На 31 март 2016 г. се провежда „открито съдебно заседание“, както е поне специализираният термин, на което се разглежда възможността за Условно предсрочно освобождаване (УПО) на Ивайло Зартов. Който най-вероятно е единственият бивш управител на частна фирма в България, осъден „в името на народа“ на 9 години лишаване от свобода, по иск на частната фирма, на която е бил управител, без на нито една инстанция по делото да се постанови финансова ревизия на съответната фирма.
Съдия на първото „откритото задание“ за УПО на Ивайло Зартов е Даниела Талева от Софийски градски съд. Съдия Талева отхвърля предложението на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) за предсрочно освобождаване на Зартов.
На 28 юли 2016 г. се провежда второ „открито съдебно заседание“, на което отново се разглежда предложение на комисия на ГДИН за условно предсрочно освобождаване на Ивайло Зартов. Съдия отново е Даниела Талева. Тя отново отхвърля предложението на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
В Комисията на ГДИН са хората, предложили Ивайло Зартов за УПО, това са професионалисти, които са го наблюдавали в последните 4 години и имат отлични впечатления от него. Но единодушното мнение на наблюдаващия прокурор, директора на затвора, на психолози, социални работници, както и положителните характеристики, награди и преценката на целия екип относно Ивайло Зартов, отново са игнорирани от съдия Талева с мотива, че не е достатъчно излежаното от него време и също, че престъплението е „особено тежко”.
Ивайло Зартов е излежал 6 години от 9-годишната си присъда и е с остатък 2 години и 11 месеца. А квалификацията за „особено тежкото престъпление” се е повтаряла като мантра от 5 съдебни състава на всички инстанции, на които се е водило неговото дело. Ако Зартов е бил съден, обаче, по Търговския, а не по Наказателния кодекс на Р. България, не би било възможно да не се извърши финансова ревизия на фирмата ищец. Зартов не е ощетил българската държава и с един лев. Но тя го осъжда „в името на народа“ на 9 години лишаване от свобода, в полза на фирмата ищец, която по това време е собственост на руски олигарх и бивш депутат от Руската Дума.
На второто „открито съдебно заседание“, провело се на 28 юли 2016 г., на което, въпреки принципа за случайно разпределение на делата, отново Даниела Талева е съдия, след като отказва УПО на Зартов, тя казва, че престъплението му е „особено тежко“. Зартов пита съдия Талева: „Добре, щом като смятате, че престъплението ми е особено тежко, можете ли да ми кажете, Вие знаете ли за какво съм осъден?“. Отговор на този въпрос не последва. Но съдия Талева се ядосва и казва на Зартов: „Г-н Зартов, молете се следващия път да не съм пак аз”.
Съдия Даниела Талева е започнала кариерата си като адвокат. Само за няколко години (от началото на 2012-та до началото на 2016-та) тя се издига от адвокат в Петрич до ръководител на 12 наказателен състав в Софийски градски съд. Като адвокат тя е защитава съпруга си митничар, който е бил арестуван през 2008 г. на ГКПП – Кулата. По-късно вече бившият служителят на „Пътни такси и разрешителни“ на ГКПП – Кулата Димитър Талев е един от подсъдимите в скандалноизвестна афера „Пътни такси“, както информира тогава регионалната преса в Благоевградско. В аферата „Пътни такси“ се разследват митничари от Кулата за присвояване на милиони левове от държавата, чрез двойно счетоводство, и затова пишат доста медии. По-късно обаче темата заглъхва и няма публична информация за това дали Димитър Талев е бил осъден или оправдан.
