Очертава се интересна есен – скуката от отминаващото политическо лято взе да отстъпва място на типичното за нашите нрави и традиции вдигане на пушек. И освен, че вече пушекът придобива някакви контури и очертания, но вече започнаха да припламват тук там и искри. От тях какво ще произлезе – лъжливо и кратко присветване, фойерверки за радост на народа или опустошителен пожар, ще разберем като му дойде времето. Сега де що има актавист и анализатор, се занимава с пророкуване и гадаене, и облива народа с поредните драматични предсказания. Как БСП подарила на Бойко следващия президент или как на премиера не му стиска да се кандидатира, защото това ще съсипе ГЕРБ, или какво се случва с розовите сънища у реформаторите и т.н. и т.н. Чудно защо, но като че са забравили Жорж.
А има една ма-а-а-алка подробност, едно малко остро камъче в обувката на елита ни, за което почти никой не споменава и дума. Което, ако ги пита човек, не трябва да вижда бял свят и най-добре изобщо да не се споменава. Ре-фе-рен-дум! Един шоумен успя – въпреки заложените от законодателя ограничения и невъзможни за изпълнение мерки да направи така, че народът да бъде питан какво мисли. Не по някакви абстрактни политики и абсурдни тези, а по това как да бъде управляван, от кого да бъде управляван и как да избира управляващите го. И неслучайно тъй наречения ни политически елит, без разлика на цвят и принадлежност, се опита да дискредитира, да попречи или да направи безпредметно каквото и да било допитване до народа.
Защото от останалите и стигнали до референдум въпроси има един, който може и ще разклати съвсем сериозно така удобното за някои статукво. Може и трябва да преобърне цялата ни прогнила политическа система. И да постави самообявилия се и несменяем елит там, където му е мястото – в историята. Въпросът за мажоритарния избор в два тура на депутати е шансът ни да поставим нещата на правилните места, шанс да разберем, че има неща, които зависят и от нас, шанс да променим съдбата си. И да повярваме, че от нас ще зависи да избираме управниците на тази същата държава. И съответно да имаме възможност да ги отзоваваме, когато са излъгали очакванията ни и са ни подвели в обещанията си. Защото само мажоритарно избран депутат може да бъде отзоваван – нито една пропорционална или смесена система не предполага такава възможност. Ами това е най-кошмарното нещо, което може да им се случи – да бъдат подложени на пряк избор от народа. Защото и за последния некадърник, попаднал в парламента не заради качествата си, а заради послушанието му към партийното ръководство и включването му на избираемо място в съответната партийна листа, е ясно, че с политическата му кариера е свършено, ако се изправи пред подобен избор. Както и членове на партийните централи, управлявали страната ни през последните 27 години и участвали в не една и две задкулисни договорки и сделки, ще бъдат подложени на директен отстрел от избирателите си и няма да могат, както досега, да ръководят и направляват живота и съдбата на нацията и държавата!
Ужас! Това просто не може да се допусне. Те просто не могат да допуснат някого, пък бил той собствения им народ да се опитва да упражнява контрол върху властта, която те олицетворяват и упражняват. Е как няма да ни манипулират и лъжат 27 години, че този вот е много опасен за държавата, как няма да ни заблуждават, че ако се въведе чист мажоритарен избор, в парламента щели да останат 2 партии, че мафията щяла да си купи депутати, че половината българи щели да останат непредставени в парламента и пр. лъжи, повтаряни до втръсване и опровергавани от достатъчно компетентни по темата хора.
Всяка изборна система носи със себе си определени политически последствия. Резултатите от пропорционалната система в нашата политика са пред нас повече от 27 години. Настоящата безпринципна управляваща коалиция, родена от същата пропорционална система, пък е живият пример на нестабилност и компромиси с предизборни програми и платформи, на неспазени обещания и излъгани за пореден път избиратели. И точно мажоритарната система в два тура отстранява този факт чрез стабилни мнозинства в парламента. Да не забравяме, че при сегашната пропорционална избирателна система гражданите могат да избират единствено тези, които им предлагат партийните върхушки, подредени и предварително одобрени в партийни листи.
Но по каква логика трябва да гласуваш доверие на някого, който вече се е провалил и е доказал, че не става за нищо? По същата логика, по която винаги същите тези провалени, некадърни политици се оказват отново преизбрани, защото са включени на избираемо място в партийните листи, а нашият шанс да попречим на това е нулев. Резултатът от тази система е 27 години постепенно съсипване на държавността, тотално обезверяване на хората и непоклатими позиции на олигархията във всички държавни структури. И сега отново ще се опитат да вкарат целия арсенал от налични оръжия и техники да обезмислят и провалят възможността на хората да повярват, че могат да променят системата. Да ни настроят едни срещу други, да отклонят енергията и вниманието на хората с „алтернативни“ важни теми и изкуствено създадени събития, да ни вкарат в поредния добре режисиран сценарий, който има една единствена цел – да предпази елита от загуба на власт и позиции.
Слави щял да се кандидатира за президент, Слави щял да прави партия, Слави бил чалгаджия, Слави има ефирно време, а ще прави и концерт!! Уау! Отгоре на всичко е и неприлично висок! И каква е връзката с всичко това и възможността всеки от нас да каже какво мисли по въпросите от референдума? И да повярва във възможността, която му се дава да промени системата – колкото и да ни убеждават, че тя не може и не трябва да се променя. На предстоящия референдум ние няма да гласуваме за или против Слави, а ще гласуваме искаме ли да продължаваме по същия начин да живеем и да бъдем управлявани. Аз вярвам, че промяна е възможна, ако достатъчно много хора се изправят срещу статуквото. И е важно да не пропилеем шанса, който ни се дава за първи път от 27 години.
Боян Атанасов
