Коментар на Григор Лилов
Записано е „да се увеличи приемния капацитет”. У нас и управляващи, и опозиция предпочитат да не задават въпроси и да дават отговори за предназначението на парите.
–––––––––––––––––
„Никога досега не съм виждал токова много фрагментация и толкова малко общност в нашия Съюз.“
„Сякаш вече няма почти никакво пресичане между ЕС и националните столици.“
„Трагичното е разделението между Изтока и Запада от последните месеци.“
„Причината за кризата в ЕС е „разломът между глобализацията и разработването на политики на национално ниво.“
–––––––––––––––––
Това са цитати от словото на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер на срещата в Братислава на Европейския съвет (държавните и правителствени ръководители на страните в ЕС). Личното ми мнение: срещата не реши проблемите и кризата. Тя открои фрагментацията на ЕС на пет части:
1. Брекзита – Тереза Мей не присъства. Засега Великобритания де юре е още в ЕС, но дефакто вече напуска. Продължава да остава неизвестно как – нито европейският елит, нито английският имат отговор – кога и как – „меко” или „твърдо” ще бъде сбогуването. Вишеградската четворка предупреди официално, че ако бъде нарушено правото на техните граждани на свободно движение и труд отвъд Ламанша, ще наложат вето на всяко напускане, което облагодетелства Великобритания.
2. Вишеградската четворка, зад която в редица позиции застава Австрия, както и някои скандинавски държави – реабилитация на държавната автономия, християнска и европейскокултурна Европа, „не” на на миграцията, „еластична солидарност” в ЕС – т.е. формиране на групи държави по позиции, представляващи общ интерес без ангажименти от други държави.
3. Югът на Европа – Гърция, Италия, Испания. Крайно недоволство от финансовите изисквания, от ограниченията за дефицитите и държавните дългове, искане за допълнително финансиране. Италианският премире Матео Ренци даде отделна пресконференция, на която се оплака от Германия и Франция.
4. Франция и Германия с подкрепата на страни от Западна Европа – курс към супердържава, идеи за Европа на няколко скорости, запазване на сегашните политики, включително и в областта на миграцията.
5. А България – в ролята на просяк с подхвърлени грошове за 108 млн. евро (с перспективата за 160 млн) и фактически разглеждана като заден двор на ЕС.
Доналд Туск призова за „брутална откровеност” в разискванията.
Сигурно я е имало, понеже практически обща пресконференция нямаше, а редица отделни.
Личното ми мнение: засега всичко остава в „ще” време. Единствените реални крачки са към създаване на обща брегова и гранична охрана и разширяване на инвестицонния фонд Юнкер.
И едни 108 млн. с преспектива до 160 млн. евро спешна финансова помощ за България.
На каква цена обаче и за какво?
Министър-председателят Борисов не даде отговор.
„Видяхте вчера (15 септември – б.р.) с колко усилия на няколкоседмичен труд от Истанбул до Берлин, от Виена до Брюксел, от Будапеща до Братислава, мълчаливо изтърпях хулите – „пощенският гълъб“ им донесе 320 млн. лв., извън бюджета на ЕК. И понеже вчера по сметката на Комисията имаше 108 млн. евро, преведоха 108, а до 26-ти – другите 52 млн. евро”.
На въпроса дали парите са за нови лагери, той не отговори, а се впусна в разсъждения за „началниците” на света – държавния секретар на САЩ Кери и руският външен министър Лавров, и за дължината на границите на България.
Не беше единствен. Жан-Клод Юнкер също не отговори на този въпрос и се измъкна. Ето какво каза той:
„България е изправена пред едно много голямо предизвикателство. И това не е само предизвикателство пред България, но на него трябва да се гледа и като предизвикателство пред ЕС. … Вече коментирах в сряда, че за България трябва да бъдат изпратени още 200 офицери на Фронтекс и да бъдат осигурени 50 автомобила за охраната на българо-турската граница. В хода на разговорите днес (16 септември – б.р.) ЕК и Европейският съвет реши Комисията да отдели 108 млн. евро за нуждите на България. И нашата цел е тази сума да достигне до 160 млн. евро, така, както е искането на България и на премиера Бойко Борисов. … България няма да е оставена да бъде сама. И това е благодарение на многократните настоявания на българския премиер. Благодаря, аз трябва да тръгна сега…“
И си тръгна, понеже беше излязъл от среща, а после всички се разсеяха за някакво изявление.
Видеото по-долу е качено на официалния сайт на министър-председателя.
https://youtu.be/9NZuyuqz2Bc
Затова въпросът за какво са тези пари е резонен. Отговорът за какво са се дава в официалното съобщение на ЕС и Еврокомисията за медиите. Цитирам абзаца от четири изречения, посветен на България:
„Президентът Юнкер потвърди, че ЕС вече е реагирал на молбата на България за подкрепа, понеже тя е изправена пред нарастващ миграционен натиск по границата си с Турция. Тази подкрепа ще включва най-малко 200 допълнителни гранични служители и 50 допълнителни превозни средства, които ще бъдат разгърнати през октомври. Председателят съобщи, че ЕС ще предостави 108 млн € в спешно финансиране за УКРЕПВАНЕ НА ПРИЕМНИЯ КАПАЦИТЕТ НА БЪЛГАРИЯ. (гл. букви са на автора – б.р.) Целта е да се повиши стойността на € 160 млн. през следващите седмици, за да се отговори напълно на нуждите на българското правителство.“
Това е солта – УКРЕПВАНЕТО НА ПРИЕМНИЯ КАПАЦИТЕТ НА БЪЛГАРИЯ! То включва:
1. Разширяване на сегашните и създаване на нови лагери за бежанци и мигранти;
2. Внедряване на компютърно-информационни системи за тези човешки потоци.
