.
През няколко живота ще се случим.
Или на този зъл живот във края.
Тогава Бог припряно ще отключи
за нас отново поднебесен рая.
Taм в парка, в заснежената алея,
лицето ти ще сграбча в свойте шепи
и сякаш неизбежно ще се слеят
на мислите ни мълниите слепи.
Преди на здрача в стихналите зали
да кръстиш онзи смърч със мойто име,
ще плисне твоят смях и ще пригали
гръбнака на наежената зима.
Ще ни прикрие тутакси небето
под шапката си причудлива, вечер.
Ще бъде сънно, медено и светло,
и приказно като в хралупа меча.
Но после вятър в дрехите оскъдни
навярно ча-ча-ча ще заиграе,
понеже трябва време да се сбъднем
на този зъл живот поне във края.
Ивайло Терзийски
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Още от същия автор – вж тук и тук.
.
