Доц. Лидия Денкова: Квадратчето „Не подкрепям никого“ може да намали броя на депутатите. Това не е протестен вот, смята преподавателят в НБУ
.
Не съм чувала по-върховна глупост от това квадратчето „Не подкрепям никого“ да не се зачита в предстоящите парламентарни избори, а да важи само за кметските и президентските. Това каза в предаването „Хоризонт до обед“ доц. Лидия Денкова, преподавател в Нов български университет:
Ще се получи така, че гражданите ще имат правото на разходка до секциите, до урните. Ние сме демокрация, която прави в крачка някакви неща. Прави две крачки напред, една назад.
Преди близо десет години доц. Денкова бе сред първите, заговорили за т.нар. бял вот. Сега тя оценява квадратчето „Не подкрепям никого“ като стъпка в посока към белия вот:
Квадратчето „Не подкрепям никого“ не е протестен вот. Задрасквайки това квадратче, хората не казват, че не искат да виждат никого в парламента, а че искат да виждат друго – други идеи, други лица. Това е напълно позитивен вот. Ако се протестира – това е срещу статуквото.
В отговор на въпрос как може при парламентарни избори „бялото квадратче“ да има тежест, Лидия Денкова коментира:
Ако аз имам право на глас, имам също така правото този глас да бъде действително зачетен. Случай, в който бих сезирала Конституционния съд, ако задрасквайки квадратчето „Не подкрепям никого“, моят глас не бъде зачетен.
Ако 20 на сто задраскат квадратчето „Не подкрепям никого“, по естествен път може да бъде намален броят на депутатите и така този вот да има тежест и ефект – смята доц. Денкова.
Броят на депутатите да варира според процента на белия вот. Когато се гласува „Не подкрепям никого“, никой няма право да си преразпределя тези гласове в парламента, както е ставало досега.
Трябва да се разшири правото на пряка законодателна инициатива на националния омбудсман, докато гражданите не получат такова право –заяви още Лидия Денкова. Друга промяна според нея трябва да се извърши по посока намаляване на броя граждани, които инициират национален референдум.
Цялото интервю на доц. Денкова за БНР можете да чуете в звуковия файл TУК.
.
Нашето издание подкрепя казаното от доц. Денкова, за което свидетелстват и мнението на създателя на Еврочикаго, изказано пред Фактор.бг преди българските президентски избори. Ето част от това, което казва на 17 октомври пред Фактор.бг Петър Стаматов:
„Издателят на EuroChicago Стаматов излага своята позиция и по противоречивото нововъведение „Не гласувам за никого“.
„То е една голяма глупост, за разлика от така наречената „Бяла бюлетина“, на която пише „Гласувам срещу всички“. Тази бюлетина ми е любимата. Преди време в продължение на половин година аз и изданието ни се опитахме да лансираме идеята за такава бюлетина. Това по същество не е нова идея, тя идва още от люлката на демокрацията, древна Гърция. Тази възможност е най-краткият път за преборване със статуквото в политиката, също както и изборите чрез жребий. За съжаление, политиците разбираемо не биха приели подобна бюлетина, а хората не знаят възможностите й. Защото от едно квадратче с протестен вот има смисъл, само ако то бъде свързано с броя на депутатите – при една трета гласували срещу всички трябва да се намали парламентът с една трета, а при гласували с бюлетината над 50% – дори до провеждане на нови избори с нови кандидати.
Надявам сега около споровете за това безмислено квадратче с протестен вот да стане ясна силата на бялата бюлетина, която в бъдеще да бъде въведена. И ако някой в парламента се прави на неразбрал то, той не е за там или мами избирателите. Народът ни, колкото и да е търпелив, надявам се скоро да извика „Стига!“ – казва Петър Стаматов.“
.
Проф. Александър Чирков: В Холандия има 80 депутати, които ходят на работа с велосипеди, ние издържаме 240 хрантутници с мерцедеси
Проф. Александър Чирков продължава да оперира в болница „Токуда”. През 1986 г. известният кардиохирург направи първата трансплантация на сърце в България и на Балканите. Създател е на болница „Св. Екатерина”, както и на българска школа по кардиохирургия, пише „Пик”.
– Сигурно знаете, проф. Чирков, че България е на последно място по здравеопазване в Европа според изследване на Европейския здравнопотребителски индекс?
– Известно ми е. Това е резултат от пълното безхаберие на управляващите, които 20 години не си мръднаха пръста да направят реформа в здравната система. А можеха да дойдат много пари от ЕС, защото там се мисли и работи на принципа на солидарността. Както сега се намериха средства за бежанците от Сирия, отдавна щяха да бъдат предоставени и достатъчно пари за здравето на хората в най-бедната страна на съюза.
– Но нали непрекъснато се отчитат реформи – и при джипитата, и в болничното лечение?
– Кога са правени реформи? Как ли не съм ги забелязал?! Имаше малък напредък в системата единствено при правителството на Иван Костов, когато създадохме здравната каса. Аз заведох тогавашния здравен министър д-р Никола Василев в Германия и го срещнах с немския здравен министър. По взаимна уговорка у нас дойде група от германски специалисти и със зам. здравния министър д-р Илко Семерджиев беше създадена касата. Но не каквато е сега, а напълно самостоятелна, която беше в състояние да поема всички разноски на пациентите за лечението им.
– Сега обаче държавата я прилапа и си харчи парите от вноските както си иска!
