Преди повече от два месеца Граждански алианс „6-ти Септември“, сдружение „Добродетелната Дружина“, неформално сдружение на футболни привърженици за активно гражданско общество „Цар Симеон Велики“ и Национална кауза за дясна политика „Десен Профил“ излязоха с Отворено писмо (вж. тук) до премиера Борисов и до Министерството на образованието и науката. В писмото се апелираше за защита на българската национална идентичност и се предлагаха конкретни мерки, които да се извършат като част от образователната реформа. Текстът, който следва, е написан от част от авторите на това Отворено писмо и е фокусиран върху образованието по История в българските училища.
На 15-ти февруари тази година, внесохме в Министерския съвет и Министерството на образованието и науката Отворено писмо , включващо седем идеи, с молба към правителството да защити българската национална идентичност.
Причината да предприемем тази инициатива е една доста странна и същевременно агресивна тенденция в българското образование – една от най-статичните откъм промени науки, а именно Историята, напоследък търпи най-много промени и реформи в училищните планове. Разбира се, нови историографски източници и археологически открития се появяват често, но те почти винаги добавят само контрасти към вече познатото и рядко предоставят нещо напълно ново. В България обаче, конспектите по история и учебниците към тях се променят ежегодно. Те се лутат между криворазбрана толерантност и преекспониран патриотизъм, с единствената цел да се обслужват определени политически партии и прилежащия им електорат. В резултат от това, половината млади българи са незаинтересувани от историята на народа си, а другата половина е възприела някаква крайна форма на патриотизъм, граничеща по–скоро с шовинизъм.
В нито една суверенна държава учебният предмет История не е заложник на политически интереси и електорални нагласи. Неговата основната функция е да създава национално самосъзнание и произхождащите от това отговорности.
Наблюдаваме две притеснителни тенденции. Първата е, когато Историята се превърне в учебник по Хронология. Когато масивът от дати и личности преобладава и прави предмета отблъскващ. Когато логическата нишка липсва и събитията се разглеждат отделно едно от друго, като стрелата на Зенон, която достига до мишената в безброй отделни моменти, в които е неподвижна. Така обаче изпускате най-важното от науката история – а именно всичко онова, което се случва между отделните битки. Промените в социалните системи и политически и икономически идеологии, значението на отделната личност и гражданското общество. Историята не може и не бива да се изучава, без да се анализират причините за основните процеси и промени, и да се развие разбиране към историческите източници.
Втората и доста по-сериозна причина е наблюдаваният опит за ‘либерализация‘ на Историята, като училищен предмет. Когато водещи страни в това отношение като Великобритания и Франция правят обратен завой към все по-националоцентрично образование, България да продължава своите псевдо-обективни реформи. Нещото, което не проумяваме, е защо се опитвате да промените функцията на учебната дисциплина История и я приравнявате с тази на науката История. Едва ли не Ви е ясно, че училището, навсякъде по света, заедно с честването на националните празници, се използва за да се изгради и поддържа чувството на национална принадлежност и отговорност. Подобрява ли се българското образование, когато премахнете емоционалните етикети като „герой“ и покажете какво мислят другите държави за най-светлите личности в българската история? Кое е по-градивно, да се изучават идеите на Васил Левски или това, че според османското законодателство той е бил престъпник? Кое от двете има по-голяма информативна стойност за нас българите?
Толерантността е страхотно качество, но само, когато е универсална и споделена. В противен случай лесно може да се превърне в наивност. Може би е редно да се изчака с „обективната“ История в училище, може би е редно да се анализират и политическия и историческия контекст, преди да се привнасят реформи от други държави, колкото и спорно да е тяхното съществуване там. Защо е нужно да се заигравате с Османското робство? Толкова ли е трудно да се разбере, че българският народ приема този период емоционално и независимо дали ще го наричаме владичество или робство, споменаването на Батак води до едни и същи конотации. Или имате други подбуди?
