Националният омбудсман на Р. България Мая Манолова изпрати, във връзка с жалба № 9588/2016 г., подадена от Ивайло Зартов, писмо със свое становище до началника на Затвора в гр. София Йолант Йорданов, както и отговор до Зартов. На 19.11.2016 г. Ивайло Зартов се обърна към националния омбудсман и към правосъдния министър с искане да бъде извършена проверка на дейността на комисия по чл.73 от ЗИНЗС, и по-точно на конкретен казус, свързан с неговото недопускане на заседание за условно предсрочно освобождаване през ноември м.г. (вж. тук).
В писмото си до началника на затвора г-жа Мая Манолова казва:
„При направената проверка относно оценката на риска в сравнение с другите предложени за условно предсрочно освобождаване се оказва, че след като е отхвърлен Зартов, то преобладаващата част от предложените би следвало да отпаднат, поради налични по-високи оценки на риска. Комисията по чл.73 от ЗИНЗС не би следвало да отчита такива решения на съда, нито да се влияе от прокурора, който присъства на заседанието и би следвало отново да предложи лишения от свобода. Очевидно се е стигнало до неправомерна намеса на съдебната власт в изпълнителната. Както комисията, така и прокуратурата е била в предходните си две становища на принципно правилна позиция. Този случай показва, че е необходимо обучение на съдии относно оценките на риска и тяхното значение в решенията на Комисията.“
Националният омбудсман препоръчва на началника на затвора:
„В случая е допуснато нарушение на чл.55, ал.5 от ППЗИНС, изискващ решенията и предложенията на Комисията да се мотивират въз основа на оценка на риска от рецидив и сериозни вреди и профила на нуждите в хода на пенитенциарното третиране. Ето защо на основание чл.19, ал.1, т.4 от Закона за омбудсмана, се обръщам към Вас с препоръка да разгледате отново предложението за предсрочно условно освобождаване на лишения от свобода Явор Зартов (тук има грешка в малкото име – б.р.), на база оценка на риска, ведно с останалите доказателства за неговото поправяне и превъзпитание съобразно чл.70 от НК и чл.55, ал.5 от ППЗИНЗС.“
В отговора си до Ивайло Зартов националният омбудсман казва:
„При направената проверка относно оценката на риска Ви в сравнение с другите предложени за условно предсрочно освобождаване се оказва, че след като Вие сте отхвърлен, то преобладаващата част от предложените би следвало да отпаднат, поради налични по-високи оценки на риска. Комисията по чл.73 от ЗИНЗС не би следвало да отчита такива решения на съда, нито да се влияе от прокурора, който присъства на заседанието и би следвало отново да Ви предложи. Очевидно се е стигнало до неправомерна намеса на съдебната власт в изпълнителната. Този случай показва, че е необходимо обучение на съдии относно оценките на риска и тяхното значение в решенията на Комисията. Комитетът през 2014 г. препоръча на българските власти да изменят законодателството с оглед предвиждането на условно освобождаване (условно предсрочно освобождаване) за всички затворници с доживотни присъди, като се направи преценка дали представляват обществена опасност, въз основа на индивидуална оценка на риска.“
Както и, че: „Конкретно за Вашият случай правя препоръка на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС да се съобрази с оценката Ви на риска, а не със съществуващи определения на съда, и да разгледа правния Ви статут отново в следващото си заседание.“
По-долу може да се видят пълните текстове на писмата на Националния омбусман до началника на Затвора в София Йолант Йорданов и до Ивайло Зартов. В оригинал те могат да се видят тук и тук.
ДО
Г-Н ЙОЛАНТ ЙОРДАНОВ
НАЧАЛНИК НА ЗАТВОРА В ГР.
СОФИЯ
1309 София
бул. “Ген. Н.Столетов” № 21
Относно: Жалба №9588/2016г. до омбудсмана на Република България
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЙОРДАНОВ,
По жалба на лишения от свобода Ивайло Зартов срещу решение на Комисия по чл.73 от ЗИНЗС извърших проверка по протокол №06 от 16 и 17.11.2016 г., при която се установи следното:
Предложени са 25 лишени от свобода за условно предсрочно освобождаване, а на 11 е отказано предложение. Мотивите за отказа за г-н Зартов са:
„След обсъждане на изготвеното предложение и проведено гласуване, не бе постигнато единодушие сред членовете на Комисията. С оглед становището на членовете на КИН, след обстоен анализ на съдържащите се в досието на лишения от свобода материали, Комисията счете, че макар и да са изпълнени формално предпоставките на чл. 70 от НК, е необходимо лицето да затвърди показаното до момента позитивно поведение. Мнозинството от членовете на КИН смятат, че следва да бъде изпълнена в цялост разпоредбата на чл. 36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, тъй като същият към момента не признава вина за извършеното деяние. Към настоящият момент е налице все още висок остатък от неизтърпяната част от наказанието. Комисията счете за необходимо да се съобрази и с факта, че по отношение на същия съдът е постановил два пъти отказ за условно-предсрочно освобождаване, с оглед на което се съобразява и с мотивите на съда в тази насока, подкрепени в заседанието на КИН и от прокурора, осъществяващ надзор за законност в затвора в гр. София. Необходимо е, не на последно място, да бъде извършено по-задълбочено изследване при проследяване на психологическия статус на лицето. КИН счете, че към момента не са изпълнени в цялост целите на наложеното наказание и е необходимо да бъде продължена корекционната дейност с осъденото лице в тази насока. Предвид горните мотиви КИН не прие направеното предложение“
И в двата протокола от съдебни заседания, г-н Зартов се признава за виновен в съдебна зала. Очевидно това решение на комисията не съответства на предходните две, а и на данни от заявления на г-н Зартов в съдебна зала.
