Отворено писмо от Иван Сотиров, генерален консул на Република България, до българите в Чикаго
Когато човек се разделя с приятели, винаги има поне малко тъга. Има обаче и надежда за нови срещи. Четири години бяхме заедно и сега, когато моят мандат завършва, искам да благодаря на всички българи в Чикаго и консулския окръг, с които съдбата ме срещна. Благодаря ви за решителността, с която променяте живота си, за да преследвате щастието; за трудолюбието, с които градите дом и бъдеще на ново място; за интелигентността да запазите българското у себе си и да го предадете на вашите деца.
Когато човек се разделя с приятели, винаги има и спомени за стореното заедно, които правят раздялата по-лека. В това писмо искам да спомена само някои от нещата, към които съм бил съпричастен през годините и които винаги ще ми напомнят за духовната енергия, ентусиазма и родолюбието на българите в Чикаго.
За трета поредна година на 3 март 2009 българското знаме се развя в центъра на Чикаго на площад “Дейли Плаза”, където се намира сградата на кметството. От двете страни на българското знаме се вееха знамето на Съединените щати и знамето на Чикаго. Издигането на българския национален флаг бе част от организираните тържества в Чикаго по случай националния празник на България, които бяха официализирани със специална Прокламация на кмета на град Чикаго Ричард М. Дейли. В тази прокламация, която кметът издава за четвърта поредна година, 3 март бе обявявен за Български ден в Чикаго.
Българският език, който през 2005 стана 21-ят официален език на Ковчежничеството на окръг Кук, продължава да се използва от българите при плащането на данъци. За първи път на територията на САЩ българският език става официален език, на който се дават разяснения от данъчна администрация.
Тържествено честване на 100-годишнината от обявяването на Независимостта на България, се състоя в най-голямата зала на градския културен център, където след кратко встъпително слово за знаменателното събитие бе прожектиран документалният филм “Български танци от Добруджа и Тракия”. Тържеството завърши с концерт на българския фолклорен оркестър “Кабиле”. По време на концерта танцьори от българския ансамбъл “Хоро” както и от американския ансамбъл “Балкански игри” поведоха хоро в залата, на което се хванаха много от присъстващите американци.
Хилядите посетители на традиционния “Зимен фестивал на чудесата”, който се организира за седми пореден път в най-големия увеселителен парк в Чикаго – Navy Pear, имаха възможност през миналата година да се докоснат до българските обичаи и традиции по един оригинален и ефектен начин: за първи път в огромната изложбена зала на увеселителния парк се появи българска елха. Оригиналното е, че елхата бе украсена от децата, които посещават училище “Родна реч” при учебен център “Знание”. В края на декември с помощта на художничката Красимира Петрова те украсиха елхата с изработена от тях традиционна българска украса. В основата на елхата, до надписа “България” бе разгъната карта на нашата страна, а сред зелените клони бяха поставени и снимки на децата с техни пожелания за Новата година, написани на листове от ученически тетрадки.
Към трите трите неделни български училища, които съществуваха досега в Чикаго – по едно към всяка от двете православни български църкви и едно при учебен център “Знание”, се добавиха още две: неделно училище към българската евангелистка църква “Нов живот” и Българско езиково училище “Джон Атанасов”. Искам да се поклоня пред учителите в Чикаго и по този начин да изразя дълбоката си благодарност към тях и същевременно искрената си признателност към свещеното дело на българския учител. Рано или късно, човек обръща поглед назад и си спомня за всички онези, които са му помогнали да измине своя път. Едни са му дали хляб, когато е бил гладен, други са го подслонили в лошо време, трети са го окуражили с добра дума да продължи. Учителите обаче са тези, които не само са разлистили заедно с него първите страници на буквара, но са му посочили пътя, по който да върви, и са му дали душата си, за да стигне там, където се е запътил. Съдбата и случаят ми дадоха възможност да пътувам по света и да посетя много страни. Навсякъде хората тачат миналото си и са признателни към тези, които са загинали в бран за свобода и родина. Паметник на Незнайния воин има почти във всяка държава, но никъде не видях Паметник на Незнайния учител като знак на признателност към този, който е дал на всеки от героите частица от своята вяра, кураж и родолюбие. Мисля, че идеята да се построи Паметник на българския учител в заслужава внимание и подкрепа. И такъв паметник ще подобава на Чикаго – града, който живее най-голямата българска общност в Съединените щати.