Превърнахте казуса „робство-владичество“ в един политически субект, някакъв паник-бутон, който умело натискате, когато искате да отвлечете общественото внимание. Като лампичката в експеримента на Павлов, чието светкане кара кучето да реагира по определен начин. И докато вървят дискусиите за това кое от двете е по-правилно, безумното прекрояване на българската история протича незабелязано. Например, в момента в учебниците по история могат да се прочетат неща като: „след османското завладяване българите запазили християнската си вяра, езика и достойнството си“. А какво да кажем за един от учебници от 11-ти клас, в който борбите на българите в Тракия и Македония са представени в едно единствено изречение? Истинско недоумение будят дори учебници за 3-4-ти клас, където е могло да се намери място да се обясни за „Възродителния процес“ от 1984 г., но няма нито дума за еничарството и насилствената ислямизация. Ако пък смятате, че е наложително децата на такава ранна възраст да изучават „Възродителния процес“, правейки това извън контекста на престъпленията на тоталитарния режим в България, много от тях ще останат с впечатлението, че той е бил по-скоро резултат от някакъв религиозен апартейд от страна на българите към техните сънародници от турски произход. Така, докато всички са вторачени в спор, воден безброй пъти и с предизвестен край, вие успявате да прокарате „факти“, които изкривяват истината за българската история, премествайки фокуса върху други държави и събития.
Господин Министър-председател и госпожо Министър на образованието и науката, мислите ли, че зад Вашите действия не прозират желанията на определени политически кръгове? Залагате на карта бъдещето на българската нация, в момент, когато е видно, че ролята на националната държава в световен план възвръща първостепенното си значение.
Бихте ли посочили примери от толерантни и обективни учебници по История от Сърбия, Гърция или Турция?
Ако целта Ви е българската история да не отблъсква определени сегменти от обществото ни, най-лесния начин да се случи това е всички исторически факти и събития, отнасящи се до страната ни, да бъдат предадени вярно и без свободни интерпретации на българските ученици. Нека всички знаят, че кланетата в Батак, Перущица и Стара Загора не са извършени от редовната османска армия, а от башибозук, включващ хора от всякакъв етнос и религия. Ако в учебниците вместо термините „турци“ и „турско“ се използват по-правилните „османци“ и „османско“ по отношение на представителите на Османската империя и събитията, случили се по нейно време, тогава дали би имало значение дали България е била под османско робство или под османско владичество? Българските граждани, независимо от техния етнос, народност или религия, не са наследници на несъществуващата Османска Империя, а на хората, които по нейно време са живели и продължават да живеят на територията на България.
Направете образованието интересно, занимателно и приобщаващо, но не отнемайте основните му функции!
Апелираме към Вас да организирате широк обществен дебат за съдържанието на учебните програми по история, който да включва повече експерти и граждански организации, и по-малко политици финансирани от чужди правителства и „групи със специални интереси”.
Красимир Митрев и Иван Цолов,
Неформално сдружение на футболни привърженици за активно гражданско общество „Цар Симеон Велики“
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Красимир Митрев е завършил е История в Югозападният университет в Благоевград, има и втора бакалавърска степен по Политология от Шефийлдския университет в Англия. Президент е на българското студентско общество в Шефилд. Тази есен започва магистратура по Европейско право и политика.
Иван Цолов е студент в Университета по архитектура, строителство и геодезия, специалност „Транспортно строителство“. Българската и международната история са негово хоби.
.
„Нещото, което не проумяваме, е защо се опитвате да промените функцията на учебната дисциплина История и я приравнявате с тази на науката История.“
Учебна дисциплина „История“ има.
Наука „История“ обаче няма.
За да е налице наука, е необходимо да са налице определени условия, а именно:
– възможност за многократно експериментиране;
– получаване на един и същ резултат при многократните експерименти.
В този аспект може да се приеме, че Историята е вид познание, но не и наука в класическия смисъл на понятието.
(Друг е въпросът, че Историята на човечеството изобилства с не един или два трагични експерименти, довели до кончината на милиони невинни човешки същества…)