Видно от приложените към жалбата протоколни определения на СГС от 31.03.2016 г. и 28.07.2016 г., съдът е обсъждал и мотивирал решението си с несъотносими към случая факти и обстоятелства, като: „Остатъкът от изтърпяване на наказанието е изключително висок, а самото естество на престъпната проява налага все още пребиваване на осъденото лице в пенитенциарно заведение“. „Съдът приема, че извършеното деяние е с изключителна висока степен на обществена опасност. Също така остатъкът е достатъчно висок“.
В първото определение съдът не е отчел намаляване на присъдата във връзка с положен труд и определя изтърпяване на наказанието с остатък в размер на 3 г., 4 м. и 11 дни, които са отчетени във второто определение с остатък 2 г., 11 м. и 3 дни. Нито обществената опасност, нито остатъкът са от значение в случая. Съобразно чл.70 от НК, съдът е следвал да обсъди поправяне и превъзпитание и доказателствата указващи настъпване на тези обстоятелства. Остатъкът за изтърпяване на наказанието в случая не може да се оценява като „висок“ или „достатъчно висок“.
В тази връзка е Постановление №7 от 27.06.1975г., ПЛЕНУМ НА ВС – „1. Обръща внимание на съдилищата да повишат активността си при решаването на въпроса за условното предсрочно освобождаване, като изискват от ръководствата на затворите сведенията за предлаганите за условно предсрочно освобождаване лица да съдържат изчерпателни данни относно законните предпоставки:
а) изтърпяно ли е фактически не по-малко от половината от наложеното наказание, а когато лишаването от свобода е наложено като алтернатива или в замяна на смъртно наказание не по-малко от две трети от него; не се ли касае за опасен рецидив и по отношение на лицето не е ли постановявано преди това условно предсрочно освобождаване и не е ли реабилитирано;
б) осъденият показвал ли е чрез примерно поведение и честно отношение към труда, че се е поправил.
Констатацията, че предлаганият за условно предсрочно освобождаване осъден е показал примерно поведение, следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред, дисциплината и законността, а за честното му отношение към труда полага ли редовно общественополезен труд, чувствува ли труда като свое морално задължение, какво е отношението му към социалистическата собственост и др.
При разглеждане на предложенията за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание съдът, когато това е необходимо, може да събира и други доказателства извън приложените към преписката такива“.
При направената проверка относно оценката на риска в сравнение с другите предложени за условно предсрочно освобождаване се оказва, че след като е отхвърлен Зартов, то преобладаващата част от предложените би следвало да отпаднат, поради налични по-високи оценки на риска.
Комисията по чл.73 от ЗИНЗС не би следвало да отчита такива решения на съда, нито да се влияе от прокурора, който присъства на заседанието и би следвало отново да предложи лишения от свобода. Очевидно се е стигнало до неправомерна намеса на съдебната власт в изпълнителната.
Както комисията, така и прокуратурата е била в предходните си две становища на принципно правилна позиция. Този случай показва, че е необходимо обучение на съдии относно оценките на риска и тяхното значение в решенията на Комисията.
Комитетът през 2014 г. препоръча на българските власти да изменят законодателството с оглед предвиждането на условно освобождаване (условно предсрочно освобождаване) за всички затворници с доживотни присъди, като се направи преценка дали представляват обществена опасност, въз основа на индивидуална оценка на риска.
В случая е допуснато нарушение на чл.55, ал.5 от ППЗИНС, изискващ решенията и предложенията на Комисията да се мотивират въз основа на оценка на риска от рецидив и сериозни вреди, и профила на нуждите в хода на пенитенциарното третиране.
Ето защо на основание чл.19, ал.1, т.4 от Закона за омбудсмана, се обръщам към Вас с препоръка да разгледате отново предложението за предсрочно условно освобождаване на лишения от свобода Явор Зартов (тук има грешка в малкото име – б.р.), на база оценка на риска, ведно с останалите доказателства за неговото поправяне и превъзпитание съобразно чл.70 от НК и чл.55, ал.5 от ППЗИНЗС.
