Лоботомия е хирургическа операция, състояща се в прерязването на снопчетата от вътрешномозъчни нервни влакна, които свързват основата на главния мозък с челната мозъчна кора. Тази техника се е използвала често до шестдесетте години на миналия век при лечението на психични разстройства (психастения, натраплива невроза, хронична ажитация и т. н.). Практически тя не лекува, а премахва някои симптоми.
Вече е забранено подобно лечение. Причината за това са протестите на психолози и психиатри, че тази операция е антихуманна и води до дълбока промяна в психиката и унищожаване на личността.
Но да се прехвърлим от медицината към социалното инженерство, прилагано спрямо обществото. Имащо същата цел, но без оперативни техники. Сега за времето на живота на един човек и живота на едно поколение се случват многократни изменения в обкръжаващия свят и в информационното състояние на обществото. В живота само на едно поколение, вече стават няколко смени на технологиите, техническите решения, теоретически знания и практически навици, необходими за поддържане на достигнатото ниво на живот и по-нататъшен ръст на материалното и социалното „благополучие” на човека.
Ето и градацията:
– Механични, електрически, лампови ЕИМ, заемащи грамадни зали, такива на транзистори, калкулатори, персонални компютри, лаптопи и телефони със същите възможности;
– Фотоапарат, кинокамера, телевизор, видео, цифрови видео-технологии;
– Капитализъм, фашизъм, социализъм, тоталитаризъм, плурализъм, демокрация.
И всичко споменато е станало за времето на живота на един човек, на всеки човек от едно, или две съвременни поколения. Това качествено ново информационно състояние на обществото изменя отношението на всички хора към случващото се около тях. И това се отнася за психологията на множество хора, нравствено-етичната обоснованост и целенасоченост на тяхната дейност, избирането на средства за достигане на техните цели, тоест всичко, което може да се нарече логика на социалното поведение. Тази логика на социално поведение на хората може да се определи по статистиката на психологията на множеството личности, изразяваща се в реални факти от живота. Ако в началото на ХХ век абсолютното мнозинство хора под въздействието на определени обстоятелства приемаха едно решение, то в началото на XXI век под въздействието на подобни обстоятелства абсолютно същото мнозинство хора ще приемат съвършено друго решение. Ако преди 15-20 години човек в определена ситуация се е държал по определен начин, то сега в същата ситуация той няма да действа така, както е действал по-рано. Става смяна на логиката на социалното поведение на хората. И което е много важно – този процес е обективен! Тоест той не зависи от това, има ли изменение в поведението на някой от множеството хора или не, разбира ли този «някой» случващото се или не. Това изменение в умовете на хората става неизбежно! У хората сега се появи обективна възможност да сравняват, да съпоставят едно с друго и да правят от тези сравнения изводи. По-рано такава възможност нямаше. А какво следва от това?
В областта на знанието:
Ако за едно поколение се сменят няколко технологии, на хората им се налага самостоятелно да усъвършенствуват своята квалификация. Иначе пропадаш. Така се появяват нови знания у много хора. Законът на Времето води до краха на „елитарната“ система. По-рано за това, за да живее по-добре, робовладелецът е бил принуден да дава на роба само малка порция знания. Това се отнасяло и за надзирателите, „елита”. Робите и надзирателите, добре изпълнявайки на базата на тези знания своята работа, обезпечавали на робовладелеца безопасен и безгрижен живот. Съвременният „робовладелец“ за това, че неговите „роби“ и „надзиратели“ трябва да работят по-добре и да дават „прираст”, трябва непрестанно да им дава все нови и по-нови знания. Но ако „робите“ и „надзирателите“ ще научават все повече и повече, то те ще престанат да бъдат роби! А ако не им се дават нови знания, „робовладелецът“ няма да може да живее все по-добре и по-богато. Затова съвременните робовладелци са принудени да дават на „робите“ и „елита” все по-нови знания. В допълнение на това „робите“ вече сами са се научили да придобиват нови знания. Системата на „елитаризма” е вече в задънена улица. А какво значи това в условията на съвременната ни цивилизация? Това означава загуба на контрола за разпространение на информацията в обществото. А това означава загуба на власт, тоест загуба на управление. Което ние сега и наблюдаваме.