Навремето Германия предложи по 8 000 евро на мигрант, който някоя държава приеме от немските на своя територия. При родния стандарт (50% от немския) сумата на човек е 4 000 евро. Следователно става дума за 40 000 бежанци и мигранти, които трябва да се уредят у нас.
Безспорно е, че това ще взриви икономиката и социалната система на България, а оттам ще покачи градусите на социалното напрежение. При нашата поголовна бедност, маскирана чрез статистически оптимистични отчети, сумите са неефективни. (един факт например – от 66 000 първокласници над 33 000 техни семейства ще получат соц. помощ от 250 лв.) А дори и да са значително по-големи сумите, ефект няма да има – просто от тези пари ще се окрадат поне половината!
Колкото повече, толкова повече! – крилатата фраза на Мечо Пух е лозунгът на родните властови крадци-политици.
След съобщението за медиите нека да видим и комюникето – Декларацията на 27 държави от срещата в Братислава. Разбира се, то е достатъчно обтегаемо, с поредната „пътна карта” (обещания), пълно с „ще” намерения и сочи тежките и засилващи се разногласия в Съюза.
Какво пише за миграцията и за България в този официален документ (цитати):
„ІІ. Миграция и външни граници
Цел
* Недопускане на връщане към неконтролираните потоци от миналата година и още по-голямо намаляване на броя на незаконните мигранти;
* Гарантиране на пълен контрол на външните ни граници и връщане към Шенген;
* Разширяване на консенсуса в ЕС по отношение на дългосрочната миграционна политика и прилагане на принципите на отговорност и солидарност.
Конкретни мерки
а) Категоричен ангажимент за изпълнение на заявеното в изявлението ЕС—Турция, както и трайна подкрепа за страните от Западните Балкани;
б) Ангажимент, поет днес от редица държави членки, за оказване на незабавна помощ за укрепване на защитата на границата на България с Турция, и продължаване на подкрепата за другите държави членки, разположени на първа линия;
в) Изграждане до края на годината на пълен капацитет за бързо реагиране на Европейската гранична и брегова охрана, вече подписано като закон.“
Останалото са фрази за намерения. Забележителното е, че се признават разногласията с целта „да се разшири консенсуса”.
Използваното „консенсусът“ е немското предложение за споделена тежест за мигрантите. Но пък е факт – вече и Меркел се отказа от фразата „Ние ще се справим”.
България може да използва единствено фразата „Няма да се справим”.
Нашата страна се спомена единствево в контекста на ангажимент от някои страни-членки (Вишеградската четворка – б.а.) за помощ по охраната на границите ни. За ангажимент на ЕК не се споменава. Не се споменава и за 160-те милиона. Моята информация – не се споменава по искане на родното правителство, защото тогава трябва да се каже и за укрепването на приемния капацитет, т.е. за уредения прием на нови мигранти, които ще ги легализират у нас.
Бележка: По Декларацията всяка държава има право на поправки, по съобщението за пресата – не.
А защо ЕС е така необщителен с нас?
Защото в него чудесно знаят за контрабандата през митниците на турско-българската граница, за цигарите и амфетамините към джихадистите и Ислямска държава, за реката в обратна посока на хероина, за трисменната работа на военните ни заводи, които продават оръжие и боеприпаси за фундаменталистите, за тлъстите авоари на нашия политически елит в банките и инвестиционните фондове в Доха, Абу Даби, Дубай, Рияд и Дамам.
Не оспорвам нуждата от тези 160 млн. Когато човешкото цунами придойде, те ще ни бъдат крайно необходими. Но се питам на тази конференция в кой ъгъл се самозапрати България?
Защото Сърбия, която не е член на ЕС, получи предложения за помощ – не само с полицейски, но и с военни части от същата Вишеградска четворка и Австрия, и ги прие с благодарност.
Но нашата държава приема с благодарност само ограничения капацитет на Фронтех и 20 офицери от Чехия. Отказахме финансовата помощ на онези „вишеградски държави“ да ни построят граничната ограда (но тогава нямаше линеен метър тел – парче 1,00х2.20 м и колец да се калкулира по безумните 1260 лева), отказахме и воинските им части.
Не критикувам ГЕРБ и Бойко Борисов. Позициите не са само техни, а на целокупния ни политически елит.
Защото политическите сили от всички цветове знаят какво се е случило и как сме били и „вако, и тако”. И си мълчат. По-нагоре стана ясно защо – и за тях остават трохи от „трапезата”.
Те вече си имат и своите домове, и своите многомилионни банкови сметки, и своите поданства там – на Запад. Те са граждани на света.
За нас ще остане гражданското напрежение и вероятността дори да изчезнем като като държава. Ще остане възможността да се превърнем самите ние в бежанци.
.
.
