2024-11-22

1 thought on “Какво мислят американците за нас

  1. „Не намирам каквото търся и вече почти на изхода, попадам на един сандък с овехтяли “National Geographic” списания и кой знае защо започвам да ровя из тях като бурсук. Не знам как ровят бурсуците, но си представям, че ровят точно така – като че са в магазин за втора употреба. Изведнъж попадам на един брой от юли 1980-та и корицата му е снимка на изящно конче от тракийските съкровища. Прелистих го смаян и установих, че на практика половината списание е за България. За България тогава, за България преди, за комунизма, за Османското владичество, за прабългарите, траките, за тези преди тях и за тези преди-преди тях. Купих го за 29 цента и излязох. Всичко, което има да се научи за народа, към който принадлежа, може да се научи точно от този брой на “National Geographic”. Автори на материалите са Бойд Гибънс, а фотогографът е Джеймс Л. Стенфийлд. Снимките са феноменално добри – те улавят не просто многото лица на България, а най-характерното и общо в тях. Материалът започва в село Горна Сушица, Пиринско, с камион ГАЗ-51, минава през Дондуков, София сутрин, Александър Невски нощем, през Пловдив и Долината на Розите, Шипка и манастирите, Пазарджик, Стара Загора, за да свърши с плажовете на Слънчев Бряг и Албена. История, география, политика и лични разкази са изплели четиво, което е извлякло най-същественото у нас, квинтесенцията на бита ни. Никъде нищо не е украсено, нищо не е политически оцветено, всичко е такова, каквото навярно е, ако промием калта на злободневието. От страниците на това списание ме гледаше една България, която хем познавах до втръсване, хем сякаш откривах за пръв път. Никаква патетика и славни псевдоисторически измислишльотини. Никакво изкривяване на факти. Просто съвестно и добронамерено, майсторско и достойно търсене на облика на една достойна култура, каквато е и българската.“

    Какво съвпадение!

    Този е единственият брой на „Nаtional Geоgraphic“, който притежавам.

    Беше лятото на 1983 г. Бяхме на международен симпозиум по повод 80-годишнината на Илинденско-преображенското въстание. Там се запознах с американец, който готвеше дисертация за македоно-одринската организация. Знаех за тази публикация и помолих Duncan Perry да ми съдействува, като се върне в Щатите, в намирането на въпросния брой. Той се засмя и каза, че в библиотеката на посолството има цяла купчина от него. Само няколко дни по-късно вече разполагах със заветното четиво.

    Няма да преразказвам съдържанието на юлския брой – авторът на горното есе го е направил по превъзходен начин – само ще допълня, че броят всъщност е посветен на т.нар. „1300-годишнина на България“ (това е отделна тема, която десетилетия наред ме е вълнувала и ме е карала да възроптавам срещу историческата несправедливост, но тук не е мястото да я изследваме).

    Друго ме порази.

    Авторът беше живял цели 2 (две) години в дома на тракториста от местното ДЗС (или ТКЗС – не помня вече) в Долна Сушица – селище с т.нар. тогава „затихващи функции“, за да напише своята превъзходна студия!

    Ето така работи истинският американец – занимава се с това, което най-добре умее да върши, и го прави по най-добрия и съвестен начин; не „отбива номера“, както беше нормално да „отчитаме“ по времето на социализЪма. И действува мащабно, опрян на здравия финансов гръб на работодателя (в случая – най-тиражното научно-популярно списание в света и стоящото зад него дружество със същата идеална цел).

    Бихте ли ми посочили нещо подобно в нашата, пък и в европейската, журналистика?

    Съмнявам се…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *