Дори български олигарси финансират политици в САЩ. А руските им другарчета и руските спецслужби идиоти ли са, та да не го правят?
Коментар на Григор Лилов
Скандалът с хакерите и компроматите в световната политика е димна мъгла. Той е поредното явление на „двойни стандарти“.
Защото:
1. Работа на всяко разузнаване е да събира данни за основните политически фигури в други държави;
2. Тези операции открай време се осъществяват по всякакви начини, включително и с нерегламентирани достъпи – без значение дали става дума за хартиени навремето, а сега електронни архиви;
3. Затова скандалът (обхванал и „Уикилийкс“) е по-скоро следствие от страха на политиците – страх, че гласност получават най-скандални техни помисли и действия.
Досега, дори и в най-горещите периоди на Студената война, не бяха изнасяни публично, така пряко и в такива мащаби лични данни и поверителна нелицеприятна информация за политици от различни страни на барикадите.
Въпреки ожесточената идеологическа борба в соцлагера, например, по правило се мълчеше за личния живот и действия на западни политици (от любовниците им до конфликтите им на интереси). Съответно се мълчеше и в западните медии за такива действия на соцлидерите.
Следователно сегашният скандал е контраатака, заради засегнатите най-съкровени интереси на една каста – политическата в лицето на световни нейни изразители.
Спорно е кой първи на глобално политическо равнище е започнал да използва информация – истинска или лъжлива, като компромат в опит да притисне задкулисно, а напоследък и публично, чуждестранни политически лидери на водещите световни сили.
В новите времена, според моята информация, един от първите опити е на кликата на Елцин срещу семейство Клинтън. Тази история в крайна сметка завърши с отстраняването на бившия КГБ ръководител и шеф на президентската охрана и администрация Коржаков – проявил „самоинициатива“. Ответният удар беше с швейцарските сметки на Кремъл и семейството на Елцин.
Предпоследният такъв компроматен скандал беше с Сергей Ролдугин – виолончелист, ала изненадващ офшорен мултимилиардер и личен и доверен приятел на Путин. Непосредствено след него последва сегашният „хакерски“ (според мен – като отмъщение за „музикалните“ разкрития) с пощата на Демократическата партия и на Хилари Клинтън.
Аз лично бих аплодирал да излязат наяве тайните досиета на секретните служби за световните политици – независимо от коя страна на барикадата са или в „ничията земя“. (А и за нашите национални.) Притесняваме ме обаче обстоятелството, че те неизбежно ще създадат лична нетърпимост и ненавист, която ще се пренесе и в световната политика.
Най-последното обстоятелство, за което се мълчи, е истинският проблем на чуждестранната намеса в национални избори и политики.
Защото шумотевицата около „скандалните“ хакерства и създаване на поръчкови компромати са двоен стандарт – на фона на узаконеното чуждестранно лобиране и финансиране на задгранични намеси в национални политики.
Типичен пример за бившия соцлагер са действията на милиардера Сорос, а типичен пример за САЩ – Комитетите за политически действия – особено така назованите PAC и PACS (последните са известни като Суперкомитети).
Да поясня как е променено законодателството в САЩ – чужденци с право на постоянно пребиване там и американски филиали на чуждестранни компании имат право да даряват средства, като в редица случаи дарителите остават анонимни.
Според проф. Джеймс Дейвис, декан на Школата по икономика и политически науки към университета Санкт Гален в Швейцария (университета е едно от двете най-елитни банкови училища в света), въпросните политически комитети играят твърде непрозрачна, но важна роля в изразяването на политическите интереси в САЩ.
* Б.а: Корпорациите, профсъюзите, различни организации също получиха такива неограничени права. С решение от 2010 г. Върховният съд на САЩ потвърди, че представители на акционерни дружества и др. видове сдружения ползват правата на частни лица да финансират предизборните кампании.
Давам само няколко примера, намерили място в специализираните анализи, които въобще не достигат до широката публика, камо ли до американския читател и избирател.
– Сред най-големите чуждестранни спонсори е световната швейцарска банка UBS. Сред подкрепените с пари са например конгресмените Джеб Хенсърлинг и Шон Дъфи. Хенсърлинг е председател на Комисията за контрол на финансовите услуги в американската Камара на представителите. Дъфи пък е председател на подкомисия за контрол на финансовите услуги.
– Немската BAE Systems (сила в оръжията) е финансирала кампании на конгресмените Мак Торнбъри и Джон Маккейн. Торнбъри е председател на Военната комисия в Камарата на представителите, а Маккейн е председател на Военната комисия в Сената. От BAE Systems отказаха да дадат интервю по темата за Дойче Веле.
– За руските вложения в кампаниите за Палатата на представителите, Сената, партиите и кандидат-президентите няма никаква публикувана информация. Според мои данни, обаче, става дума за много и много, и много милиони.
Апропо, българските олигарси също финансират представители на американската политическа каста в САЩ – макар и в незначителни според тамошните стандарти размери, но достатъчно значими за облажилите се лица.
–––––––-
Точно в това обстоятелство е големият скандал за истинското влияние върху американските избори! А не в някакви хакери и компромати.
Хакерско-компроматният скандал за „непочтено и недопустимо влияние“ е ревът на значима част от световната политическата каста за навлизането в тайния й от нас свят – нейния истински дом.
Рев е на „двойните стандарти“ – политиците са свещени крави и нямат черни петна по физиономиите си.
За влиянието на парите обаче се мълчи, защото те са светая светих – будоарът и тоалетните на същата политическа каста.
Т.е. хакерско-компроматната шумотевица е фасада за далеч по-огромен, по-скандален финансов и пазен в тайна компромат.
Апропо, Доналд Тръмп обещаваше в предизборната си кампания да промени тази основа и практика на узаконена и особено влиятелна намеса отвън в американската политика. Сигурен съм, че няма да успее – дори и да го поиска.
Защото само суперкомитетите в последната изборна кампания в САЩ са потенциален компромат за половин милиард – само за изборите на една трета от състава на Конгреса и без да смятам тези за президент.
Т.е. осъществи се конвергенция на западните и източни елити. И на парите им. Май и на манталитетите им.
А сега по всичко изглежда, че тази симбиоза е в дълбока и може би смъртоносна криза.
.
