СПОРЕД НЯКОИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ ПОНЯТИЕТО „БЪЛГАРИН“ НЕ БИВА ДА СЕ ВЪЗПРИЕМА КАТО ЕТНИЧЕСКО, КОГАТО СТАВА ВЪПРОС ЗА ПРОИЗХОД.
„КАЗУС С БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО ОБЪРКВА БЪЛГАРСКИТЕ СЪДИЛИЩА“ – пише „Правен свят“. Хронологията на случая „Нурджихан Гюнери“ и противоречивите тези и становища по него са описани от юридическото издание в публикация от 26 април т.г. Поради важността на казуса в правно отношение, препубликуваме материала на „Правен свят“, допълвайки темата с още нагледна документална информация и последващи коментари.
Ето какво пише „ПРАВЕН СВЯТ“:
Вече две години казусът на турска гражданка, която иска да ѝ бъде признат български произход и да си върне българското гражданство, обърква родните съдилища.
Те не могат еднозначно да отговорят на въпроса дали е законосъобразно лице, което преди десетки години по силата на Спогодба между България и Турция доброволно се е изселило с родителите си в южната ни съседка точно поради турския си произход, сега да твърди, че е от български произход. С факта на доброволното изселване семейството загубило българското си гражданство. А изселването е можело да стане само за хора, които са от турски произход. Други етноси не се приемали. Историята дори помни случаи, в които Турция е връщала в България роми, само защото не са от турски произход. А семейството на жената е било прието в южната ни съседка.
Объркване има и на значението на понятията „българин“, „български гражданин“, „български произход“, каквито са залегнали в Закона за българското гражданство.
В §2, т.1 от ДР на ЗБГ „лице от български произход“ е лице, на което поне единият възходящ е българин. Поставя се въпросът дали понятието „българин“ съвпада с понятието „български гражданин“ и ако това е така, няма ли да се обезсмисли друг текст от ЗБГ, а именно чл. 8, който гласи: „Български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин.“ Което пък би било в противоречие на Указа за прилагане на ЗНА, който не допуска еднакви различни понятия да се употребяват в един и същ смисъл, както би се получило с понятията „българин“ и „българско гражданство“.
Казусът
Нурджихан Гюнери е родена през 1949 г. в Добрич. В акта ѝ за раждане пише, че е български гражданин с родители турци.
През 1969 г. влиза в сила Спогодба между Народна Република България и Република Турция за изселване от НРБ в Р. Турция на български граждани от турски произход, чиито близки роднини са се изселили в Турция до 1952 г. Според чл. 1 от Спогодбата изселването е само за желаещите да сторят това.
През 1971 г. Нурджихан, която вече е на 22 години, заедно с родителите си, се изселва в Турция. С факта на изселване семейството губи българското си гражданство и приема турско гражданство.
През 2000 г. и 2004 г. родителите на Нурджихан почиват. Към момента на кончината си са били турски граждани.
През 2014 г. Нурджихан подава молба в Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) за издаване на удостоверение за български произход. Тя представя акта си за раждане. Целта – въпросното удостоверение да послужи пред Министерството на правосъдието за придобиване на българско гражданство.
Агенцията обаче отказва да ѝ издаде документа, като основният мотив е чл. 8 от Закона за българските граждани (ЗБГ), според който „Български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин„.
Нурджихан Гюнери обжалва отказа на Агенцията пред Административен съд София-град.
Съдебният спор
С определение от 13 февруари 2015 г. АССГ отхвърля жалбата на Нурджихан. В мотивите на съда се казва: „Според определението, дадено в §2, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗБГ „лице от български произход“ е лице, на което поне единият възходящ е българин. От смисловото и граматическо тълкуване на нормата следва, че за удостоверяване на български произход е необходимо да е налице директна връзка с възходящ от 1 степен, от който лицето да произхожда пряко и който към датата на подаване на заявлението да е българин – т.е. да е от българска народност, чийто майчин език е български. В процесния случай е безспорно установено с приетото по делото препис – извлечение от гражданските регистри на област Т., че към датата на смъртта си, съответно 10.10.2000 г. и 17.11.2004 г., родителите на жалбоподателката, са били турски граждани и не са българи по народност. Макар родителите на жалбоподателката да са били български граждани към момента на раждането й, впоследствие те по собствена воля и по силата на чл. 16, ал. 2 ЗБГ (обн. ДВ, бр.79/1968г., отм. ДВ, бр.136/1998г.) са изгубили българското си гражданство, както и самата жалбоподателка, която като пълнолетна е придобила турско гражданство.“ (Виж пълния текст на определението в прикачения файл – АССГ-13 февруари 2015.)
