3, Европа – 200, Северна Америка – 42 и Южна Америка – 1.“
Димитър Владимиров:
„През последните години – от 2002 до 2016 г. от 250 организации в момента ние поддържаме 940. С тях имаме контакти. Те са различни видове. Българските неделни училища са 280. Въпреки че те се финансират от програмата на Министерството на образованието и науката, голяма част от тях не се финансират. Ние съумяваме с нашия скромен бюджет да им осигурим материали и учебни помагала и друга литература, за да имат един нормален учебен процес.
Наистина бюджетът на Агенцията за българите в чужбина е скромен, въпреки че миналата година имаше едно финансово увеличение, за което сме много благодарни, което ни свърши много работа и благодарение на което успяхме да организираме повече мероприятия с нашите сънародници зад граница.
Аз мога да изброя колко много организации и какви видове са тези зад граница и какви са техните нужди. Мисля, че това е важно да се спомене.
Най-много културни сдружения има в следните държави: в Съединените американски щати 60, като изключваме фолклорните формации, които са не по-малко от 80, в Украйна 45, в Испания 44, в Германия 30, в Канада 33, във Великобритания и Франция съответно 21 и 25.
Постоянно се увеличава броят на българите, живеещи зад граница. Това е една неумолима реалност и това е една друга България, която е зад граница. Поне 2,5 млн. души са българите зад граница. Само в Европейския съюз са над 750 хил. души.“
Румен Йончев:
„Това, което очакваме от Вас, е не да ни обясните какво се прави по света, а да ни кажете какво смята да прави Агенцията, ако щете, още следващата година. Формулирайте го като програма, като списък от задачи, като направления – връзка с медии, организации на българските общности в чужбина, културно-просветни дружества. Не знам, вие обмислете точно как да стане. И тогава поискайте Народното събрание да ви подкрепи, да намери политическа воля за подкрепа на тази програма.
Предполагам, че вие трябва да го направите, а не Министерството на външните работи. Защото Министерството на външните работи ще бъде вашият най-добър съюзник. Те ще го направят на терен, те ще организират нещата, но вие трябва да бъдете движещата сила, моторът, искащата институция. Естествено вие нямате друг избор, освен да осъществите тези неща. Но вие ще отидете при тях с осигурен бюджет, с програма, с идея какво правите за година, за две, за пет, ако щете.
И ако дойдете с това при нас като комисия и като народни представители, аз съм убеден, че всеки един колега ще бъде мотивиран да защити тези ваши искания при разглеждането на държавния бюджет.“
Юлиан Ангелов:
„Финансирането на българските организации и медии изобщо в дейността на българите зад граница е в различни сфери. Вариантът е – поне аз съм го мислил дълго време – да се създаде фонд за българите зад граница, държавен фонд и различните институции –четири-пет, които касаят проблемите на българите зад граница, заедно да преценяват ясни критерии кои организации, кои медии, какви политики, мероприятия, събития да се организират, включително и групи от българи зад граница, които да поемат разходите за пътя от чужбина до България. Така че това искам да предложа на комисията. Като моето предложение е за дейности извън финансираните до момента от различни институции и министерства. Защото тези средства така или иначе са отделени и се предвиждат всяка година в държавния бюджет, и няма смисъл да ги местим тях в един фонд и да става по-сложно решението и оперативно съответните институции да могат да работят. Така че моето предложение е и към институциите да направят една среща помежду си и да предложат законодателна инициатива, може и пред Министерския съвет, а може и пред Народното събрание, пред нас като народни представители. Мисля, че няма да има разход, който да не се подпише. Този фонд може да стартира примерно за следващата бюджетна година с един милион лева и всяка година примерно да се увеличава, за да може наистина оперативно четири-пет институции, от които зависят и Министерството на външните работи, и Агенцията за българите в чужбина, и Министерството на култура, и Министерството на образованието и науката, наистина да направят една съвместна комисия, която да отпуска средства, за да подпомогне дейността на българските организации, медии и изобщо всякакви други неща, свързани с тях.“
Дора Янкова:
„Като слушах, колеги, господин Ангелов, според мене идеята ще остане пожелателна за двете институции. И затова правя предложение да напишем едно писмо в комисията от името на днешното заседание до Министерството на финансите във връзка с бюджета за догодина, до министъра на финансите, който да направи така, че да може да запише отделно перо, с което да бъде оперирано от Агенцията, а съответно тези институции – Министерството на външните работи и Министерството на образованието, ако нямат претенции, това аз не можах да чуя, да се даде по-скоро каква е прогнозата за догодина като финансов ресурс и средства. Ако сте го казали, моля да бъда извинена. Иначе ще остане, че ние казваме на две институции, но Горанов си държи химикала и си прави бюджета. Министрите ще кажат: комисията има възможности, вижте там и тази работа няма да им бъде на дневния ред. Така че правя това предложение – председателят или имаме тук администрация, да се види от днешното заседание какви изводи да се направят на база на дискусията, която сме чули, и какви са предложенията на народното представителство в комисията, да се обединим и да го изпратим до министъра на финансите Владислав Горанов, че при подготовката на бюджета се прави предложение за такава инициатива. Ако не, когато дойде бюджетът, да се обединим цялата група да подпише едно предложение и да го придвижим.“
Румен Йончев:
„…пак се връщам на моя призив към господин Владимиров от Държавната агенция за българите в чужбина, бързичко да изготвите една такава програма, която ние като народни представители да подкрепим и която да отстояваме в бюджетната процедура, било то с писмо, било със срещи, със всички възможни средства и ще разчитаме на подкрепата на госпожа Янкова.“
Юлиан Ангелов:
„…господин Владимиров каза в началото, че за съжаление по закон те нямат право да харчат пари зад граница. Това е проблемът. Самата агенция е второстепенен разпоредител и не може да харчи пари зад граница. Единствено може да командирова свои служители зад граница. Там проблемът се касае от гледна точка на това, че трудно би се случило през Държавната агенция подобно нещо. А наистина е по-хубаво да има две-три институции, които наистина да се занимават с тези неща – и Министерството на външните работи, и Министерството на културата, и Министерството на образованието и науката с българите зад граница, и заедно да преценяват кои неща да бъдат подпомагани и финансирани с подобни средства, които българската държава да отделя.“
Румен Йончев:
„Мога само да добавя, че като опит за управление на подобни средства е най-добре, когато решенията за политиките за това какво ще се прави, се взимат от една структура, а пък разрешението за харчене на парите се взима от друга. Тоест когато Държавната агенция за българите в чужбина прави съответната политика, формулира какво трябва да се прави и го защитава, Министерството на финансите или Министерството на външните работи да осъществява плащанията и прави разходи на терен. Тогава има най-много гаранции, че няма да има субективизъм.“
Следва целият текст на стенограмата от това заседание, която е публикувана в сайта на НС.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
П Р О Т О К О Л
№ 7
На 18 май 2016 година от 16:30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Възможности за подпомагане на дейността на българските дружества, организации и медии в чужбина.