– Защото нищо у нас не се прави както трябва. Политиците ни само се показват като факири в празни риторики. И докато са изпълнени единствено със завист, омраза и стръв за отмъщение, нищо няма да мръдне напред.
– Оказа се, че и „Бърза помощ” вече е в окаяно състояние?
– В какво друго да бъде? Знаете ли, че доведох хора от Бремен, те изготвиха концесия за 200 000 евро за модерна „Бърза помощ”. Но не взеха нито стотинка за труда си. Ние още не бяхме членове на ЕС, но аз намерих спонсори от Австралия и Швеция, които ни подаряваха 85 млн. евро да си направим съвременна спешна помощ. Само че тук ми казаха: Чирков, това е сън в лятна нощ. И толкова.
– Говори се, че Симеон Сакскобургготски е виновен за краха на този проект?
– Не само той. Основната причина е слабата ни мисловна култура. Просто цивилизацията е минала покрай нас, българите, но не ни е закачила.
– Не сте човек, който се оплаква…
– И сега не се оплаквам. Да сте ме чули да мрънкам за нещо? Но ме боли за моята България. Как може обединените германски здравни каси тази година да отчитат 28 млрд. евро над плануваните суми от вноски, а нашата да стигне дъното?!
– Липсата на пари ли е основната причина за хаоса в здравеопазването?
– Не, разбира се. Нашата медицинска система разполага с достатъчно пари, дори и в повече. Само че никой не контролира за какво точно се харчат те. Така че медицинска помощ да получава и най-бедният, и най-болният, и най-самотният.
– Доколко здравните министри имат дял в тази пълна разруха? Традиция стана те да бъдат сменяни като носни кърпички?
– Това не е мой проблем, нека си ги сменят. Само че нашите политици са алчни циници. Те мислят единствено за себе си и за партията си, която пълни гушите им. Партиите у нас се превърнаха в мафия, страшна и неконтролируема.
– Когато минавате край вашата болница „Св. Екатерина” – боли ли Ви още, че така несправедливо ви прокудиха от нея?
– Сърцето ми се свива. Исках да изградя зад болницата един медицински суперкомплекс. Бях осигурил всичко за обучението на млади лекари и здравни мениджъри… Но нищо не стана.
– Отмъстителен ли сте? Имате ли зъб на хората, които допринесоха за тази несправедливост?
– Никога не съм бил отмъстителен. Но много съжалявам, че се спря развитието на „Св. Екатерина”. Затова и неведнъж съм казвал, че последните години на Тодор Живков бяха цивилизовани и модерни, имаше ред. Той ценеше постигнатото и държеше на развитието му.
– Е, Вие също бяхте политик. Защо не продължихте тази възходяща линия?
– Когато предложих на ръководството на СДС да не се занимава с разни идеологии, а да подобри и продължи започнатото в различни сфери на обществения живот, пък било то и по времето на Тодор Живков, нищо… Видяхте какво стана. Изпокараха се, разделиха се на много партии.
– Как оценявате чистките в болниците?
– Ами като няма здравна система, която да работи цивилизовано, ще търпим и ненужни, и травмиращи чистки. При всички случаи те не са продиктувани от задължителното верую на хората в бели престилки: „Доброто за пациента – над всичко!”.
– Защо един от най-добрите мениджъри ген. Стоян Тонев беше освободен от поста шеф на ВМА?
– Не зная и не искам да се бъркам. Но ген. Тонев идваше при мен да се учи на здравен мениджмънт. Същото правеше и шефът на „Св. Анна” д-р Митко Димитров. Разбрах, че и него са подгонили.
– Според Вас нормално ли е конкурсът за шеф на АГ „Шейново” да се точи с години, а сега и да го замрязат?
– Глупост! Ако е добър един лекар, защо не го назначиш. Или пък защо сменяш началника? Да си направил това още в началото, когато си видял, че не се справя добре. Само че в нашите болници се гледа съвсем друго – да се намести на стола не най-добрият, а най-близкият до някого. Ето го продуктът на нецивилизованата политическа и обществена система.
– Пиете ли още кафе с Бойко Борисов, бяхте приятели?
– Бяхме приятели, но не се виждаме. Нито съм от неговата партия, нито съм политик. Срещам се единствено с Иван Костов, Георги Марков, Венцислав Димитров и с Георги Йорданов. Той например би бил един перфектен министър на културата. Но не е. Защото в политическата ни система е пълен хаос, който доведе държавата ни до дъното. Назначават се само некадърници. Стига да са близки и приятели на властимащите. Това, че тези хора нанасят непоправими щети и се стига до невероятни разриви в обществото, никого не интересува. Те не отиват зад решетките, защото нямаме съдебна система.
– Не Ви ли сърбят ръцете пак да се захванете с политика?
– Ако намеря поне 20 души, които не мислят само за собствения си джоб, а за обществото, бих го направил. Но в България сега няма такива. Да вземем една Холандия с 16 млн. души население и 23 пъти по-висок стандарт на живота от нас. Тя има само 80 депутати в парламента, които ходят на работа единствено с велосипеди. А една малка България издържа 240 депутати хрантутници, които се возят на мерцедеси със служебен бензин и шофьори…
– Как да излезем от тунела, проф. Чирков?
– Има една система, комбинация от опита в здравеопазването на Дания, Германия и Холандия. Но на никого не му пука за нея. В МЗ не се интересуват от моето мнение и това си е тяхно право.