СБОГУВАНЕ НА 17 ЮНИ 2016 Г.
В едно училище на 15 септември най-важни са първолаците, а на 24 май – абитуриентите!
Но за мен като преподавател на деца от 1-ви до 8-ми клас, моите абитуриенти в края на учебната година броят: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, ОСЕЕЕЕЕМ!
На 17 юни 2016 година се разделих с тазгодишните ми осмокласници! Винаги ми е мъчно, когато това се случва, но ги изпращам с обич, защото знам, че в 9-ти клас с такава обич ще бъдат посрещнати от колегата ми – г-жа Здравка Момчева.
С нея всяка година в последния учебен ден си правим среща в класната стая, за да й предам осмокласниците, те да се запознаят с нея и символичният „синджир” от знания и любов да продължи, преминавайки от моите ръце в нейните любящи.
По същия начин аз поемам всяка година на 15-ти септември първолаците ни от нежните ръце на колегата ми – г-жа Невяна Анастасова, преподавател в предучилищната ни група „Азбукарче”.
За едно училище според мен няма по-голямо постижение от това, децата да преминават с обич от една образователна степен в друга и да не се страхуват нито от раздялата с любимия учител, нито от срещата с новия, който ги поема. Това е усещане за семейство, което е ненакърнимо.
Моят 8-ми клас през тази година беше изключителен. Дойдоха преди 2 години доста нови деца и в началото не можех да повярвам – в час пълна тишина. Всички гледат сериозно, пускам ги в междучасие – не излизат. Седят си и си чаткат на телефоните (в междучасието може!).
Брех! – викам си. Имало и такива 15-годишни!!! Да се ненадяваш. А Вики, която е с мен от първите класове и която е като говоряща мелничка, умира от скука. И само повтаря: ”К´ъв е тоя клас???”
Добре, ама мина време… дойде Максим (не спира да бъбри!)… и като се отпочна! Голямо веселие. Повече за тях, а за мен – усилие да ги спра, че часовете са кратки и трябва много да се разказва и овладява! Но тези деца наистина бяха брилянтни. Красиви, умни, работливи, разговорливи, в повечето време – щастливи!
Раздадох им дипломите пред паметника на принц Алберт в градината Кенсингтън, която е пред залата Алберт хол (на гърба на тази зала е нашето училище към Посолството).
Вижте ги на снимките – някои за съжаление не можаха да дойдат (бяха на екскурзия от английските си училища), но с повечето се напрегръщахме, нацелувахме, наснимахме, надоволствахме!
Изпратих ги с усмивка – не плача, защото знам и вярвам в доброто им бъдеще!
Снежина Мечева,
директор на Българското училище към Посолството в Лондон