Следва нова жалба на Нурджихан, този път пред Върховния административен съд (ВАС).
На 11 април 2015 г. ВАС отменя определението на АССГ. (вг. тук – ВАС – Решение) В мотивите си върховните магистрати казват, че според ЗБГ има три начина за придобиване на българско гражданство – по произход, по месторождение и по натурализация.
„В хипотезата на придобиването на българско гражданство по натурализация законодателят е предвидил няколко алтернативи, една от които е тази по чл. 15, ал. 1, т. 1 – Лице, което не е български гражданин може да придобие българско гражданство по натурализация ако „е от български произход“…
Спогодбата между НРБ и Република Турция за изселване от НРБ в РТ на български граждани от турски произход, чиито близки роднини са се изселили в Турция до 1952 година (Ратифицирана с Указ № 441 от 30.05.1968 г., влязла в сила от 19.08.1969 г. и обн. ДВ, бр. 82 от 21.10.1969 г.), „урежда въпроса за изселването на желаещите да се изселят в Турция български граждани от турски произход„. Какво се влага в съдържанието на понятието „турски произход“ в този акт не е посочено„, казва още ВАС.
И още: „Не е спорен фактът, че към момента на влизане в сила на Спогодбата молителката и родителите ѝ са лица с български, а не турски, произход. Този извод се налага от нормата на чл. 30 от Заключителните разпоредби на ЗБГ, обн. ДВ, бр. 79 от 11.10.1968 г., тъй като към този момент както двамата родители, така и г-жа Гюнери, са с българско гражданство.
Не е спорно също, че по силата на разпоредбата на чл. 16, ал. 2 ЗБГ (в редакцията на текста по ДВ, бр. 79/1968 г.) български гражданин от небългарска народност, който се изсели от страната „загубва българското си гражданство със самото изселване“, което означава, че г-жа Гюнери е изгубила българското си гражданство не по собствено желание, както е приел административния орган, а по силата на факта на изселването.“
ВАС обсъжда и § 2, т. 1 от ДР на ЗБГ, според който „лице от български произход“ е лице, на което поне единият възходящ е българин. Но не тълкува глаголното време, което е използвано в текста – а именно „сегашно“. А прави друг анализ на разпоредбата: „Настоящият състав вече е изразил виждането си във връзка с употребата на понятието „българин“ в законовия текст, като е посочил, че ако понятието „българин“ се възприема като етническо, то народността или етническия произход на лицата, загубили българско гражданство и кандидатстващи за възстановяването му, ще послужи като основание за различно третиране. Така лицата от български етнически произход ще бъдат поставени от закона в по-благоприятно положение при възстановяването му от лицата с друг етнически произход, загубили българското си гражданство, какъвто е настоящия случай. Това е в пряко противоречие с принципа за равенство на всички граждани пред закона и е в противоречие със забраната за дискриминация.“
ВАС връща преписката на Агенцията за ново произнасяне.
На 4 февруари 2016 г. директорът на Държавната агенция за българите в чужбина отново отказва да издаде удостоверение за български произход на Нурджихан, защото е установил противоречиви и непълни данни за самоличността на родителите ѝ. Дал указания за отстраняването, но такова не последвало и заради това тя получила отказ (вж. тук – Заповед на председателя на ДАБЧ).
С определение от 8 април 2016 г. АССГ отменя заповедта на директора на ДАБЧ като повтаря мотивите на ВАС, цитирани по-горе. Накрая добавя, че в акта за раждане на Нурджихан е отразено, че двамата ѝ родители са български граждани. Това е официален документ и като такъв отразява обстоятелствата в него, които не са оспорени, нито е подложена под съмнение неговата автентичност. „Следователно, към момента на своето раждане жалбоподателката безспорно е била българска гражданка с родители български граждани„, се казва в определението на АССГ (пълния текст в прикачения файл – АССГ-8 април 2016).