На заседанието присъстваха:
От Министерството на външните работи
Тодор Тодоров – началник отдел „Дипломатически представителства”
Николай Димитров – дипломатически служител І степен в Дирекция „Източна Европа”
Мариана Минкин – дипломатически служител ІІ степен в Дирекция „Консулски отношения”
От Министерството на културата
Силва Хачерян – държавен експерт в Дирекция „Международни и регионални дейности”
От Държавната агенция за българите в чужбина
Димитър Владимиров – заместник-председател
Коянка Димитрова – директор на дирекция ”Български общности и информационна дейност”
От , ка
Д-р Яна Гергова – главен асистент
Заседанието беше открито в 16:35 ч. и ръководено от Румен Йончев – председател на Комисията по политиките за българите в чужбина.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Уважаеми колеги и гости! Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по политиките за българите в чужбина.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Възможности за подпомагане на дейността на българските дружества, организации и медии в чужбина.
Има ли други предложения във връзка с дневния ред? – Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
На днешното заседание присъстват:
От Министерството на външните работи
Тодор Тодоров – началник отдел „Дипломатически представителства”
Николай Димитров – дипломатически служител І степен в Дирекция „Източна Европа”
Мариана Минкин – дипломатически служител ІІ степен в Дирекция „Консулски отношения”
От Министерството на културата
Силва Хачерян – държавен експерт в Дирекция „Международни и регионални дейности”
От Държавната агенция за българите в чужбина
Димитър Владимиров – заместник-председател
Коянка Димитрова – директор на дирекция ”Български общности и информационна дейност”
От Института за етнология и фолклористика в Етнографския музей при БАН
Д-р Яна Гергова – главен асистент. Тя е тук, за да ни представи един проект за културно наследство в миграция, консолидация и институционализация на българските общности в чужбина.
От Министерството на образованието и науката нямаме представител. Те се извиняват, че няма да има представител на заседанието, тъй като са заети с матурите, имат достатъчно грижи, но са ни представили свое писмено становище, което е изпратено на имейлите на народните представители, с което се надяваме да ни обърнат внимание на въпроса.
Темата, която започваме днес, всъщност е по-скоро първо заседание и първи опит да заговорим по тази тема, защото тя е огромна и по нея доста малко е правено досега. Не е тайна, че поне с колегите, които са членове на комисията, за този едногодишен период констатирахме, че няма особена координация между различните държавни институции, които правят нещо за българите в чужбина. Държавната агенция за българите в чужбина, която може би трябва да има такива функции, не е обезпечена с бюджет, с човешки ресурс, с който да прави такава политика и да координира различните институции, нито пък има и подходящо място в администрацията, защото тя е второстепенен разпоредител. Тоест със средствата, с които разполага, може да си плаща заплатите и общо взето това е, така че едва ли може да прави политика.
Ние отдавна говорим, че е необходим не само координиран разчетен между институциите подход, но и някаква специална програма и подход на държавата за подпомагане на нашите организации в чужбина. Защото това, което се прави в момента от различни институции, е доста спорадично, доста хаотично, поставя единствено въпроса как се прави подборът, защото тази организация я няма, тази инициатива я няма. И в крайна сметка нашите общности остават с едно впечатление за неподреденост и необоснована целенасоченост. А в същото време ефект от координирана политика няма.
Като изключим може би постановленията, по които се финансира образованието, извън тях едва ли можем да се похвалим с особени постижения за държавна политика сред нашите общности в чужбина.
Не искам да отнемам повече време с моите коментари. Ще дам първо думата на представителя на Министерството на културата. Доколкото разбирам, тя е ангажирана в заседание и на друга комисия. Така че ще Ви помоля да поднесете вашата информация, след което ще вървим нататък. Заповядайте, госпожо Хачерян.
СИЛВА ХАЧЕРЯН: Благодаря, господин председател. Уважаеми членове на комисията! Нашето становище е внесено предварително в писмен вид, но ако ми позволите, ще го прочета, защото тук съставът е малко по-разширен.
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ДРУЖЕСТВА, ОРГАНИЗАЦИИ И МЕДИИ В ЧУЖБИНА
1. Министерство на културата винаги е подкрепяло провеждането на активна държавна политика с нашите сънародници зад граница и е оказвало съдействие и подкрепа на редица български общности в чужбина. Многобройни са примерите, които можем да посочим: предоставяне на оборудване и обзавеждане (Одеса), изработване и поставяне на паметник на Пенчо Славейков и Иван Вазов в Италия, дарения от българска литература (Молдова, Украйна, Западни покрайнини и др.), подпомагане създаването на български църкви и параклиси в други държави (Турция, Италия, Португалия и др.), изпращане на хореографи, фолклорни костюми и инструменти, гостуване на театрални и музикални спектакли, провеждане на дни на българското кино, изложби в Родината на художници от български произход, живеещи в чужбина, образование за деца от български произход в училищата по изкуствата и др.
2. Важна роля в работата с българските общности зад граница имат Българските културни институти в чужбина. Те са държавни културни институти, които се ръководят методически и финансово от Министерство на културата. Република България има 11 свои културни институти зад граница: в Берлин, Братислава, Будапеща, Варшава, Виена, Лондон, Москва, Париж, Прага, Рим и Скопие. Според мене това е най-голямата претенция в момента по темата, по която се разговаря.
Почти във всички културни институти зад граница се провеждат курсове по български език, организират се и курсове по български фолклорни танци и художествени занаяти. Активни са и контактите с българските училища, там, където те съществуват. Напълно осъзнаваме големия проблем пред всички нас: зад граница вече се ражда ново поколение „българи в чужбина”, което не знае родния език, не познава българските традиции и обичаи, расте далеч и чуждо за достиженията на традиционната и съвременна българска култура. За преодоляването на тези проблеми следва да се вземат срочни мерки.
3. Министерство на културата винаги е изразявало готовност да участва активно в дейности за подпомагане на българските организации в чужбина, чрез:
• подкрепа и съдействие на усилията на българската диаспора за съхраняване на културната им идентичност, като се насърчава чувството за принадлежност;
• целенасочена работа с младите хора от български произход – чрез предоставяне на възможности за образование в българските училища по изкуствата, предоставяне на учебни програми и учебници за българските училища, осигуряването на български преподаватели по изкуства;
• осигуряване широк достъп до българската култура чрез използване на модерни технологии, мултимедийни дигитални ресурси, документиращи българската история, литература, изкуство, музика, културното наследство и др.;
• осигуряване на възможности за продължаващо образование – независимо и неформално образование на представители на българските общности от всички възрастови групи, чрез предоставяне на българска литература, организиране на курсове по български език, български фолклор, традиционни занаяти и др.;
• провеждане на адекватна държавна политика за възстановяване и опазване на българските паметници на културата в чужбина;
• създаване на условия за насърчаване на културния туризъм в България.