Но за Ивайло Зартов, на когото съдия Талева два пъти отказва УПО, има не само присъда от 9 години, има и вече 6 години ефективно лишаване от свобода, въпреки че никога не е бил на държавна служба и не е ощетил българската държавна хазна с нищо. Той се оказва голям престъпник, за който, въпреки че вече са откраднати няколко години от живота му, и въпреки всички положителни становища за условно предсрочно освобождаване на наблюдаващия прокурор, началника на затвора и други служители от системата, които са го предложили за втори път за УПО, една съдийка, която кой знае защо два пъти се пада да решава съдбата му, пренебрегва всичко това и решава, че той не заслужава условно предсрочно освобождаване.
Разбира се едва ли си струва да се отбелязва колко скандално нисък е авторитетът на съдебната система в България и колко са случаите на известни фигури от ъндърграунда, висши държавни служители, депутати и пр., в който подобни фигури излизат сухи от водата и съдът ги оправдава, или пък им налага някакви съвсем леки присъди, след които някои от тях се оказват и вече извън страната. Но всеки конкретен случай на обикновен български гражданин, който не е нито митничар, нито депутат, нито престъпен бос от ъндърграунда, осъден за „много тежко престъпление“ по достатъчно съмнителен начин, значи и една човешка съдба, от която съдии като Даниела Талева, както изглежда изобщо не се вълнуват. При такава бърза кариера като нейната, човек се пита как растат кадрите в българската съдебна система и дали тази система въобще може да промени скандално ниското доверие, т.е. липсата на доверие в обществото към нея.
А съдебната система няма как да се промени без участието на самите магистрати. Които все някога би трябвало да разберат, че тогите, които си слагат, и властта, която им се дава да решават човешки съдби, е в името на това да съдят справедливо. Ако има такива магистрати в българската съдебна система, които наистина искат тя да се промени; ако има също така, и воля на политическо ниво в Министерство на правосъдието и в други институции, да започне да се променя най-накрая тази система, така че в нея да се съди справедливо – те не би трябвало да отминават с мълчание нито един случай и казус, дори да не носи толкова противоречия, който носи казусът на осъдения „голям престъпник“ Ивайло Зартов. Който след като вече 6 години е отделен от своите близки и от живота си на свобода; след като е подредил затворническите библиотеки и на Централния софийски затвор, и на затвора в Казичене (защото това е един много образован и способен човек, опитал се да осмисли живота си и зад решетките); и след като така или иначе той не е присвоил от държавата и един лев, а е осъден на 9 години заради иск на частна фирма, собственост на руски олигарх – та най-накрая тази държава, в лицето на все някой достоен магисграт, а дай Боже и на повече, би трябвало да спре този фарс и да върне на българския гражданин Ивайло Зартов не само свободата, но и вярата в собствената му държава.
.
Следва съдържанието на Протест на Ивайло Зартов, който той е подал чрез началника на затвора София до Софийски апелативен съд
Чрез началника на затвора София
до САС
П Р О Т Е С Т от Ивайло Илиев Зартов
Г-н Началник, протестирам срещу решението на съдия Даниела Талева от 28.07.2016 г. и чрез Вас искам да го обжалвам пред САС.
Мотиви:
Екип от специалисти – психолози, социални инспектори, наблюдаващ прокурор, началник ИСДВР, началник по режим, началници на ЗО „Казичене” и Затвора – гр. София са преценили, че аз съм достоен за предсрочно освобождаване. Всички тези хора имат пряко наблюдение за моето поведение през годините и са преценили, че повече нямат какво да работят с мен, за да се поправя и коригирам. Фактът, че съм предложен за УПО означава, че вече съм се поправил и коригирал. Но идва съдия Даниела Талева и казва на всички тези специалисти, че те не си разбират от работата. Съдия Талева освен, че не ме е виждала, дори не си беше направила труда да прочете за какво съм осъден. В хода на „откритото” съдебно заседание на 28.07.2016 г. попитах съдия Талева дали знае за какво съм осъден. След което тя започна трескаво да прелиства бумагите пред нея и със сигурност някой ден щеше да го открие. Докато усърдно търсеше, все повтаряше, че престъплението е особено тежко. Особено тежко, ама не знае какво е. А то е: безстопанственост и присвояване от частна фирма – „Инглиш вилидж” ООД в качеството ми на управител, без да е правена ревизия на самата фирма. Няма държавно участие, няма накърнени интереси на държавата и на данъкоплатците. Но съм осъден „в името на народа” от държавата. Другарката Даниела Талева изобщо не знаеше за какво става въпрос. Но яростно използваше клишетата: „особено тежко престъпление” и „рано е, трябва още да изтърпява наказанието”.