Този път жалбата до ВАС е подадена от директора на Държавната агенция за българите в чужбина (вж. тук – Частна жалба Гюнери). В нея той поставя няколко важни въпроса, на които ВАС трябва да отговори.
Най-напред посочва, че нито една съдебна инстанция не е обсъдила §4 от ПЗР на ЗБГ, според който „Възстановява се българското гражданство на български граждани, освободени от българско гражданство, без да са направили искане за това, и изселили се в страни, с които България не е сключила изселнически спогодби, ако в едногодишен срок от влизането в сила на този закон направят формално искане до министъра на правосъдието. Когато лицата живеят в чужбина, исканията могат да се правят чрез дипломатическите или консулските представителства на Република България.“
И прави извода, че не следва да се възстановява българско гражданство на лица, освободени от него по тяхно искане и изселили се доброволно в друга държава, с която България има спогодба, какъвто е случаят с Турция.
По отношение на различното тълкуване на §2, т.1 от ДР на ЗБГ, шефът на Агенцията казва: „Ако беше вярно тълкуването, че понятието „българин“ съвпада с понятието „български гражданин“, то тогава ще се обезсмисли съществуването на чл.8 от ЗБГ, който гласи „Български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин.“. Защото §2, т.1 гласи: „Лице от български произход“ е лице, на което поне единият възходящ е българин.“ В този случай излиза, че чл.8, който урежда съвсем друг случай в раздела за придобиване на българско гражданство по произход, изцяло съвпада смислово с §2, т.,1, който макар и допълнителна разпоредба, урежда случай в раздела за придобиване на българско гражданство по натурализация. Целта на закона не може да бъде в различни раздели да слага припокриващи се напълно по смисъл разпоредби. Освен това по силата на чл.37, ал.1 от Указа за прилагане на ЗНА“ думи и изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове„. Следователно е недопустимо такива основни понятия като „българин“ да значи лице с българско гражданство и „български гражданин“ да означава същото. Поради това те имат различно значение.“
На трето място изтъква, че Спогодбата между НРБ и Р. Турция има приоритет спрямо цялото българско законодателство като добавя: „Спогодбата урежда само случаи, при които изселването става доброволно. Следователно юридическият факт, поради който настъпва изселването е доброволен акт, който е изразен с недвусмислени доброволни волеизявления и доброволни действия по изпълнение на изселването. Поради това по никакъв начин не може да се приеме формулировката на съда, че молителката „е изгубила гражданството си не по собствено желание“. Това е в грубо противоречие с доброволния характер на изселването и представлява чиста проба тълкуване contra legem.“
Друг въпрос, който се поставя от директора на ДБАЧ, също е доста интересен. Той определя като невярно изложеното от АССГ (а преди това и от ВАС –б.а.), че не е ясно какво се влага в съдържанието на понятието „турски произход“ в Спогодбата.
„Спогодбата не се интересува дали изселващите се и техните възходящи някога са имали турско гражданство и в съответствие с това не изисква да се представят доказателства за такива обстоятелства, и явно се има предвид, че под „турски произход“ се разбира народността, т.е. етническата принадлежност на изселващите се и в частност тяхното самосъзнание като турци. Ако произходът по смисъла на Спогодбата им се определяше от гражданството, те щяха да са с български произход и нямаше да могат да се изселят“ – мотивира се директорът на ДАБЧ.
Напомня, че в акта за раждане на Нурджихан е отбелязано, че родителите ѝ са турци. Заедно с родителите си тя е поискала да бъде изселена в Турция по силата на Спогодбата, т.е. цялото семейство приема себе си от турски произход. „Тази ѝ етническа принадлежност е определена по силата на международно-правен акт, който има приоритет спрямо вътрешното право и поради това нейният турски произход следва да бъде зачитан от българското законодателство с приоритет. Следователно, след като Спогодбата я определя като лице от турски произход, като международен акт тя има приоритет спрямо ЗБГ и на това основание съдът не може да приема нещо различно за произхода на заявителката.“ Нататък се напомня, че само и единствено хора от турски произход са можели едно време да се изселят в южната ни съседка, според двустранната Спогодба. Така например през 1953 г. от Турция у нас са върнати изселили се лица от ромски произход.
