Осма годишна конференция на АБУЧ – Ден първи
На този линк можете да прочетете всичко най-важно, което се случи в първия ден на конференцията на Асоциацията на българските училища в чужбина – https://www.eurochicago.com/2016/07/osma-sreshta-na-abutch/
Аз ще добавя онова, което обикновено не се включва в официалните информации, но е човешко и не бива да остава „зад кадър”. А то е, че тази конференция бе най-емоционалната за нас, учителите, които десетилетия работим далеч от България, но с мисъл и сърце за нея. Със сигурност това се дължи и на най-голямото присъствие на представители на държавните институции, които заявиха желанието си да дойдат при нас и ни окуражат.
Ще наруша протокола и ще започна с онези, които имаме честта да наречем приятели.
И този път отново с нас бе най-верният ни поддръжник, г-н Георги Пирински, евродепутат и Почетен член на АБУЧ, който пръв през 2008 година ни протегна ръка, за да ни забележат като асоциация.
И тази година на откриването на конференцията присъства председателят на Държавната агенция за българите в чужбина, г-н Борис Вангелов, и в речта му личеше искреност, подкрепяща нашите усилия, която бе неподправена.
Не може да не отбележим и страстната реч на председателя на Синдиката на българските учители, г-жа Янка Такева, която развълнува за пореден път всички присъстващи, защото призова първо и преди всичко да браним езика, но и вярата си, заради които днес можем да се наричаме българи.
Като естествено продължение на тази реч отправи своя поздрав Западно и Средноевропейски митрополит Антоний, с когото от две години насам ни свързва ползотворно сътрудничество, а чрез него укрепва и връзката ни с Българската патриаршия.
За пореден път наш верен крепител, съорганизатор и спонсор е СУ „Св. Климент Охридски”, и отново в лицето на научния директор на Университетския център по хуманитаристика „Алма матер” доцент Костадин Грозев, ръководител на катедра „Нова и съвременна история”, получихме личното приветствие на ректора – проф. дфн Анастас Герджиков.
В процеса на нашата упорита и безотказна дейност спечелихме и продължаваме да печелим нови привърженици. Неочаквано за нас, зам.-председателят на Комисията по образование към Народното събрание, г-н Милен Михов, поднасяйки своето поздравление, връчи на нашия председател д-р Ирина Владикова, подписите на народни представители, които не само онлайн, но и на хартиен носител подкрепиха Петицията на АБУЧ за въвеждане на матури по български език в образователната система на страните от Европейския съюз. Този жест на желание и вяра, демонстриран на най-големия форум на АБУЧ, развълнува до сълзи и д-р Владикова, и нас, учителите, които знаем какви широки двери за реализация биха се отворили пред нашите ученици, ако постигнем този успех.
Не се случва често конференциите ни да бъдат уважени от високопоставени държавни служители на МВнР, но е добре, че се е случвало – случи се и тази година. Ценим жеста на съпричастност, демонстриран от зам.-министър Христо Ангеличин, който с присъствието си увери, че ще допринесе образованието по България, на което ние сме проводници, да среща разбиране и да разчита на Външно министерство. От МВнР ние зависим почти толкова, колкото и от Министерство на образованието и науката. И ако тези две министерства са с нас, смятаме, че и Държавата е зад нас.
Безспорно най-голямо е значението на образователното ни министерство. Ако има нещо, с което да се гордеем и да сме за пример, това е изключително доброто съдействие между АБУЧ и представителите на МОН. Като започнем с дирекцията ОКИ на г-н Лазар Додев и хората в нея: г-жа Наталия Михалевска – началник отдел, г-жа Румяна Тошкова, г-жа Керка Андонова, минем през всеотдайната ангажираност на главния секретар – г-н Красимир Вълчев и стигнем до новите ръководни кадри.