4. В международен и регионален контекст Министерство на културата поддържа активни отношения със съответните министерства – партньори в страните, в които има български общности, за провеждането на толерантна и последователна политика към нашите сънародници и за улесняване на провежданата от тях културна дейност.
Важно е да се осигурява равен достъп до културата и участие в културните дейности на всички, както и да се гарантират гражданските и културни права.
5. Един от основните проблеми, който се очертава през годините, е крайно недостатъчният финансов ресурс за провеждане и прилагане на цялостна политика на държавата за работа с българските общности зад граница. Действията в подкрепа на българските общности в чужбина са в рамките на финансовите възможности на Министерство на културата, което, поради ограничения бюджет, ги прави недостатъчни. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви и аз. Заключението винаги ще бъде в това, че бюджетът е така направен, че парите са недостатъчни.
Приложение: Информация на Министерството на образованието и науката
Относно: Заседание на тема: Възможности за подпомагане на дейността на българските дружества, организации и медии в чужбина
Образователната политика на Министерството на образованието и науката по отношение на българите в чужбина е насочена към осигуряване на условия за изучаване на български език и литература, история и география на България, към създаване на предпоставки за успешно продължаване на образованието и обучението в училища в България при завръщане от чужбина, както и към провеждането на дейности, съдействащи за съхраняване на родния език, националното самосъзнание, бит и култура.
Създаването на българските неделни училища в чужбина през последните две десетилетия е отговор на новите реалности и доказателство за желанието на българите по света да съхранят езика и родовите си корени. Тези реалности поставят нови предизвикателства и изисквания, свързани с обучението на българските деца зад граница и водят до:
– засилване отговорността на българската държава относно образователните проблеми на българите зад граница чрез създаване на нормативни, административни, организационни и методически предпоставки за ефективно функциониране на българските държавни и неделни училища в чужбина и за продължаване на обучението и образованието в училища в България;
– консолидиране и координация на дейността на отговорните заинтересовани институции – Министерство на образованието и науката, Министерство на външните работи, Държавна агенция за българите в чужбина;
– увеличаване броя на българските неделни училища в чужбина и на обучаваните в тях ученици като резултат от желанието на българите зад граница да съхранят националната си идентичност и като стремеж на училищата да извършват качествен образователно-възпитателен процес, да обхващат повече деца и ученици, да създават атмосфера на родолюбие;
– споделена отговорност между българската държава и българските общности в чужбина;
– въвеждане на нови механизми, ред и условия за финансово подпомагане и мониторинг.
В Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) е регламентирана възможност за провеждане на обучение по учебните предмети български език и литература, история и цивилизация и география и икономика в частта им, отнасяща се до историята и географията на България, към:
– организации на българи в чужбина, регистрирани в съответната държава с право да извършват образователно-културна дейност;
– дипломатически представителства на Република България;
– български православни църковни общини;
– Славянобългарския манастир „Св. Вмчк. Георги Зограф“ – Атон, Гърция.
Образователната политика на МОН, насочена към създаване на условия за съхраняване на българския език и на националната идентичност, както и на възможности за проходимост и адаптивност на образователната система за българите, които се завръщат в България, се реализира чрез:
– Национална програма (НП) „Роден език и култура зад граница”, одобрявана ежегодно с решение на Министерския съвет от 2009 г. до настоящия момент;
– Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 334/08.12.2011 г. за българските неделни училища в чужбина.
Както Националната програма, така и постановлението създават реални предпоставки за изграждане на успешна образователна политика по отношение на българската диаспора, за насърчаване развитието на българските неделни училища в чужбина и за продължаване на образованието в средни и висши училища в България.
Финансирането по постановлението се осъществява въз основа на финансови стандарти, осигуряващи устойчиво развитие на образователните дейности, а финансирането по програмата „Роден език и култура зад граница” е на конкурсно-проектен принцип, с което са осигурени възможности за българските неделни училища в чужбина да планират в перспектива конкретните дейности и средства, които са им необходими.
Чрез тези нормативни инструменти се осигуряват средства за: учебници, учебни помагала и дидактически материали, възнаграждения на учителите по български език, история и география на България, възнаграждения на учителите и ръководителите на извънкласните дейности, свързани със съхраняване на националната идентичност, култура и традиции, за наем на помещенията, в които се провеждат обучението и извънкласната дейност, художествена българска литература, закупуване на народни носии, фолклорни музикални инструменти, извънкласни дейности и др.
Конкретните измерения от прилагането на програмата и на постановлението са следните:
– общ брой на обучаваните деца, ученици и кандидат-студенти за учебната 2015/2016 година: 20 109, от които: 9 774 – със средства по националната програма и 10 335 – по постановлението.
Размерът на средствата за подпомагане на българските неделни училища в чужбина през последните 3 години е 19 263 657 лв., разпределени по години, както следва:
– за учебната 2013/2014 – 5 692 376 лв. (4 997 790 лв. – по ПМС № 334 и 694 586 лв. – по НП „Роден език и култура зад граница”);
– за учебната 2014/2015 – 6 233 597лв. (5 465 753 лв. – по ПМС № 334 и 767 844 лв. – по НП „Роден език и култура зад граница”);
– за учебната 2015/2016 – 7 337 684 лв. (5 894 822 лв. – по ПМС № 334 и 1 442 862 лв. – по НП „Роден език и култура зад граница”).
През учебната 2015/2016 година общият брой на българските неделни училища и на бенефициентите по НП „Роден език и култура зад граница” е 253 (139 – по постановлението и 114 – по програмата), разпределени, както следва: Австралия и Океания – 3, Азия – 4, Африка – 3, Европа – 200, Северна Америка – 42 и Южна Америка – 1.
Финансират се всички училища, за дейността на които бенефициентите са представили в МОН в определения срок всички необходими документи съгласно изискванията на Националната програма „Роден език и култура зад граница” и на ПМС № 334 за българските неделни училища в чужбина.
Не се допуска финансиране на бенефициенти по НП „Роден език и култура зад граница”, включени в Списъка на българските неделни училища в чужбина по ПМС № 334/2011 година за българските неделни училища в чужбина.
По програмата МОН подпомага финансово най-вече новосъздадени организации за дейността на новосъздадени училища, както и училища в системата на светското образование, създадени като такива съгласно изискванията на съответната чужда държава, в които се изучават български език и литература, история на България и география на България и български фолклор.