С уважение,
МАЯ МАНОЛОВА
ОМБУДСМАН НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
–––––––––––––––––––––-
ДО
Г-Н ИВАЙЛО ЗАРТОВ
пощ.кутия 111
Катя Донкова
гр. София 1404
Относно: Жалба №9588/2016 г. до омбудсмана на Република България
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЗАРТОВ,
Бе направена проверка по протокол №06 от 16 и 17.11.2016 г. на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС в затвора в гр. София.
Предложени са 25 лишени от свобода за условно предсрочно освобождаване, а на 11 е отказано предложение. Мотивите за отказа за Вас са:
„След обсъждане на изготвеното предложение и проведено гласуване, не бе постигнато единодушие сред членовете на Комисията.
С оглед становището на членовете на КИН, след обстоен анализ на съдържащите се в досието на лишения от свобода материали, Комисията счете, че макар и да са изпълнени формално предпоставките на чл.70 от НК, е необходимо лицето да затвърди показаното до момента позитивно поведение. Мнозинството от членовете на КИН смятат, че следва да бъде изпълнена в цялост разпоредбата на чл.36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, тъй като същият към момента не признава вина за извършеното деяние. Към настоящият момент е налице все още висок висок остатък от неизтърпяната част от наказанието. Комисията счете за необходимо да се съобрази и с факта, че по отношение на същия съдът е постановил два пъти отказ за условно-предсрочно освобождаване, с оглед на което се съобразява и с мотивите на съда в тази насока, подкрепени в заседанието на КИН и от прокурора, осъществяващ надзор за законност в затвора в гр. София. Необходимо е, не на последно място, да бъде извършено по-задълбочено изследване при проследяване на психологическия статус на лицето. КИН счете, че към момента не са изпълнени в цялост целите на наложеното наказание и е необходимо да бъде продължена корекционната дейност с осъденото лице в тази насока. Предвид горните мотиви КИН не прие направеното предложение“.
Видно от приложените към жалбата протоколни определения на СГС от 31.03.2016 г. и 28.07.2016 г., съдът е обсъждал и мотивирал решението си с несъотносими към случая факти и обстоятелства, като: „Остатъкът от изтърпяване на наказанието е изключително висок, а самото естество на престъпната проява налага все още пребиваване на осъденото лице в пенитенциарно заведение“. „Съдът приема, че извършеното деяние е с изключителна висока степен на обществена опасност. Също така остатъкът е достатъчно висок“.
В първото определение съдът не е отчел намаляване на присъдата във връзка с положен труд и определя изтърпяване на наказанието с остатък в размер на 3г., 4 м. и 11 дни, които са отчетени във второто определение с остатък 2г., 11м. и 3 дни. Нито обществената опасност, нито остатъкът са от значение в случая. Съобразно чл. 70 от НК, съдът е следвал да обсъди поправяне и превъзпитание и доказателствата, указващи настъпване на тези обстоятелства. Остатъкът за изтърпяване на
наказанието в случая не може да се оценява като „висок“ или „достатъчно висок“. В тази връзка е Постановление №7 от 27.06.1975 г., ПЛЕНУМ НА ВС – „1. Обръща внимание на съдилищата да повишат активността си при решаването на въпроса за условното предсрочно освобождаване, като изискват от ръководствата на затворите сведенията за предлаганите за условно предсрочно освобождаване лица да съдържат изчерпателни данни относно законните предпоставки:
а) изтърпяно ли е фактически не по-малко от половината от наложеното наказание, а когато лишаването от свобода е наложено като алтернатива или в замяна на смъртно наказание не по-малко от две трети от него; не се ли касае за опасен рецидив и по отношение на лицето не е ли постановявано преди това условно предсрочно освобождаване и не е ли реабилитирано;
б) осъденият показвал ли е чрез примерно поведение и честно отношение към труда, че се е поправил.
Констатацията, че предлаганият за условно предсрочно освобождаване осъден е показал примерно поведение, следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред, дисциплината и законността, а за честното му отношение към труда полага ли редовно общественополезен труд, чувствува ли труда като свое морално задължение, какво е отношението му към социалистическата собственост и др.
При разглеждане на предложенията за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание съдът, когато това е необходимо, може да събира и други доказателства извън приложените към преписката такива“.
При направената проверка относно оценката на риска Ви в сравнение с другите предложени за условно предсрочно освобождаване се оказва, че след като Вие сте отхвърлен, то преобладаващата част от предложените би следвало да отпаднат, поради налични по-високи оценки на риска.