Управителният съвет на АБУЧ, ден преди конференцията, има възможност да се срещне за първи път с новия зам.-министър , г-н Диян Стаматов, който ни посети и в деня на конференцията. Беше наистина професионално, дружеско, значимо това, което си казахме, обменихме като информация и начертахме като предстояща дейност. Има значение да знаеш, че хората, които обгрижват делата ни, са запознати с проблемите на редовите „пчелици” от просветния фронт, били са като нас и разбират езика, на който говорим.
За първи път МОН осигури, макар и в кратки срокове, съдействие и създаде комисии, в които наши представители да се включат в бъдещите разработки, засягащи дейността ни. Видяхме, че този път, в дните на нови преобразувания, за нас се мисли и няма да ни се налагат решения, а заедно ще се стремим да ги направим пълноценни.
И разбира се на тази конференция, най-високоуважаваното присъствие бе това на вицепремиер и министър Меглена Кунева. Въпреки своята ангажираност в предстоящото сутрешно заседание на Министерския съвет, тя успя да отдели време и да заяви своето желание за съдействие. Онова, което един министър заявява, е почти стопроцентова гаранция , че ще се случи. И е окуражаващ фактът, че нашият министър вярва, че България трябва да е навсякъде, където има българи, а тяхното съхранение (т.е. и на България) трябва да става и става именно чрез образование. Още по-радостно е, че министър Кунева ще ратува за това образование да се отделят и повече средства. На конференцията на АБУЧ във Виена озаглавих доклада си: „Българското училище в чужбина се гради с любов, морал, етика…и все пак с пари”. И е ясно в тази формулировка какви са задълженията на нас, учителите в чужбина – ОГРОМНИ! Но за да успяваме, духовното, благородното, пожертвувателното има и материални измерения, които са по възможностите и силата на държавата. Да чуем личното уверение на българския вицепремиер, че ще има грижа за квалификацията ни, че ще имаме дългоочакваните истински адаптирани програми и помагала за обучение – това значи една мечта (или няколко) по-малко, един (или няколко) успехи повече.
АБУЧ инициира Петиция до Европарламента за издигане статута на българския език в рамките на Европа и въвеждането му като матуритетен в образователните системи на страните членки. Направихме го, защото знаем, че това (дори и да изглежда изключително трудно) трябва да се заяви като стремеж и не само от нас учителите, а на държавно ниво. Петициите са за това, да се тръгне по труден път, но да се тръгне. Министър Кунева изрази желанието си тази петиция да е юридически подсигурена в максимален процент. Ние подадохме ръка на държавниците – изготвихме тази петиция в съавторство с българските евродепутати. Нека се надяваме, че тази ръка няма да увисне във въздуха и наистина ще бъде поета от тези, които смятат, че може и трябва да се направи и повече. Нека в Европа се чуе, че България е готова да брани авторитета на най-стария писмен книжовен славянски език, нека в разговорите за други важни държавни дела присъства и този елемент, нека се обединим с други страни членки на ЕС, които са засегнати от факта, че в Европа едни са с предимство, а на други подобна привилегия им е отнета. Това също е начин да се върви към обединение. А ако успеем, за нашите деца в чужбина това ще е стимул да се множат желаещите да поддържат знанията си по род, вяра, духовност в нашите образователни звена.
В този първи ден, в който се откри конференцията на АБУЧ, нямаше маловажни неща. Но както споменах в началото, различното бе високата емоция. И когато дойде моментът зам.-министър Стаматов да връчи годишните отличия на учители с Почетната грамота „Неофит Рилски” на МОН, вълнението отлетя в стратосферата. Нашите скъпи учители, работили всеотдайно и заслужаващи, но разтърсени от факта, че трудът им е оценен по достойнство и то на най-високо ниво, излизаха един след друг и поемаха грамотите. С треперещи гласове и ръце благодаряха така, че сълзите потичаха не само в техните очи. Как да го пресъздам? Тези сълзи на благодарност не са от зениците, а от сърцето. За всичко изстрадано и подарено, затова, че сме много, че сме заедно, че има бъдеще в един свят на неизвестност. Ето техните имена: Анета Геранлиева – преподавател в Българо-австрийското училище „Св. св. Кирил и Методий” – Виена, Австрия; Валентин Хаджийски – преподавател в българското училище „Гергана“, Ню Йорк, САЩ; д-р Валентина Александрова-Кирова – преподавател в Българското училище към Посолството на България в Лондон, Великобритания; Ваня Ангелова-Топузова – преподавател в българските училища “Свети Иван Рилски“, Хатива и Енгера, Испания.