Тези мантри ги чухме и на 31 март 2016 г., и на 28.07.2016 г. Вече два пъти съдия Талева ме връща от предсрочно освобождаване. Вече два пъти тя казва на комисията от специалисти, че не струват и пукната пара като ме предлагат. Съдия Даниела Талева е объркана. Тя греши. Нейно задължение е да прецени дали комисията по предсрочно освобождаване е спазила законовите изисквания при предлагане на кандидатите. Вместо това съдия Талева се изживява като съдия по самото престъпление, заради което вече съм осъден, и ме осъжда втори път на 31.03.16 г. и трети път на 28.07.16 г. Съдия Талева без да е прочела делото ми се опитва да навлиза и да се произнася по самото дело, да преценява деянието, за което съм вече осъден от други съдебни състави. Всъщност нейната работа е не да се прави на това, което не е, а да прецени работата на комисията от законова гледна точка. Вместо това съдия Талева преценява мен, без да ме познава и без да й влиза в задълженията. И още нещо: Редно ли е да ме „съди” два пъти една и съща другарка съдийка и да ме кара да се моля да не е през м. ноември пак тя.
Самият „открит съдебен процес” е чист фарс, цирк и нищо повече. Документите са напечатани предварително, решението кой да бъде пуснат и кой да бъде върнат са взети предварително. От кого, кога, къде и как са взети тези решения е загадка. Факт е, че съдия Талева чете вече напечатаните документи и взетите решения на уж „откритото” съдебно заседание. В самото начало съдия Талева тържествено обявява: „Давам ход на откритото съдебно заседание”. Но това е измама. Всичко е решено предварително и прокурор, началник на затвора, кандидатът за УПО и съдията участват в бутафория, което си е чиста гавра и подигравка.
С оглед на всичко изложено до тук, изпитвам резки съмнения относно почтеността на съдия Талева. Разбирам, че тя е съвсем прясна, млад съдия от януари 2016 г., и може би не е наясно със служебните си задължения. Но фактът, че през 2008 г. съпругът на адвокат Даниела Талева е арестуван на Кулата заедно с група митничари е притеснителен. Какво става с делото на съпруга на адвокат-съдия Талева? Замразено ли е? Висящо ли е? Смотано ли е? И ако това е така, не е ли зависима съдия Талева? Дали тази млада и надеждна съдийка, бивша адвокатка, не е твърде удобна да изпълнява поръчки? Дали кариерното й развитие е поставено на чиста основа? Въпреки че придобивам право за УПО след излежаване на ½ от присъдата, аз съм излежал повече от 2/3. Осъден съм за пръв път на 9 години лишаване от свобода, по поръчка на доказания със съдебно решение блудник – почетния консул на Русия в гр. Бургас Тонко Фотев и на ексдепутата, полковник от КГБ Генадий Гудков, с активното съдействие на руския посланик и ексглавния прокурор Борис Велчев.
Бих повярвал, че на 31.03.16 г. съдия Талева „случайно” ме е върнала от УПО и затова тогава не протестирах. Но след като фарсът се повтори и на 28.07.16 г. ми е много трудно да повярвам, че младата и амбициозна съдия Талева не изпълнява поръчка. Разбира се има и още една последна възможност – съдия Даниела Талева е влюбена в мен и по този оригинален начин прави всичко възможно, за да я забележа.
29 юли 2016 г.
.
