.
Разсъмва. И Земята се прекръсти…
С ресници сънни галя необята.
Повдигам се на Дух, а и на пръсти.
Едва докосвам нишка в непонятното.
По хоризонта птици везат фигури,
чертаят знаци, образи в сияние.
И облакът прошепва нещо. Сигурно
е разтълкувал в багрите послания.
В неоново или мъгливо, черно –
съвсем като в моретата на Търнър.
На дъното какво ли ще намеря?
Ще мога ли оттам да се завърна?
Морето – табор вечен е. С прибоя
по Лорка пеят гърлено вълните.
… Усещам те и в Огъня на Гоя,
в разкъсаните вени на мечтите.
Във залеза, натегнал с наръч истини,
преливал кръв от Божите лозници.
В стрелките ни – от вятъра измислени…
В окото на една ранена птица…
… И пак е лято – циганско и палещо.
Най-синьото мънисто съм в дайрето му.
Преди да се изгубя в снежни халища,
запей! Аз ще тактувам със сърцето си.
Алина Стоянова
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Алина Стоянова е родена през 1962 г. в Ловеч, където живее и днес. Интерес към рисуването и към поезията проявява още от ученическите си години. Работила е в аранжорско ателие, както и периодично зад граница (в Швейцария, след 2007 г.). Издала е няколко поетични книги. В последната, която през 2015 г., са поместени стихотворения, които са били отличени в литературни конкурси (2007 г. – трета награда от националния конкурс, посветен на Георги Свежин; 2010 г.- първа награда от националния конкурс за поезия „Пролет моя“ при НЧ „Н. Й. Вапцаров; 2014 г.- втора награда за цикъл стихотворения от националния конкурс „Мила Родино“). Има публикации в редица сборници, алманаси, литературни издания. Член е на СНБП. Още творби на Алина Стоянова могат да се видят в сайта „Откровения“.