И уж официалната част изглеждаше приключила, уж емоционалните моменти бяха достигнали своята кулминация, обаче…
Дойде нашата изненада, на АБУЧ. Изненада истинска, приятелска, неформална, макар и изключително достойна. Изненада – признание. За един редови дългогодишен държавен служител, който десетилетия е писал доклади, правил е справки, денонощно е анализирал и съдействал българските училища в чужбина да намерят свое достойно място в мисълта на държавниците. Един човек тих и скромен, който със сигурност рядко е влизал в кабинетите на министри и заместниците им, но винаги е бил на телефона за разговор с нас, винаги се е стремял да ни разбере, но и другите да ни разберат.
Д-р Ирина Владикова започна да чете текста, който придружава връчването на Почетната грамота на АБУЧ за заслуги към дейността на българските училища в чужбина. Всички гледат в нея, а ние от Управителния съвет гледаме в първата редица, където са представителите на дирекция ОКИ на МОН. Г-жа Румяна Тошкова гледа в земята и очевадно си мисли за нещо. Също толкова съсредоточени в д-р Владикова са и г-жа Михалевска, и г-н Додев. По лицата им се чете, че предстои награждаването на някого, когото те вероятно са срещали или поне са чували за него. И в този миг, сред гръм от овации прозвучава името на нашата РУМИ! Г-жа Румяна Тошкова – държавен експерт в дирекция ОКИ на МОН. Да видите тогава, „когато гръм удари” как ехото не заглъхва! Шокираната Руми зяпва в почуда. Трепереща от вълнение, утроено от изненадата, търси (макар да е литератор) думите, за да изкаже признателността си. Предстои й пенсиониране и ние я изпращаме с всичката възможна обич и благодарност. Очите и са просълзени, г-жа Михалевска трие сълзи, които замъгляват диоптрите на очилата й, г-н Додев се сдържа само защото е мъж. А ние ръкопляскаме с толкова много обич и ентусиазъм, каквито даряват само истинските приятели.
Каквото и да разказвам от тук нататък, ще е с по-нисък градус, не защото това, което последва е по-маловажно. Напротив. Но то вече влезе в орбитата на професионалния сериозен разговор между г-н Додев, г-жа Михалевска и българските учители. За новия закон, неговото приложение у нас и зад граница, за несъвършенствата в него по отношение на образованието в чужбина и за това как да бъдат преодолени. За стандартите, програмите, учебниците, за финансирането, мониторинга, методиката, разпространението на училищата и обхвата на учениците. Теми, които са наше ежедневие вчера, днес и със сигурност утре, т.е. винаги и завинаги.
Следобедът бе отреден на годишното общо събрание на АБУЧ, където свършихме домашната си работа като асоциация. Можете да се запознаете с отчетния доклад за извършеното през изминалата 2015-2016 учебна година като погледнете Отчетния доклад на сайта ни: http://www.abgschool.org/drupal/
Денят завърши с приятелски коктейл и раздумка. Можахме да се поздравим и да се почерпим за всичко свършено не само през този ден.
А за следващите два дни и професионалните квалификационни курсове, проведени със съдействието на митрополита за Средна и Западна Европа – Антоний, игумена на Бачковския манастир „Успение Богородично”– архимандрит Симон и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, ще напиша отделно. Хубавите неща продължиха да се случват…
Снежина Мечева,
говорител на АБУЧ