По Националната програма „Роден език и култура зад граница” за учебната 2015/2016 година са финансирани общо 115 проекта, от които 1 – на Българското средно общообразователно училище „Д-р Петър Берон” – гр. Прага и 114 – на организации на българи, живеещи извън Република България, училища в системата на светското образование на 4 държави – Молдова, Румъния, Сърбия, Украйна и 3 училища към дипломатическите представителства на Република България в Бразилия, Румъния, Сърбия.
По Националната програма за учебната 2015/2016 година не са подавани проекти от български православни църковни общини в чужбина.
В утвърдения Списък на българските неделни училища в чужбина за финансово подпомагане през учебната 2015/2016 година на основание ПМС № 334/2011 г. са включени 139 български неделни училища в 30 държави, които функционират към:
– организации на българи в чужбина, регистрирани в съответните държави с право да извършват образователно-културна дейност (121 училища);
– дипломатически представителства на Република България (12 училища в 10 държави);
– български православни църковни общини (5 училища в 2 държави);
– 1 училище към Славянобългарския манастир „Св. Вмчк. Георги Зограф“ – Атон, Гърция.
Всяка организация на българи в чужбина, дипломатическо представителство на Република България или българска православна църковна община преценяват самостоятелно по кой от двата акта да кандидатстват пред МОН за финансово подпомагане – по националната програма или по ПМС № 334.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование системата на предучилищното и училищното образование включва и обучението, осъществявано от организациите на българите, живеещи извън Република България, регистрирани съгласно законодателството на съответната държава за извършване на образователно-културна дейност, както и от други организации и институции, посочени в глава 16 от Закона.
Със Заповед № РД 09 – 514/22.04.2016 г. на министъра на образованието и науката е утвърден Списък на българските неделни училища в чужбина за финансово подпомагане през учебната 2016/2017 година на основание ПМС № 334/2011 г. В Списъка са включени 175 български неделни училища в 32 държави, които функционират към:
– организации на българи в чужбина, регистрирани в 22 държави с право да извършват образователно-културна дейност – 156 училища в Австралия, Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Израел, Ирландия, Испания, Италия, Канада, Кипър, Молдова, Нидерландия, Нова Зеландия, Полша, Португалия, Република Южна Африка, САЩ, Украйна, Унгария, Финландия, Франция;
– 11 дипломатически представителства на Република България – 13 училища във Белгия, Бразилия, Великобритания, Египет, Китай, Кувейт, Мароко, Обединени арабски емирства, Русия (3 училища – 2 в Москва и 1 в Санкт Петербург), Турция, Швейцария,
– 5 български православни църковни общини в 2 държави – (2 училища в Канада и 3 училища в САЩ);
– 1 училище към Славянобългарския манастир „Св. Вмчк. Георги Зограф“ – Атон, Гърция.
С Решение № 271 от 14.04.2016 г. на Министерския съвет са одобрени националните програми за развитие на средното образование за 2016 г., в т.ч. Националната програма „Роден език и култура зад граница”. В срок до 30 календарни дни след публикуване на програмата и на формуляра за кандидатстване на електронната страница на Министерството на образованието и науката организации – кандидати за бенефициенти през учебната 2016/2017 година, ще подават проектите си.
След влизане в сила на ЗПУО основните предвиждани дейности от страна на МОН по отношение дейността на българските неделни училища в чужбина ще бъдат свързани с:
– утвърждаване на учебни програми, адаптирани съобразно спецификата на обучението в чужбина и необходимостта от качествено обучение по родния език;
– утвърждаване на учебни помагала съобразно създадените учебни програми;
– определяне на условията и реда за осигуряване на средствата за подпомагане на обучението по български език и литература, история на България и география на България зад граница в акт на Министерския съвет.
Министерството на образованието и науката подкрепя дейностите, които други институции и организации провеждат за съхраняване на националното самосъзнание, бит и култура. Ежегодното участие на МОН в семинари, конференции, кръгли маси и други изяви, организирани съвместно с Асоциацията на българските училища в чужбина, Агенцията за българите в чужбина и Министерството на външните работи е израз на убеждението, че успешна образователна политика спрямо сънародниците ни зад граница може да бъде постигната само при добър диалог между институциите и неправителствените организации.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Бих искал да чуем сега и представител на Министерството на външните работи, защото те, доколкото знам, имат програма за български медии в чужбина и комуникации. Има и стратегии, нали така? Но нека да видим доколко се прилага или отново имаме основанието, че няма бюджет. Заповядайте, госпожо Минкин.
МАРИАНА МИНКИН: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Министерството на външните работи придава приоритетно значение на координацията на дейностите на задграничните представителства на Република България за укрепването и поддържането на връзките между българите в чужбина и родината, както и за съхраняването на националните култури.
Оказваме, съобразно възможностите си, подкрепа на българските сдружения, асоциации училища, читалища, както и на българските църкви и църковни общини в чужбина.
Съдействието на мисиите ни зад граница се осъществява основно чрез осигуряването на подходящи помещения за провеждането на едно или друго мероприятие, както и подпомагане на финансирането и осигуряването на спонсорство от страна на български физически и юридически лица за провеждането на различни прояви.
Значителен кръг от дейностите на единадесетте културни институти на Министерството на културата в чужбина са обърнати към сдруженията и организациите на българите зад граница. С институтите постоянно се организират разнообразни програми и прояви за тях, в повечето случаи с активното съдействие и участие на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства.
За съжаление, въпреки нашите усилия бюджетите на дипломатическите и консулските представителства в преобладаващите случаи не разполагат със средства, конкретно предназначени за реално подпомагане на дейността на българските дружества, организации и медии. Има само едно единствено изключение, но форматът на това заседание, тоест неговият публичен характер не позволява да се предостави информация за това.
Тези дейности, въпреки посочените затруднения, все пак се организират, като се търси финансиране по други точки от бюджета на нашите задгранични представителства, например по протоколни разходи.
Министерството на външните работи има разбирането за оказването на постоянна помощ и тристранно съдействие с дипломатическите и консулските представителства в чужбина на организациите и клубовете на български общности и играе важна роля за засилване на доверието и позициите на България, допринася за разпространението на положителния опит на страната ни в тази част от диаспората, както и за изграждане и поддържане на българско лоби в чужбина. Или както се шегувахме с колегите, действаме на стария принцип на една патриотична организация: Пари няма – действайте. За съжаление това е реалното положение на нещата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Господин Владимиров, Вие сигурно така ще започнете: Пари няма, но действате.
