Един български емигрант със самокритичен поглед за емигрантските подходи и нагласи
.
Ние, българите в чужбина, бъркаме:
– Носталгията с родолюбие;
– Събиранията с организации;
– Хапването и пийването с обществен живот;
– Българските медии с живота в България;
– Кризата на средната възраст с желание за политическа изява;
– България от времето на нашата младост със съвременна България;
– Финансовата ни независимост с независимо мислене;
– Липсата на такт с откровенност;
– Повърхносното познаване на чужда култура с мултикултуризъм;
– Образованието, получено в колежи, с познаване на демокрацията като политическа система;
– Собственото си желание да си докажем, че от емигрирането е имало смисъл, с право да учим останалите в Родината как трябва да живеят.
Поради всички тези, както и много други погрешни представи за света, ние не можем да допринесем за подобряване на живота в България, посредством политическа активност. Това се доказва с факта, че голяма част от политиците на прехода са емигранти, и дейността им по никакъв известен на мен начин не е подобрила ничий живот, освен техния собствен.
Виктор Хинов,
Индианаполис, САЩ
