Първото правило на историята, а и на науката като цяло е: Не променяй истината! Това правило обаче е най-често потъпкваното, като се започне от древността и се стигне до ново време. Египетските летописци са представили определени събития така, както е отървало на господарите им. Неудобни личности са изтривани от хрониките, срамни поражения – като това край град Кадеш – са представяни като победи и т.н.
Повече от хилядолетие по-късно римляни и гърци прилагат същите методи. Келтите на Брен разграбват светилището в Делфи, по-късно златните съдове от Делфи са намерени в Толоса, Галия, но това не пречи на Павзаний да опише героична битка, при която келтите са разбити, а царят им извършва самоубиство. Когато се говори за битката при Каталунските полета, Атила е определен за губещ, но “загубилият и преследван” от враговете си хунски владетел завладява с огън и меч северната част на Апенините и само отчаяните молби на папа Лъв I спасяват Рим и останалата част от полуострова от пълно разорение.
Традицията на своенравно тълкуване на събития, датиране на сгради и артефакти по лично осмотрение, е жива и днес, а, което е по-жалко – среща се и у нас. Разговарял съм с доста краеведи от различни краища на България и съм чувал потресаващи неща. Все още не са забравени плочите с надписи, намерени в тракийска могила край Свещари и отнесени незнайно къде от Геза Фехер. Чувал съм за ограбени и напълно заличени светилища в Странджа, Родопите, Тракийската равнина.
Честно казано, дълго време мислех, че се касае за преувеличения. Трудно ми бе да повярвам, че представители на науката са способни да укриват и унищожават важни за историята ни артефакти и постройки. С течение на времето, обаче, не само разбрах, че разказите на краеведите отговарят на истината, но и, че мащабът на заличеното археологическо богатство е огромен.
За това дори има свидетелства от страна на някои наши учени. Ето какво споделя преди време Атанас Милчев: “Въпреки потисканата научна мисъл, през 60-те и 80-те години на нашия век истината за Плиска и Преслав успя да се промъкне в някои изследвания за Плиска и Преслав. Късноантични и ранновизантийски археологически материали недобросъвестно се укриваха или унищожаваха при провежданите археологически разкопки в Плиска и Преслав…” – А. Милчев, сп. “Археология”, IV, 1991, c.49.
Кошмарно, нали, или даже чудовищно? Бях потресен, когато разбрах, че хора, чиито работи са дали сведения за създаване на учебниците във висшите учебни заведения, са способни на нещо, което си е престъпление спрямо българския народ. Всеки има право на лично мнение, но за заличаване на културното наследство не може да има оправдание.
Ст. Михайлов не е единственият, който е огорчен от поведението и деянията на определени свои колеги. Георги Китов също споделя неща, които са обезпокояващи: “Всъщност, бедата за тракийската археология в тези двайсетина години беше отсъствието на добре подготвени по исторически материализъм кадри, което доведе до догматичното му приложение. Друга съществена беда се оказа принадлежността на водеща личност в старата археология към ангажираната политическа върхушка, която си отиде заедно със старата власт. Тази водеща личност – проф. Богдан Филов, беше разстреляна на 1 февруари 1945 г. и, в стремежа да бъде дискредитиран археолога-политик, бяха отречени всичките му научни приноси и в нашата наука се стигна до комични ситуации… Богдан Филов… е забранен за ползване и цитиране. Всички предложени от него тези бяха безпрекословно отхвърлени и бързо трябваше да бъдат заменени с артернативни… Беше разработена набързо нова теория за произхода на куполните гробници, която се оказа не само механична и безмислена, но и вредна, защото авторитетът на създателя й остави следи в цяло поколение археолози.“ – Г. Китов, Д. Агре, “Въведение в Тракийската Археология”, ИК “Авалон”, 2002, с. 47-48.
Като имаме предвид споменатото от Михайлов, Китов и др., как да очакваме, че новото поколение студенти ще бъде подготвено добре? Та старите догми се защитават със зъби и нокти, отклонения от неиздържаните теории не се допускат. Ако някой иска да завърши университета, той трябва да се споразумява с изискванията, или по-точно приумиците на своите преподаватели. Създаден е порочен кръг и благодарение на това се дипломират предимно посредствени кадри.
На този момент, по мое мнение, българската историческа и археологическа наука е обезглавена. Дано народът ни да осъзнае какво бедствие е това и да започне да надига глас, да иска отговорност от хората, извършили нередни неща, иначе промяна няма да дойде никога. Старата школа може да си заминава, но тя си е подготвила свои заместници, които с фанатизъм ще защитават учителите си.
С тези заместници се сблъсквам от години. Докато старото поколение учени, въпреки закостенелите си виждания, се отличаваше с културно поведение, то това не може да се каже за заместниците, чиито най-ярки качества са цинизмът и безочието. От такива индивиди не може да се очаква нищо хубаво. Очаква ни дълга борба по пътя за истината и колкото повече хора се включат, толкова по-рано истината ще възтържествува.
Павел Серафимов
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Бел.ред.: Павел Серафимов – Спароток е автор на най-големия блог, защитаващ автохтонната теория за произхода на българите. През 2013 г. излиза неговата книга „Истинската българска история”, в която той разглежда тракийските миграции в Европа и Азия, и дава обяснения за тракийското влияние върху келти, индийци, римляни, гърци. Според Серафимов понятията индо-германски, индо-европейски трябва да се заменят с индо-тракийски, а защо не и с древнобългарски. Приликите в езиците на всички народи, описани в тази книга, не се дължат на общ произход, на дълго съжителство в една общност, а на различни походи и завоевания на нашите деди – траките, смята авторът. Книгата разкрива само началото на борбата с неточностите в официалната историография. В нея са представени исторически статии, публикувани в блога на автора, реакциите на читатели по тях, спорове по различни въпроси.