Преди да започне господин Владимиров, ще кажа, че от Вас, господин Владимиров, и от Министерството на външните работи очакваме инициативата за подобна стратегия и програма. Ако не знаете какво ще правим, трудно може да бъдете финансово обезпечени. Както знаете, бюджет се прави, ако има основа, върху която да се направи.
Какъв е подходът на Държавната агенция за българите в чужбина, респективно и на Министерството на външните работи. Защото Държавната агенция за българите в чужбина няма реално присъствие извън границите на страната. Универсалният й достъп там се осъществява чрез нашите дипломатически и консулски представителства.
Но мисля, че е време да започне работа в изпълнителната власт, разбира се, по такава програма и стратегия. И то не стратегия. Стратегии вече има. Въпросът е за програма, която директно, пряко да разписва какъв ще бъде наборът от мерки за действия, от мероприятия, от цели в следващата година, за да може да се иска и бюджетно обезпечение. Защото иначе с парите за кафе няма да направим политика за българите в чужбина.
Заповядайте, господин Владимиров.
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Благодаря, господин председател. Аз искам да кажа само, че Държавната агенция за българите в чужбина от самото си създаване винаги е подкрепяла създаването на български организации зад граница, подкрепяла е организирането на техните инициативи и ги и подпомагала по всякакъв начин, дори и материално.
През последните години – от 2002 до 2016 г. от 250 организации в момента ние поддържаме 940. С тях имаме контакти. Те са различни видове. Българските неделни училища са 280. Въпреки че те се финансират от програмата на Министерството на образованието и науката, голяма част от тях не се финансират. Ние съумяваме с нашия скромен бюджет да им осигурим материали и учебни помагала и друга литература, за да имат един нормален учебен процес.
Наистина бюджетът на Агенцията за българите в чужбина е скромен, въпреки че миналата година имаше едно финансово увеличение, за което сме много благодарни, което ни свърши много работа и благодарение на което успяхме да организираме повече мероприятия с нашите сънародници зад граница.
Аз мога да изброя колко много организации и какви видове са тези зад граница и какви са техните нужди. Мисля, че това е важно да се спомене.
Най-много културни сдружения има в следните държави: в Съединените американски щати 60, като изключваме фолклорните формации, които са не по-малко от 80, в Украйна 45, в Испания 44, в Германия 30, в Канада 33, във Великобритания и Франция съответно 21 и 25.
Постоянно се увеличава броят на българите, живеещи зад граница. Това е една неумолима реалност и това е една друга България, която е зад граница. Поне 2,5 млн. души са българите зад граница. Само в Европейския съюз са над 750 хил. души.
През последните години Агенцията за българите в чужбина успя да осигури комплексни материали в помощ на образователната и културната им дейност. Само за миналата година ние сме успели да осигурим над 60 носии за различните организации зад граница, за да могат те да облекат своите фолклорни състави и също така да подпомогнем организирането на редица срещи, инициативи, фолклорни събори в чужбина и в България. Даже в момента тече едно събитие на Агенцията – ежегодната спартакиада, която събира над 200 деца от историческите общности.
Съответно Агенцията е създадена за това и прави всичко възможно, така че българските организации да се чувстват по някакъв начин подкрепени от българската държава. Но това е недостатъчно.
Дори на последната среща имахме честта да бъдем заедно с Вас, господин Йончев, и аз съответно, която беше организирана в Чикаго, която беше на едно много високо ниво – участваше вицепрезидентът на Република България, присъства евродепутат. Но тя струваше доста пари, да го кажем направо. И съответно тя беше организирана и финансирана от организацията в чужбина, тоест от българската организация, училище „Джон Атанасов”, дори с теглене на собствен кредит, за да бъде финансирана тази среща, за да можем ние да отидем на много високо ниво, да отбележим, че сме отишли там да видим хората. Съответно те много зарадваха.
Но ми стана болно, че българската държава не може да финансира наема на една зала примерно. За мене това е недопустимо. Съответно занесохме материали и т.н., и т.н. Но реално финансиране на организиране на срещи, което е изключително важно, на събори и на инициативи няма. Защото нашата държава е малка, а Съединените американски щати са необятна територия. И е много важно българите примерно в Щатите да се събират, да си говорят, да обменят опит.
Да, живеем във времена на интернет, обаче живият контакт е изключително важен.
Много важно е хората да се събират. Тази инерция, която се излъчва на такива събития, създава голямо чувство и желание за дейност, за развитие, за съхраняване на българската култура и идентичност.
Жив свидетел съм на редица такива мероприятия, организирани фолклорни срещи.
Ще дам още един пример. В Малага се състоя едно такова събитие, една среща, един събор. Имаше фолклорни състави и т.н. Присъства местната администрация. Веднага съседната организация, която живее в Марбея, поиска да направи същото нещо. Това нещо повлича.
Няма нужда на вас да ви казвам колко е важно съхраняването на българската култура, на българския език, на българските традиции.
Разбира се, българите в чужбина понякога са по-големи патриоти от нас. Българите в чужбина милеят повече за България, гледат с носталгия към България. Обаче техните деца, децата на техните деца трябва да съхраняват тази обич към България.
Най-често отправят молби към Агенцията организациите зад граница за български фолклорни носии от различни етнографски региони. Просто там има огромно желание да се създават фолклорни състави. Те привличат, те са интересни за другите държави. Тази българска култура е уникална и изключително интересна за другите държави, за другите народи. Българите зад граница се гордеят със своя фолклор и със своите традиции и обичат да показват това, което имаме. Но те имат нужда съответно от носии, имат нужда от инструменти.
Това на пръв поглед изглеждат битови неща, елементарни, но те са важни.
Българите зад граница имат нужда от рекламни брошури за българската история, традиции, туризъм в България, за да могат да поддържат добрия имидж на България в чужбина. Искат и художествена литература.
Ние успяваме да направим много неща според нашите финансови възможности и да им осигурим това, от което те се нуждаят. Но те имат нужда да им осигурим примерно плащането на пътя от чужбина до България, когато организираме срещи. Ние успяваме да финансираме до някаква степен престоя им тук. Но едновременно трябва да можем да финансираме събития, които се правят в чужбина.
Честно да ви кажа, просто когато аз ходя в чужбина и когато българските организации идват у нас, като гледам какво правят със собствени средства, с търсене на финансова помощ, със спонсори, с личното си време, ще ви кажа, че тези хора заслужават страшно много. И едновременно трябва да намерим начин, по който да ги финансираме за тези благородни дейности.
Всичките празници – 3 март, 24 май, вечери на България, дни на Европа, филмови вечери, всякакви такива неща е изключително важно да бъдат организирани.
Също така много е важно финансирането на българските медии зад граница, тъй като всички знаем, че медията е четвъртата власт в България. Това е звукът, който се чува от нашата общност зад граница.