Комисията по чл.73 от ЗИНЗС не би следвало да отчита такива решения на съда, нито да се влияе от прокурора, който присъства на заседанието и би следвало отново да Ви предложи. Очевидно се е стигнало до неправомерна намеса на съдебната власт в изпълнителната. Този случай показва, че е необходимо обучение на съдии относно оценките на риска и тяхното значение в решенията на Комисията. Комитетът през 2014 г. препоръча на българските власти да изменят законодателството с оглед предвиждането на условно освобождаване (условно предсрочно освобождаване) за всички затворници с доживотни присъди, като се направи преценка дали представляват обществена опасност, въз основа на индивидуална оценка на риска.
Правителството внесе в Народното събрание изменения в Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража, като изрично предвиди закриване на комисията по чл.73 и преобразува правната възможност за условно предсрочно освобождаване в право, като лишеният от свобода ще бъде страна в този съдебен процес. Слабост е, че не се предвижда необходимото за създаване на обективни критерии, относно поправянето и превъзпитанието поради обстоятелството, че присъдата се изпълнява отрядно и индивидуалния план за изпълнение на присъдата е формален. Причините разбира се са свързани с лошата архитектура на местата за лишаване от свобода, липса на достатъчно административен персонал /в случая социални работници/, съществуващи проблеми и формализъм в оценките на риска и др. Тоест дефектите са системни и то за всички комисии и съдилища.
Конкретно за Вашият случай правя препоръка на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС да се съобрази с оценката Ви на риска, а не със съществуващи определения на съда, и да разгледа правния Ви статут отново в следващото си заседание.
С уважение,
МАЯ МАНОЛОВА
ОМБУДСМАН НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
.
––––––––––––––––––––––––––––
След получаването на отговора на националния омбудсман, Ивайло Зартов изпрати днес до министъра на правосъдието, главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, началника на Централния софийски затвор, Софийски градски съд, Софийска градска прокуратура и до медиите писмо, в което се казва:
„Уважаеми господа, заострям вашето внимание към някои много смущаващи констатации в препоръката на Омбудсмана на РБ във връзка с извършената проверка по моя казус, конкретно – заседание на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС на 17.11.2016 г. Ще ги отбележа в няколко точки, като прилагам и писмото от Омбудсмана на РБ:
- Очевидна е недопустимата намеса на представител на съдебната власт (прокурор) в работата на представители на изпълнителната власт (комисията по чл.73);
- Освен че самата намеса е недупостима, мотивите на прокурора са незаконосъобразни. Никъде, в нито един закон няма взаимовръзка между признаване на вина и допускане до УПО (Условно предсрочно освобождаване);
- Никъде, в нито един закон, и въобще в правния свят не съществува такова „животно“, като „висок остатък“. Комисията по чл.73, прокурорът и съдията редовно се позовават на несъществуващия „висок остатък“, „достатъчно висок остатък“, „много висок остатък“, за да отхвърлят кандидатите за УПО;
- Комисията и прокурорът неправомерно променят становището си, позовавайки се на това че съдия Даниела Талева два пъти (в две поредни съдебни заседания през м.март и м.юли 2016 г.) ми отказва УПО. Като мотивите на съдия Талева са несъществуващото животно „висок остатък“ и неадекватната към конкретния казус преценка за „висока обществена опасност“;
- Поразителен е фактът, че през м.март и през м.юли 2016 г., според същата тази комисия и същият прокурор съм бил поправен и превъзпитан и не съм имал „висок остатък“, а изведнъж, по-късно през м.ноември същата година се оказва, че остатъкът ми вместо да намалява, става все по-голям и вече им се вижда недостатъчно малък, а пък аз – непоправен и непревъзпитан. Ужас!!!
- Според мнението на Омбудсмана на РБ, съдията участващ в заседанията за УПО изобщо не е наясно каква е ролята му в този тип дела. Съдията трябва да гледа и да преценява според индивидуалната оценка на риска, поведението на лишения от свобода по време на изтърпяване на наказанието, неговите характеристики, както и дали от законова гледна точка са изпълнени всички условия. Вместо това се получава абсурдната ситуация да се стъпва на несъществуващи „законови“ основания за отказ. Според препоръката на Омбудсмана: „В случая е допуснато нарушение на чл.55, ал.5 от ППЗИНЗС, изискващ решенията и предложенията на комисията да се мотивират въз основа на оценка на риска от рецидив и сериозни вреди и профила на нуждите в хода на пенитенциарното третиране“. В моя случай, оценката на риска е най-ниска в сравнение с преобладаваща част от останалите предложени, а в същото време съм получил отказ.
- Горещо препоръчвам на всеки участник в процесите, свързани с процедурата по УПО – комисията по чл.73, прокурорите и съдиите внимателно да прочетат препоръката от Омбудсмана и да преоценят и променят в качествено нова посока работата си – и не само по отношение на моя казус, а изобщо в практиката по тези дела за всички лишени от свобода.“
.