В областта на икономиката:
С намаляване периода на обновление на технологията (сега за 5-7 години) грешките в управлението на икономиката започнаха рязко да растат. Проявление на това е ръстът на инфлацията. Натрупването на пари става безсмислено, а вкарването им в нови технологии, без смяна на концепцията на управление, още повече увеличава грешките в управлението. Този процес може да се нарече саморазрушение на управлението на производството.
В областта на идеологиите:
„Елитаризмът” е бил устойчив, докато една идеология (религия) е обхващала живота на много поколения. Сега това го няма. Сега се изисква „промиване на мозъци” на едно и също поколение няколко пъти за периода на неговия живот. А това поражда много въпроси. Заставя масите да мислят за причините на „честото промиване”. И намират отговори. Това ние наблюдаваме сега и в България.
В тези условия „елитаризмът” може да се поддържа само изкуствено, за сметка на биороботизацията на тълпите и „елитите”. За това се вкарват в действие редица средства за въздействие върху психиката на хората. Спектърът им е широк. От алкохола, наркотиците, хазарта и пристрастяванията към върлуващите виртуални дроги до психотропните оръжия, всевъзможни извращения и сиентологии.
Но главното средство е биороботизацията, използвана от съвременните псевдожреци, това е информационното въздействие, създаването на калейдоскоп от факти (каша в главите) без обяснения на причинно-следствените връзки между тях, тоест скриване на фактора на управление на всички обществени процеси в света. И особено успешно всичко това се решава с помощта на масмедиите и основно от телевизиите.
Жак Атали, бившият съветник на президента на Франция Франсоа Митеран и бивш директор на ЕБРР (Европейската банка за реконструкция и развитие), е един от тези, които разработват за глобализаторите стратегията на бъдещето в своята книга „На прага на новото хилядолетие”. Той дава на глобализаторите такъв съвет. „В надигащото се общество на бъдещето трябва да се дава на всеки човек чип, в съответствие с който той ще получава съответната „доза образование”. Е, как ви се струва? Вие искате ли вашите деца и внуци да получават такива чипове?
Но, ако изменението на съотношението на честотите на промените вече се е случило и е станало реално, то смяната на логиката на социалното поведение на хората още не е стигнало до край, то все още произлиза. Човекът не е електрически ключ – „включ–изключ” и готово. Него мигновено не ще го промениш. Човекът е инерционна система. Всеки човек и общество като цяло са започнали да се изменят. А изменението е процес. Този процес на смяна на логиката на социалното поведение сега върви в обществото. При някои този процес протича бързо, у други по-бавно. Но той върви и не може да бъде спрян, защото той е обективен.
Така съвременният лекар не може да се ограничи в своята практика само с едно кръвопускане и поставяне на пиявици, както това е било възможно в средните векове. Съвременният лекар, за да бъде „в крак”, е длъжен да следи за всички новини, новите лекарства, технологии на лечение, апаратура и т.н. Всичко това заставя лекарите да преразглеждат своите минали възгледи за лечението на човека.
Постоянно увеличаващият се обем информация напряга не само лекарите. Учителите, работещите в телекомуникациите, пилотите и железничарите имат необходимост постоянно да преминават курсове за повишение на квалификацията. И така, както плътността и скоростта на информационния поток продължава да се увеличава, то сред тези и други специалисти започва да възниква смяна на логиката на социалното поведение. Хората започват да разбират, че трябва нещо да се сменя в живота на обществото, иначе те могат да потънат в този поток от нова и все по-нова информация.
Особено това се касае за управленците. Колкото по-високо е нивото на ръководителя, толкова с по-големи потоци информация ще му се налага да се сблъсква. И ако той от този огромен поток информация не може да отдели най-важната информация за себе си и за сферата на дейност, в която е зает и от която зависи успехът в неговата работа, то крахът е обезпечен и за ръководителя, и за работата, за която той отговаря. За да не се случи провал, ръководителят е длъжен да обладава способността да отличава главното от второстепенното. А това е възможно само тогава, когато у ръководителя има цялостен мироглед, ако ръководителят владее „мярата”, способността да избира между множеството фактори.
Това се случва в обществения живот, в който на глобализаторите им се налага да удържат от разпадане властовата си пирамида, на чийто връх господстват.
(Следва)
Светослав Атаджанов
