Бях критикуван във връзка с предишен мой текст, че логорейно и твърде подробно разяснявам някои истини. Ние, хората, не трябва да сме стадо, но нас, както са ни пасли столетия преди, така се опитват да ни пасат и сега. И на нашите „пастири” засега това напълно им се отдава. Невидими вериги позволяват здраво да ни държат „на повод”. Сега ще обобщя някои от важните неща, които съм писал през годините, с по няколко изречения.
Нас ни пасат, когато на всяка крачка ни предлагат море от спиртни напитки, за да се запиваме и за нищо да не мислим.
Нас ни пасат, когато говорят, че наркотиците в малки дози не са вредни, че те разтоварват нервната система и че предотвратявали стреса, за да могат нашите деца да станат наркомани и бързо да отидат на другия свят, освобождавайки жизненно пространство за „богоизбраните”.
Нас ни пасат, когато ни тласкат към дъното на живота, за да се бъхтим във всевъзможни битови проблеми, за да нямаме време да се замислим за случващото се.
Нас ни пасат, когато ни показват как живеят „там, на Запад” и говорят, че си струва да се потърпи и така щяло да бъде и „тук”, за да търпим и чакаме, без да се опитаме да направим нещо сами.
Нас ни пасат, когато ни подмятат голи кокали от „помощи” и „дотации” от еврофондове, за да не си спомняме за това, че всички нас са ни окрали с ръцете на демократизаторите – „седесари“, „бесепари“, „гербери“, „депесари“, „царисти“ и всякакви мутирали политически вируси, бактерии, паразити, бацили и глисти.
Нас ни пасат, не изплащайки заплатите на работа (а ние и такава работа се боим да не загубим, живеейки с надеждата, че може би някога ще ни дадат заработеното), за да се смирим с участта на роби.
Нас ни пасат, когато само на малцина дават възможност, без особен труд и за чужда сметка, да имат мнимо благополучие днес, за да лишат всички нас от това, с което ще живеем утре.
Нас ни пасат, „щедро” предоставяйки на страната ни различни кредити, за да може после нашите деца и внуци да ги връщат с огромни лихви.
Нас ни пасат, насаждайки в умовете ни блъфове за „саморегулация” на пазара, за да разрушат нашия пазар и да разширят своя.
Нас ни пасат, строейки финансовите пирамиди на търговските банки, чрез които се реализира наддържавното ниво на управление на икономиката на страните и народите, за да може „законно” и „цивилизовано” да грабят България, а от хората да правят глупаци от типа на „измамени вложители”.
Нас ни пасат, призовавайки всеки честно да работи на своето работно място, негласно подразбирайки се, че за нас ще мислет „ТЕ” със своите користни интереси.
Нас ни пасат и когато говорят, че всичко е по Божията воля, в това число и разрухата на „прехода”, за да се смирим с унищожението на своята страна и народ.
Нас ни пасат, създавайки все нови и нови партии и движения, за да може ние, загубени в това „изобилие”, да махнем с ръка на всички тези партии и да заявим, че не се интересуваме от политика, за да може в политиката да останат само те – „богоизбраните”. (В България засега имаме регистрирани 339 партии!)
Нас ни пасат, призовавайки ни да се върнем в светлото марксистско минало, когато нас ни пасяха негодниците партократи от номенклатурата на БКП, които предадоха България и народа, окрадоха страната и станаха демократи.
Нас ни пасат, призовавайки към обединение в едно патриотическо стадо (но всячески избягвайки въпроса: „Под каква идея да се обединим?“), за да насочват това стадо в нужното време към нужните ИМ цели.
Нас ни пасат, вадейки от старите прашасали ракли, създавайки и развивайки нови „духовни” движения, религиозни секти и духовни миражи, за да може от тези „духовни” мъгли и миражи ние да не виждаме и да не разбираме произходящото унищожение на България и народа ни.
Нас ни пасат, щамповайки „имиджи” на разни лидери за всички вкусове (с „престижни“ европейска и световни клейма), за да не вникнем в смисъла на това, че ни предлагат такива „лидери” в своите програми. И ние избираме, макар и да чувстваме, че всички тези „имиджи” са раздути от ловки PR-и, а всички тези „марксисти”, „центристи”, „монархисти“ и либерасти с нищо не се отличават едни от други.
Нас ни пасат, опитвайки се да ни убедят в това, че да сложи в ред страната ни, може само един „Вожд”, който те ще слепят в своята тайна кухня и ще го направят поредния наш „пастир” (а след това от него ще направят „жертвен агнец” и ще си го сготвят), за да не се опитваме да сложим в ред всичко сами.
Нас ни пасат, когато говорят, че за постигане на благополучие, е нужно да се приеме еди какъв си ”закон” или „програма”, за да може ние да чакаме, докато той бъде приет. Но дори да го приемат, нищо не се променя.
Нас ни пасат, когато ни нашепват необходимостта от решението на множество частни въпроси и „конкретни дела”, за да се загубим в множеството проблеми и да не виждаме главното. И никакви частни въпроси не се решават, а „конкретни дела” не се осъществяват, и никакви частни въпроси не могат да бъдат решени, докато ние не направим главното – да изменим курса на развитие на България от несправедливия модел към справедлив замисъл за устройство на обществото.
Нас ни пасат, когато въртят пред нас калейдоскопа на множество различни факти, за да не успяваме да се замислим за причините на появата на тези „факти”.
Нас ни пасат, когато настойчиво въртят по всички програми на ТВ сериали за чужди животи, за да не се замисляме за своя. Почвайки от турски листопадно-великолепно вековни, ежедневно по националните канали, и стигнем до нонстоп простотиите на „Приятели“, „Отчаяни съпруги“, „Д-р Хаус“, „Дързост и красота” – 1679 епизод и… край нямат!
Нас ни пасат, когато на всяка радиовълна се чуват чужди песни и всевъзможни миксове със съмнителна стойност, а нашите деца и внуци подражават на тази съмнително музикална боклучива продукция.
Нас ни пасат, „обрязвайки” нашата история ту до 1989-та, ту до 1944-та, ту до 681-та година, скривайки, че всичко това са само периоди от една много по-страта, от древна история, за сме хора, не познаващи своите корени.
Нас ни пасат, противопоставяйки и сблъсквайки науката и религията: «материализма» и «идеализма» (макар света да е един и цялостен, а да го делиш на части и да ги противопоставяш една на друга, това е да шизофренираш човешкото съзнание), за да може в нашите глави да бъде «каша» и ние да не можем да разберем взаимозависимостта на явленията.
Светослав Атаджанов
