Студенти по английска филология от Университета в Йейл са започнали подписка за закриването на курса по класическа английска литература, защото той включва само бели автори мъже, пише английският The Guardian. Вестникът цитира университетското издание Yale Daily News.
Престижният университет в Йейл включва в програмата си по английска филология два семестъра за изучаване на автори, окачествени като „велики английски поети“: Джефри Чосър, Едмънд Спенсър, Уилям Шекспир, Джон Дън, Джон Милтън, Александър Поуп, Уилям Уърдсуърт и Т.С. Елиът. Тази част от програмата на университета е предназначена да даде представа на студентите за основните традиции на английската литература.
„Неприемливо е, че студент в Йейл, който иска да учи английска литература, трябва да чете само бели автори от мъжки пол“ – смятат обаче авторите на петицията. Затова те призовават за „деколонизация“ на курса по английска филология, като исканията им са в програмата да бъдат включени и модерни автори, чиято литература е свързана с различните полове, раси, сексуални ориентации и етноси.
Според подкрепилите петицията студенти, които според Yale Daily News са повече от 160, курсът по класическа английска литература, в който има само бели автори мъже, насаждал култура, враждебна към цветнокожите, и неглижирал литературния принос на жените, цветнокожите и различните.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Коментар на новината от политолога проф. Огнян Минчев:
През 1966 г. председателят Мао започна „културната революция“ в Китай, в която загинаха милиони. Но освен жертвите, които платиха с живота си, тази „революция“ унищожи достиженията на хилядолетната китайска култура. Когато днес отидете в Китай, ще ви кажат, че разрушенията на „културната революция“ са лишили Китай от неговото културно наследство – сгради, храмове, произведения на изкуството. „Пролетарската младеж“ – хунвейбините – рушаща наследството на своя народ – унижава, малтретира и изхвърля носителите на китайската култура, интелектуалците на Китай.
Защо се сещам за това? Защото наследниците на философа-маоист Херберт Маркузе днес вършат аналогични неща в Западния свят. Да, те не рушат физически културата на собствения си народ, но я унижават, практикувайки идеологически радикализъм от вида, за който става дума в новината по-горе. Радикалният фанатизъм е основният враг на културата – през цялата човешка история. Шекспир, Дикенс и Чосър няма да пострадат от непримиримостта на „хунвейбините“ в Йейл. Ще пострада Йейл, както и следващите поколения интелектуалци в Америка, които така могат да бъдат лишени от познанието за върховете на световната култура.
С какво ще бъдат заменени класическите английска, френска, руска литератури? Откровено казано – не ме интересува. Те не може да бъдат заменени от нищо. Един ден в Йейл – и другаде – интелектуалци от бъдещия свят ще кажат същото, което чуваме днес да се говори в Китай – „културната революция“ разруши нашето наследство“. Да се надяваме, че пораженията няма да бъдат толкова големи.
.