Като цяло Агенцията успява по някакъв начин да подпомага с материали българските общности в чужбина. Ако има възможност чисто практически да финансира зад граница такива мероприятия, бихме могли и това да го правим, стига да имаме тези финансови ресурси.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Владимиров. Аз съм убеден, че Вие прекрасно знаете какво трябва да се прави. Вие започнахте с благодарност за малко по-големия бюджет на агенцията. Той не е малко по-голям, той като процент е много по-голям, но за нищо не стига. Това се случи, защото вие дойдохте в Народното събрание с идея за какво искате парите. Вие искахте да удвоите капацитета на Агенцията, да приема примерно граждани за издаване на удостоверения на произход, да разширите някои административни функции. Това беше възприето и беше подкрепено.
Това, което очакваме от Вас е не да ни обясните какво се прави по света, а да ни кажете какво смята да прави Агенцията, ако щете, още следващата година. Формулирайте го като програма, като списък от задачи, като направления – връзка с медии, организации на българските общности в чужбина, културно-просветни дружества. Не знам, вие обмислете точно как да стане. И тогава поискайте Народното събрание да ви подкрепи, да намери политическа воля за подкрепа на тази програма.
Предполагам, че вие трябва да го направите, а не Министерството на външните работи. Защото Министерството на външните работи ще бъде вашият най-добър съюзник. Те ще го направят на терен, те ще организират нещата, но вие трябва да бъдете движещата сила, моторът, искащата институция. Естествено вие нямате друг избор, освен да осъществите тези неща. Но вие ще отидете при тях с осигурен бюджет, с програма, с идея какво правите за година, за две, за пет, ако щете.
И ако дойдете с това при нас като комисия и като народни представители, аз съм убеден, че всеки един колега ще бъде мотивиран да защити тези ваши искания при разглеждането на държавния бюджет. Защото, пак повтарям, не става дума за огромни суми. Огромната сума е образованието. Парите там се гласуват и се дават. Те са в държавния бюджет. Но нека да излезем извън сферата на образованието и да влезем в това, за което говорихте Вие – културни мероприятия, организации, медии, малките български медии по света, които всъщност обслужват точно този контингент от хора.
Инициативата е във вашите ръце. Не очаквайте от нас. Ние ще ви слушаме колкото желаете за това какви са инициативите и какво правите по света. Но докато не дойдете с подредена програма за това какво трябва да се случи, трудно можете да разчитате на благосклонност в подхода на изготвяне на държавния бюджет.
Аз Ви благодаря. Сега, колеги, ако имате да добавите нещо към дискусията или да зададете въпроси към различните институции, имате думата. Заповядайте, колега Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, дами и господа! Финансирането на българските организации и медии изобщо в дейността на българите зад граница е в различни сфери. Вариантът е – поне аз съм го мислил дълго време – да се създаде фонд за българите зад граница, държавен фонд и различните институции –четири-пет, които касаят проблемите на българите зад граница, заедно да преценяват ясни критерии кои организации, кои медии, какви политики, мероприятия, събития да се организират, включително и групи от българи зад граница, които да поемат разходите за пътя от чужбина до България.
Така че това искам да предложа на комисията. Като моето предложение е за дейности извън финансираните до момента от различни институции и министерства. Защото тези средства така или иначе са отделени и се предвиждат всяка година в държавния бюджет и няма смисъл да ги местим тях в един фонд и да става по-сложно решението и оперативно съответните институции да могат да работят.
Така че моето предложение е и към институциите да направят една среща помежду си и да предложат законодателна инициатива, може и пред Министерския съвет, а може и пред Народното събрание, пред нас като народни представители. Мисля, че няма да има разход, който да не се подпише. Този фонд може да стартира примерно за следващата бюджетна година с един милион лева и всяка година примерно да се увеличава, за да може наистина оперативно четири-пет институции, от които зависят и Министерството на външните работи, и Агенцията за българите в чужбина, и Министерството на култура, и Министерството на образованието и науката, наистина да направят една съвместна комисия, която да отпуска средства, за да подпомогне дейността на българските организации, медии и изобщо всякакви други неща, свързани с тях.
Така че това е моето предложение. Ако смятате за необходимо, че това би било работен вариант наистина да се решат голяма част от проблемите на българите зад граница, говорим конкретно за финансирането, конкретни проблеми във финансовата сфера, предлагам наистина да предложите подобна инициатива и ние да я подкрепим и като вносители, или в пленарната зала, без значение. Това е моето предложение.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Напълно прав е господин Ангелов. Вместо да пренареждаме институциите отново и да объркваме нещо, което работи, по-добре е да говорим за нещо паралелно или подобно на това, което прави Министерството на образованието и науката примерно с, условно казано, програми за образованието, което върви по постановлението, съответно да има постановление или законодателство, което да регламентира още една програма, насочена към медии и организации на българите в чужбина. Стартът може наистина да бъде скромен, но развитието да бъде постъпателно, така че в един момент да можем да разполагаме със средствата, но най-вече с идеята какво правим и по един прозрачен и организиран начин.
Защото прекрасно знае господин Ангелов, че още утре ще дойдат едни други организации, които ще кажат защо на едните дават, на другите не дават. Механизмът трябва да бъде верен, безкрайно прозрачен и обективен, планиран, с кандидатстване по определени проекти, със защита на това, което ще се прави, за да не изпаднем в обратната ситуация – вместо да решим някои проблеми, да образуваме допълнителни усложнения по места.
Нашите дипломатически мисии ще бъдат точно този посредник между държавата и нашите общности в чужбина. Те го правят и сега, но, както разбрахме, с парите за кафета вместо със специално предназначен в тази сфера бюджет. А това е трудно.
Разбира се, основната политическа роля във формирането на политиката за насоките остава пак в Държавната агенция за българите в чужбина. И там трябва да се генерират тези идеи. Защото Министерството на външните работи си има достатъчно друга работа.
Колеги, има ли други изказвания, мнения? Заповядайте, госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Аз пропуснах част от дискусията.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Вие пропускате, но винаги се включвате навреме.
ДОРА ЯНКОВА: Чрез предложения.
Като слушах, колеги, господин Ангелов, според мене идеята ще остане пожелателна за двете институции. И затова правя предложение да напишем едно писмо в комисията от името на днешното заседание до Министерството на финансите във връзка с бюджета за догодина, до министъра на финансите, който да направи така, че да може да запише отделно перо, с което да бъде оперирано от Агенцията, а съответно тези институции – Министерството на външните работи и Министерството на образованието, ако нямат претенции, това аз не можах да чуя, да се даде по-скоро каква е прогнозата за догодина като финансов ресурс и средства. Ако сте го казали, моля да бъда извинена.
