Днес е Антоновден – Православната църква почита паметта на Свети Антоний Велики.
Именници на 17 януари са: Антон (от гр. – ценен или „безценен, неоценим, който няма цена“), Антония, Тончо, Тоня, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Донка, Дона, Тончо, Тонко, Тони, Тоня.
Честито на всички, които празнуват днес! Да им е живо и здраво името, със здраве го носят!
Св. преподобни Антоний Велики е роден около 251 г. в семейството на заможни и благочестиви родители. Той бил на 20 години, когато починали родителите му. Те му оставили богатството си и грижата за по-малката му сестра. Антаний раздал наследството си на бедните и се заселил в изсечена в скалите египетска гробница, където прекарал 20 години при пълно усамотение. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове. На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. Почувствал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете за неговия гроб. Той починал на 17 януари 356 година. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
След като прекарал дълги години като отшелник, Свети Антоний осъзнал, че всички демони в нас могат да бъдат победени ако изпитваме силна любов към ближния.
В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести.
На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана за „за белята, за лелята“, както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.
В народните представи двамата братя близнаци Антон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден, който е на 17 януари и Атанасовден на 18 януари се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти. Освен като покровител на ковачите и налбантите, св. Антоний Велики се приема и като патрон на кошничарите (плетачите на кошници). Има географски свидетелства, че той изкарвал прехраната и чрез ръчна работа, като плетял от палмови клони кошници, които разменял за хляб. В същото време бил и лечител, прогонвал болестите.
Тъй като празникът е в средата на зимата, още повече и средата на „свинския месец“, за празника на именника на трапезата трябва да има: печено свинско, свински ребра със зеле, наденица, кървавица, луканка. Задължителни са още: баница с мас, питка, варено жито, мед, орехи, ошаф, плодове, туршии и др. Греяна ракия и червено вино.
Манастирът на св. Антоний Велики – една от най-старите християнски обители в целия свят. Манастирът е разположен близо до Зафарана в Източната пустиня, до брега на Червено море. Именно по тези места се установява още през ІІІ век основателят на монашеството, св. Антоний Велики, след чието успение последователите му построяват манастир, заобиколен от крепостни стени. Най-ранният манастирски комплекс датира от ок. 350 г.
Реставрацията на манастира е финансирана от държавния бюджет на Египет на стойност 14,5 млн. щатски долара и е продължила осем години. В хода на работата специалистите са обновили стената, обкръжаваща манастира, както и стените на двете главни църкви от манастирския комплекс – храмовете „Св. Апостоли“ от ХІV век и „Св. Антоний“ от VІ век. Били са реставрирани освен това и монашеските килии, кула от VІ век, която през Средновековието е защитавала монасите от честите набези на бедуини, и стенописите в храма „Св. Антоний“. В хода на археологическите дейности на територията на манастира са били открити руини от древни монашески килии, датирани през ІV век. Руините са поставени под дебело стъкло, за да могат да бъдат разглеждани от посетителите.
