.
…и точно в два след полунощ
вратата скръцва, някой влиза,
луната хвърля спукан грош
и осветява дълга риза
на бледа фигура една –
призрак, решил да се отбие
от пътя си и у дома
насън съня ми да завие.
Да се отпусне покрай мен,
глава до мойта да положи
и тъмносиният сатен
на мрака да се уталожи.
Не знае, че я виждам, да.
Пристигнала е тайно мама.
Усещам как една сълза
се стича по лицето няма.
Чия е кротката сълза –
не мога да ви отговоря,
но всяка обич е тъга
на капки, капнали отгоре…
Румяна Симова
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Още от същата авторка – вж. тук и тук.
.