Иначе ще остане, че ние казваме на две институции, но Горанов си държи химикала и си прави бюджета. Министрите ще кажат: комисията има възможности, вижте там и тази работа няма да им бъде на дневния ред.
Така че правя това предложение – председателят или имаме тук администрация, да се види от днешното заседание какви изводи да се направят на база на дискусията, която сме чули, и какви са предложенията на народното представителство в комисията, да се обединим и да го изпратим до министъра на финансите Владислав Горанов, че при подготовката на бюджета се прави предложение за такава инициатива. Ако не, когато дойде бюджетът, да се обединим цялата група да подпише едно предложение и да го придвижим.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Аз напълно към съгласен с Вас, госпожо Янкова. Единствено ме притеснява, че писмо до господин Горанов или до който и да е финансов министър със съдържание: заделете един милион лева, пък ще видим какво ще го правим, не е особено съдържателно. По-скоро то трябва да бъде базирано на една стратегия или програма, изготвена от Държавната агенция за българите в чужбина, за която да кажем: Господин Горанов, ние ще подкрепим тази стратегия и искаме тя да бъде финансово обезпечена.
Както знаете, навсякъде пари се искат с проект, не се искат ей така.
ДОРА ЯНКОВА: Както искат управляващите.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Не знам кои са управляващите, все по-трудно става да разберем. Но наистина пак се връщам на моя призив към господин Владимиров от Държавната агенция за българите в чужбина, бързичко да изготвите една такава програма, която ние като народни представители да подкрепим и която да отстояваме в бюджетната процедура, било то с писмо, било със срещи, със всички възможни средства и ще разчитаме на подкрепата на госпожа Янкова.
Заповядайте, господин Желев.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин председател. Аз се присъединявам към идеята на председателя, тъй като тя звучи най-реалистично.
По отношение на идеята за фонда трябва да кажа, че някой трябва да го управлява и да носи отговорност. Не виждам как да му се предостави възможност. Не е ли по-добре въз основа на една такава реална програма просто да се увеличат парите на Агенцията за българите в чужбина за тази дейност, тъй като те са водеща организация? Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Вие сте прав от гледна точка на това, че фонд като понятие означава натрупване на едни средства, които може в един момент да не се потребяват, но трябва да се управляват и да се надзирават, да се инвестират някъде, а след това приходите от тях да се използват.
Може би чисто като понятие „фонд” не е най-добрата дума. Но при всички случаи трябва да има бюджетна програма, която да финансира тези дейности. Дали ще е с натрупване, дали ще се изразходва ежегодно или да се връща обратно в бюджета, това вече е въпрос на законодателство.
Може би това има предвид господин Ангелов, че ако тази година не похарчим 1 млн.лв. поради липса на капацитет и останат 200 хил. лв., те трябва да останат за следващата година и да продължат с вноската за следващата година. Но при всички случаи не трябва да оставаме с впечатлението, че ще турят някаква нова администрация, която пък да управлява парите за българите в чужбина, защото това е абсолютно безполезно.
Господин Ангелов, заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Желев, аз казах „фонд”, но то може да е програма, може да са просто едни средства, които са отделени, и няколко институции да решават заедно как да се харчат тези средства, тоест да има прозрачност, за да няма допълнителна администрация, която да се грижи и да решава съдбата на тези средства.
Относно Вашето предложение за Агенцията, то и господин Владимиров каза в началото, че за съжаление по закон те нямат право да харчат пари зад граница. Това е проблемът. Самата агенция е второстепенен разпоредител и не може да харчи пари зад граница. Единствено може да командирова свои служители зад граница.
Там проблемът се касае от гледна точка на това, че трудно би се случило през Държавната агенция подобно нещо. А наистина е по-хубаво да има две-три институции, които наистина да се занимават с тези неща – и Министерството на външните работи, и Министерството на културата, и Министерството на образованието и науката с българите зад граница и заедно да преценяват кои неща да бъдат подпомагани и финансирани с подобни средства, които българската държава да отделя.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Мога само да добавя, че като опит за управление на подобни средства е най-добре, когато решенията за политиките за това какво ще се прави, се взимат от една структура, а пък разрешението за харчене на парите се взима от друга. Тоест когато Държавната агенция за българите в чужбина прави съответната политика, формулира какво трябва да се прави и го защитава, Министерството на финансите или Министерството на външните работи да осъществява плащанията и прави разходи на терен. Тогава има най-много гаранции, че няма да има субективизъм.
Колеги, има ли други мнения? Заповядайте, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа, колеги! Искам дави кажа само две думи.
Мисля, че темата беше „Подпомагане на българските общности в чужбина”, а на да правим разговор във връзка с бюджета на българите в чужбина. А днес цялото говорене се върти около пари. Вярно е, че парите правят много неща. Но не чухме някои други предложения, идеи, форми за подпомагане.
Според мене е правилно различни организации и министерства да помислят как по друг начин също можем да подпомогнем българските общности. Защото в края на краищата наистина трябват пари. Но ако имаше достатъчно пари за всичко, щеше да бъде по-добре. Това е ясно. Но нека да помислим и да се предложат варианти, в които може под различни други форми да се помага на българските общности в чужбина.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря, господин Танев. Но искам да Ви кажа, че господин Владимиров беше много изчерпателен. Той каза, че българските общности в чужбина се подпомагат с носии, с книжки, които им се подаряват, с какво ли не. Но в крайна сметка ние говорим за държавна политика. А държавната политика минава през бюджета.
Разбира се, освен него има много други услуги за българските граждани, които и Министерството на външните работи изпълнява така или иначе, и в консулствата, и в посолствата. Но наистина само с мерак няма да стане, ще трябват и пари.
Колеги, има ли други въпроси, мнения? Господин Владимиров иска думата.
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Господин председател, аз искам да използвам момента да поканя всички присъстващи на едно събитие – ежегодно връчване на награда „Жена на годината”. Това ще стане от 14:00 часа в зала 6 на НДК. Чувствайте се поканени.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Аз искам да останем да чуем – това не е точка от дневния ред –д-р Яна Гергова, която да ни запознае с въпросния проект „Културно наследство в миграция”. Предполагам, че ще представянето ще бъде съвсем накратко. Заповядайте.
Д-Р ЯНА ГЕРГОВА: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Най-напред от свое име и от името на екипа ми бих искала да ви благодаря за възможността да представя този проект и извършената работа по него, както и получените резултати. Ще се опитам да го представя възможно най-накратко.
Проектът е със заглавие „Културно наследство в миграция. Модели на консолидация и институционализация на българските общности в чужбина” и е финансиран от фонд „Научни изследвания” към Министерството на образованието и науката.
