Вече писахме за новоизлязлата книга на Симон Гаспаров “Врати от небеса, или когато Джими Хендрикс беше българин” (Линк1, Линк2, Линк3)
С добротата, която струи от нея, книгата е неочаквано събитие в съвременната ни литература. И понеже вече мнозина са я чели, тук ще се постараем да съберем някои от първите отзиви.
Нескромно ще започнем с мнението на българския редактор на Еврочикаго:
Отдавна не бях срещал автор, който тъй силно да обича своите герои. Колкото и силно да звучи, по любовта си и отношението към обикновените хора описани в книгата, Симеон Гаспаров страшно напомня и според мен се родее с такива световни хуманисти, като Лев Толстой, О’Хенри, Екзюпери… Доброта грее от всяка страница, приятелството е поставено на пиедестал. Бих искал децата ми да прочетат книгата, за да разберат рок музиката и моето поколение израснало по времето на магнитофоните „Грундиг“ и … „Монтана“. Очаквам с нетърпение следващата книга от автора, а до тогава някой режисьор може да се наеме да филмира „Врати от небеса“ – нали все още не е правено в жанра нещо по-добро от „Оркестър без име“.
Виждаме истината за България и българите разказана чрез рокендрола и с погледа на непредубедения чужденец или “обективния външен наблюдател”, може и имигрант.
Васил Иванов, журналист, “Нова Телевизия”
Във времената на „Кравай”, „Кристал” и „Синьото кафе” всички мечтаеха да няма граници. Някои още тогава преминаха зад „желязната завеса”, други останахме, а трети като Симеон Гаспаров напуснаха България, следвайки сърцето си, далеч след промените. Същата откровеност и особената експресивност, която Гаспаров има като журналист, усетих и във „Врати от небеса, или когато Джими Хендрикс беше българин”. Романът ме върна в онова време, когато рокът беше бунт. Усетих отново духа му и в същото време осъзнах, че никой до този момент не се е осмелил да опише онази София – с рока, с желанието да си свободен, с присмеха към социалистическите измишльотини. В тази книга образите са толкова живи, че сякаш са безсмъртни. Впрочем, възкръсналият Джими не е просто метафора, а по-скоро вик за това да си спомним истинските неща. Когато четете романа на Гаспаров не се опитвайте да търсите автобиографичното, макар че то присъства, а по-скоро се вгледайте в себе си и сигурно ще намерите онзи живец, който превръщаше „Кравай”, „Кристал” и „Синьото кафе” в култови места.
Романтична и пряма, книгата е и носталгична, и бунтарска в духа на Алън Гинзбърг, Джак Керуак и Уилям Бъроуз. Ако обаче не искате да си спомняте онази България, романът на Симеон Гаспаров ще ви покаже една неочаквана Америка. Такава, каквато не можете да видите по филмите… Но най-вече романът на Гаспаров е за всички онези, които съхраниха свободния си дух, не спряха да мечтаят и за които рокът никога не е умирал. Приятно четене!
Силвия Томова, писател
Още един смел, ама много смел опит, да направим хората по-добри, по-щедри, по-вярващи в доброто начало на човешкия род. Всъщност това е и посланието на Мони Гаспаров в този много напрегнат, гъсто наситен с най-пъстри случки и обрати жив и увлекателен, задъхан разказ за големия свят, населяван от нас, човеците днес. Авторът на “Врати от небеса…”, сякаш ни казва от всяка своя нажежена страница – чувствайте с ума си и мислете със сърцето си.
Ангел Колев, журналист, Филаделфия, САЩ
Благодаря ти Мони, за хубавата книга, която си написал!!! Много ме развълнува! Невероятна история и толкова неща от нашия живот. И колко добрина струи от всеки ред, колко музика! А какъв език!
Елена
Много ми хареса твоята книга, честно не очаквах да е толкова вълнуваща и емоционално разтърсваща.
Петър
Книгата е супер! Абе свободааааааааа, братче! Жестока е!
Жоро
Книгата е чудесна, докосваща, изпълваща, вълнуваща! Толкова човешка,толкова българска в най-хубавия смисъл на това определение.Многото разочарования ни накараха да изгубим вяра в корените си, но тази книга ни връща към нея, по един чист и оригинален начин. Малко тъга, много възхита, сълзи от емоции.
Валерия
Книгата може да бъде купена онлайн от книжарница Мобилис – кликнете на линка по-долу:
http://www.mobilis.bg/articles/view/55291
Очаквайте продължение!
Най-хубавото четиво,което съм чел от български автор в последните години!…