После обръща внимание на глаголното време в §2, т.1 от ДР на ЗБГ, в който е казано „Лице от български произход е лице, на което поне единият възходящ е българин“. Т.е. използвано е сегашно време – „е“, а не „е бил“.
Не на последно място се коментират и мотивите на съда за дискриминация. „Няма нищо дискриминиращо в това на етнически българи да се дава българско гражданство. Дискриминиране има, когато на територията на България българските граждани от различен етнос се третират от различен начин. А извън това във всяка държава по света нейните граждани имат повече права от чуждите граждани и съответно и повече задължения. Това е въпрос на различен правен статут, а не на дискриминация. Ако съдът би искал граждани от всички държави да имат абсолютно същите права като българските граждани на територията на България, би следвало да сезират по съответния ред Конституционния съд да отмени съответните текстове от законите, а не да тълкуват закона в противоречие с неговия очевиден смисъл и в противоречие с практиката по прилагането му.“
Жалбата завършва с думите, че удовлетворяването на искания на турски граждани с турско самосъзнание и с родители турци да стават български граждани на основание български произход е назаконосъобразно и недопустимо.
Чака се решението на ВАС.
(Така завършва материалът на „Правен свят“, който е препубликуван в нашето издание с допълнителни документални илюстрации – бел.ред.)
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
.
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ:
Към споменатата частна жалба от ДАБЧ до ВАС има и допълнение, което може да се види тук – Допълнение към частната жалба
ОЩЕ ЗА КАЗУСА „НУРДЖИХАН ГЮНЕРИ“
Петчленен състав на Върховния административен съд ще има последната дума по този казус. Който показва, първо, че един и същи казус и законови текстове могат да се четат и тълкуват от Административен съд – София град по противоположен начин, след като по-висшата инстанция, ВАС, връща на по-низшата делото за доразглеждане.
Второ, това, което се вижда чрез този случай, е, че понятия като „българин“ и „български гражданин“ могат да бъдат тълкувани на практика като идентични от някои български върховни съдии.
Трето, този случай показва, че един и същи човек, в случая Нурджихан Гюнери, може да подаде две декларации с различно съдържание пред български институции, в които веднъж да казва, че е туркиня като самосъзнание, а втори път, че е българка като самосъзнание, и това да няма значение за български върховни съдии, че няма как и двете декларации да са с вярно съдържание. Защото през 2012 г., по едно и също време, Нурджихан казва в една своя официална декларация, че: „…през целия си съзнателен живот със се определяла като лице с принадлежност към турското етническо малцинство“ (вж. тук – Декларация), а в друга: „…имам българско национално съзнание и съм с български произход, тъй като баща ми, Талят Сали, роден в гр. Добрич, държава Република България, е българин по народност, и майка ми, Кадрие Сали, родена в с. Бояна, обл. Варна, държава Република България, е българка по народност.“ (вж. тук – Декларация 2)
Какво самосъзнание за етническа принадлежност са имали родителите на Нурджихан Гюнери приживе, защото те и двамата почиват няколко години преди подаването на тези две декларации с различно съдържание, те вече не са могли да кажат. Но дори да пренебрегнем факта, че докато са били български граждани, съвсем ясно са били записани като такива граждани с турска етническа принадлежност – едва ли нейните родители, и тя самата, щяха да изберат да отидат в Р. Турция през 1971 г., според изселническа спогодба между двете страни, според която са знаели, че ще изгубят българското си гражданство, ако наистина са се чувствали българи по народност – както твърди в една от своите декларации, подадени през 2012 г., Нурджихан.
Не е никак срамно разбира се човек да държи на своя етнически произход и на своята етническа принадлежност. Напротив – срамно е да се отказва от тях, или пък веднъж да се пише с една етническа принадлежност, друг път с друга. При това тук не става дума съответното лице да е подложено на натиск, както бе с българските турци по време на т.нар. „Възродителен процес“. Става дума за 2012 г.
По време на „Възродителния процес“ българската държава се опита, както всички знаем, масово и насила да преименува своите граждани с друга етническа и/или верска идентичност, да ги накара насила да се откажат от нея. Но по времето, когато Нурджихан е родена, както и по времето на заминаването на нейното семейство за Р. Турция, комунистическата държава е имала друга практика – да записва истинските имена и етническа принадлежност на своите граждани от турски произход, вместо да ги кара насила да се пишат с български имена и българско национално самосъзнание.