Проектът се осъществява в по-голямата си част от учени от Института за етнология и фолклористика и Етнографския музей при Българската академия на науките. Има участие от Софийския университет и от Асоциацията на българските училища в чужбина. Той е консултиран от двама български учени от Словашката и Украинската академии на науките и е подкрепен от Асоциацията на българските училища в чужбина и Държавната агенция за българите в чужбина.
Работата по проекта стартира през месец декември 2014 г. за период от две години. Като в края на 2015 г. приключи първият едногодишен етап. Очакваме финансиране и за втория.
Проектът ни се основава на интердисциплинарни изследвания върху начините на обединяване на новите български емигрантски общности, на процесите на формиране на институции и организации, приобщаване към действие, процес на утвърждаване на лидери, специфични пространства, различни културни и празнични календари като ключовата изследователска призма за нашето културно наследство, като основа за консолидация на българските общности в чужбина.
Под „културно наследство” разбираме най-вече нематериалната му част, тоест език, фолклор, традиционен календар, занаяти, кулинария, религия и прочие. В редки случаи това са местата, свързани с културно-историческото наследство, като паметници, храмове и други.
Изследването се фокусира върху новите емигрантски общности, като най-много са страните от Южна, Западна и Северна Европа, Съединените американски щати и създаването на български институции и организации през последните две десетилетия.
След предварително проучване на характеристиките и политиките на приемащите страни и на българските емигрантски общности в тях бяха селектирани конкретните места, в които да се проведат изследванията, съответно за двата етапа. Като за първия етап това бяха страните Италия, Германия, Великобритания, Ирландия, Испания, Португалия, Швеция, Норвегия, Финландия, Дания и Гърция и Североизточното крайбрежие на Съединените американски щати, към които прибавихме и Чикаго, а за втория етап включваме съответно и Западното крайбрежие на Съединените американски щати, Белгия, Франция, Холандия, Швейцария, Австрия и Кипър. По този начин проектът покрива почти всички български общности в Западна, Северна и Южна Европа и Съединените американски щати.
При основното изследване на българските емигрантски институции по време на теренните изследвания, както формалните, така и неформалните, особено внимание беше отделено също така и на заведения и магазини в чужбина. Предвид на това бяха посетени постоянни представителства.
Общият брой на изследваните институции за тази една година беше над 170. Когато беше възможно, пътуванията за нашите изследвания бяха съобразени с провеждането на различни важни събития за българската общност от съответната страна или мероприятия от празничния и културен календар на институциите.
Първият етап от работата по проекта стартира с два много важни комуникационни канала –използването на уебсайт и на евространици по проекта. Интервютата и наблюденията по време на изследователската ни работа бяха фокусирани основно върху българите в отделните страни, от една страна, върху мотивите им за емиграция, личните и колективни постижения в чуждата страна и прочие, а от друга страна, върху институциите на българските емигрантски общности, между които посолства и консулства, български дружества и сдружения, български училища, детски занимални, български танцови състави, ръкоделни сдружения, певчески хорове, включително църковните, български православен църковен чин, детски дружества, медии, магазини и ресторанти.
Изследванията ни наблегнаха върху историята на тяхното създаване, техните специфики и особености на основаване, функциониране и развитие, техните инициативи, планове, институционално сътрудничество, усилия за съхраняване, популяризиране и предаване на следващото поколение на българското културно наследство.
През първата година от работата на проекта бяха обработени теми и материали, които след това бяха актуализирани.
Въз основа на нашите наблюдения през първия етап бихме могли да направим няколко основни изводи.
Потвърждава се най-вече ролята на училището и на фолклорния състав като най-значими за българските общности зад граница по отношение съхраняването на българското културно наследство.
В момента българските училища, както беше споменато, наброяват над 250, но техният брой непрекъснато нараства.
Показателно е, че най-често посещават училище, а след това отиват на културно общуване и разпространение на българската култура.
Показателен е също така фактът, че почти няма културни мероприятия без участието на училището под някаква форма.
Българските фолклорни групи зад граница изграждат и поддържат мрежи, които се събират на различни фестивали. Съществуват и фолклорни групи, чиято основна цел е представяне пред чуждата публика и популяризирането на българския фолклор.
Много е важно да се има предвид, че тези групи и сдружения поддържат българското фолклорно наследство и с второто поколение, заедно с училищата, които формират у тях представи и познания за традиционната българска култура.
Нашите наблюдения показват, че танцовите групи имат сериозно значение сред възрастните.
Освен това, както предполагам, ви е ясно, българската държава няма предвидени никакви механизми за подкрепата им.
В един или друг смисъл повечето организации и институции на българските емигранти ползват културното наследство като социален щам или като основа за консолидация.
Накратко бих искала да кажа какви са основните резултати.
Предвидено е провеждането на международна научна конференция, резултатите от която ще бъдат публикувани в сборник, също така изготвяне, изработване и издаване на научен сборник, съдържащ приложна и актуална информация.
И това, което може би ще представлява най-голям интерес – издаване на брошура за нуждите на държавните органи, за инициализиране и провеждане на политики по проблемите на българите в чужбина.
Разбира се, не всички изводи биха могли да се представят устно, затова ние ще подготвим в писмен вид нашите наблюдения, идеи и предложения.
Ако ми позволите, бих искала да споделя едно мое наблюдение, което е във връзка с това, което чух току-що. Наясно съм, че финансовият въпрос е от най-голямо значение, но може би не е задължително подкрепата да е само финансова, може тя да бъде логистична или популяризаторска. На първо място например ми прави впечатление това, че е много важно да се поддържа повече актуална информация, както аналитична, така и фактологична база данни от всички институции, които съществуват, а такава в момента липсва. Такава на този етап – извинявам се предварително за критиката – се съдържа единствено на страницата на Държавната агенция за българите в чужбина, но тя невинаги е актуална, тя е непълна, в нея фигурират много институции, които вече не съществуват, а други, които съществуват, не са включени там. Няма такава база данни, която да служи най-вече не толкова на държавните институции, колкото на българските общности в чужбина. Защото те имат нужда от тази информация, за да могат по-лесно да се насочват към дадена институция или да участват в нея. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря и аз. Интересни са изводите. При всички случаи ще Ви помоля да изготвите някаква писмена справка или доклад, с който да могат да се запознаят колегите от комисията. Той ще бъде разпратен по имейлите, така че всеки ще може да прочете. Дръжте ни в течение на следващите стъпки, които изглеждат интересни. Иначе, господин Владимиров, осъвременяването на базата от данни не е най-лесната работа с наличните средства – пак ще се върнем на темата за парите. Разбирам Ви, но така или иначе вие го правите, доколкото можете и както можете.
Благодаря на д-р Гергова. Дръжте ни в течение. Струва си това, което правите.
Колеги, имали някакви коментари по тази тема? – Не виждам.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
.