Четвърто, разбира се би било по-добре, ако през 1969 г., когато е подписана междудържавната изселническа спогодба, държавите, които я подписват, биха били други, с по-демократично управление, което би позволило възможност за двойно гражданство. Но не е било така. То дори сега в Р. Турция не е позволено двойно гражданство (въпреки че тихомълком се толерира за българските изселници, заминали за Турция от време на „Възродителния процес“ и т.нар. „Голяма екскурзия“.)
Впрочем сега, в наше време, нямаме НР България с нейните осъдени вече опити да преименува насила българските турци, но имаме Р. Турция, една възходяща регионална сила, с президент и управляваща партия, захвърлили в килера заветите на Ататюрк. И за неоосманистките амбиции на политиката, която води днес Р. Турция, се използват всякакви средства.
Пето, ако Нурхиджан и нейните родители е трябвало да направят категоричен избор през 1971 г. относно гражданството си, защото такава е била спогодбата между двете държави – и те да са искали, не са могли да запазят и българското си гражданство – едва ли тази невъзможност за двоен избор тогава може да се поправи след толкова години, като се попълват взаимно изключващи се декларации от заявителя или като се търси правен ред за придобиване на българско гражданство, подобен на този например, който биха потърсили малкото останали етнически българи в Р. Турция, които са родени там и са турски граждани. Както и на всички други етнически българи, родени в близки или по-далечни страни, които трябва да доказват пред ДАБЧ българския си етнически произход.
Според тричленен състав на ВАС обаче заявителката Нурджихан Гюнери трябва да придобие българско гражданство точно по този правен ред. И Държавната агенция за българите в чужбина трябва да й да даде удостоверение за български произход. Според върховните съдии Галина Христова, Таня Куцарова и Пламен Петрунов, които влизат в този тричленен състав, поставил на 11.04.2015 г. решение в полза на заявителката (както и според прокурора Владимир Йорданов): „…ако понятието „българин“ се възприема като етническо, то народността или етническия произход на лицата, загубили българско гражданство и кандидатстващи за възстановяването му, ще послужи като основание за различно третиране“. В Решението на този тричленен състав се казва преди това, че: „Настоящият състав вече е изразил виждането си във връзка с употребата на понятието „българин“ в законовия текст“ (тук става дума за параграф 2, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗБГ.
Шесто, понятието „българин“ не бива да се възприема като етническо, когато става дума за произход – смятат български върховни съдии. Но по какво тогава понятия като „българин“ и „български гражданин“ ще се различават, когато става дума за произход, а и не само тогава?
Според подобно разбиране и уеднаквяване на понятия, които не се припокриват, родените в Сърбия например етнически българи биха имали сръбски произход, понеже са родени сръбски граждани. Които, ако са изгубили сръбското си гражданство, сръбската държава би трябвало да им го върне, на основата на този им произход, по същия правен ред, по който дава гражданство на сърбите от историческата си диаспора. А българската не би трябвало въобще да се занимава с това да им дава удостоверения за произход, понеже той нали е сръбски, в Сърбия са се родили. Респективно всички други етнически българи от различни страни, които са родени чужди граждани, биха имали съответно украински, молдовски, румънски, албански и пр. произход. Или пък българската държава трябва да дава българско гражданство по един и същи правен ред и на българите от историческата диаспора; и на всички загубили по някакви причини българското си гражданство граждани на други страни, които са с друг етнически произход, поради което и са придобили другото си гражданство. И този произход веднъж да се води за един, друг път да се пише за друг.
Седмо. Ако последната инстанция – петчленен състав на ВАС, реши казуса „Нуджихан Гюнери“ в полза на това, че ДАБЧ трябва да й издаде удостоверение за български произход (каквито тази държавна агенция дава на етнически българи, родени и живеещи в други страни, вместо Нурджихан Дюнери да потърси друг правен път, по който да й се даде отново българско гражданство), това би довело до правни противоречия, касаещи далеч не само този казус. И би било прецедент с последици, които също не касаят само него.
Мариана Христова