Чикаго може би е единственият град извън България, където се издават толкова много български вестници. В момента на български език се издават пет седмични вестника – “България”, “България 21 век”, “България Сега”, “BG Старт” и “Балканско Ехо”. Има интернет издание EuroСhicago.com, седмично радиопредаване и телевизионно предаване. И това обяснява защо именно в Чикаго през 2006 г. се проведе Втората световна среща на българските медии. Форумът, който за втори път събра наши медии от чужбина с колегите им от България, бе организиран от БТА и българската медийна общност в Чикаго. По сведение на организаторите, в срещата взеха участие представители на 30 български медии от 14 страни, сред които медии от Канада, Гърция, Швейцария, Ватикана, Молдова, Сърбия и Черна гора, Франция, Русия, Ирландия.
Българските църкви в Чикаго са привлекателен център, защото са не само религиозни институции, а и място за социално общуване. Към църквите са създадени неделни училища и има малки библиотеки. През седмицата в залите при църквите танцови състави и хорове провеждат репетиции, а в събота и неделя се организират землячески срещи и други културни събития.
Българското участие в Пролетния фолклорен фестивал, който се провежда за четиридесет и четвърта година поред в Чикаго, бе повече от впечатляващо. Битовите ансамбли “Хоро” и “Нашенчета”, както и оркестър “Изгрев” предложиха на американската публика по време на гала концерта български народни хора и българска народна музика, които бяха бурно аплодирани.
Фотоизложбата “Гласове и картини от България”, чийто автор е Мартин Кьониг и която бе организирана със съдействието на Генералното консулство, бе най-значимото българско културно събитие в Чикаго през миналата година. В продължение на повече от два месеца – от 5 юли до 28 септември 2008 – в една от най-хубавите изложбени зали на Chicago Cultural Center, който се намира в центъра на града, хиляди посетители имаха възможност да се докоснат до България – до нейната култура, история, бит и традиции. Мартин Кьониг е американски етнограф и културолог, който посещава за първи път България през 1966 г. Изключително впечатлен от първичността и силата на българския фолклор, той се връща многократно след това в нашата страна и документира бита и живота на хора, които се опитват да запазят чрез песни, мелодии и обреди един свят, който постепенно си отива поради индустриализацията и свързаната с нея модернизация. По време на посещенията си в България Мартин Кьонинг заедно с Етел Рейм правят много записи на български народни песни и мелодии, които издават по-късно в САЩ, за да популяризират българския фолклор. Те изпращат диск с българска народна музика на Карл Сейгън в НАСА, който избира песента “Излел е Дельо хайдутин” в изпълнение на Валя Балканска. Така българската народна песен, записана през 1968 г. от Мартин Кьониг и Етел Рейм на един от фолклорните фестивали в Родопите, поема своя път с космическия кораб “Вояджър” като послание от Земята към други възможни светове.
Под мотото “Българското присъствие в Чикаго – постоянно и авторитетно” се провеждат традиционите вече пролетен и есенен фестивал “Актуални проблеми на българите в Чикаго”, организирани от Българо-Американската Асоциация. За големия й принос в поддържането на българския дух и култура сред нашите сънародници Българо-Американската Асоциация в Чикаго бе наградена от Държавната агенция за българите в чужбина с паметен медал “Иван Вазов” и грамота.
Българо-америкаският център за културно наследство, който бе създаден през миналата година в Чикаго, организира първата си проява в навечерието на 24 май: благотворителен концерт, на който се изявиха утвърдилите се вече художествено-творчески състави като ансамбъл “Хоро”, танцовите формации “Нашенчета” и “Митрония”, оркестър “Балкански ритми”, дамската фолклорна формация “Роса” и други музиканти и изпълнители. Основната цел, която си поставя Българо-американският център за културно наследство, е да пази от забрава и да проправя пътя на такива феномени в областта на българската култура като музикалния и вокален фолклор, иконография, живопис и художествени занаяти, литература, театър и кино, физическа култура и спорт.
Два проекта за сътрудничество с български институции, които стартираха през миналата година имат перспектива за развитие през следващите пет години. Първият проект бе по инициатива на българския артист Ясен Пеянков, който е преподавател по театрално майстворство и артист в един от най-престижните театри в Чикаго. Между University of Illinois in Chicago и Нов български университе в София бе подписано споразумение за сътрудничество. 16 студенти по театрално майстворство от University of Illinois in Chicago бяха в България, където под ръководството на проф. Крикор Азарян и други изтъкнати български режисьори участваха в театрален уъркшоп. Другият проект, чието име е “Танцова работилница”, бе по инициатива на Петър Илиев, български хореограф, който от три години живее в Чикаго. 125 деца от всички краища на България и 14 от САЩ прекараха две седмици в Държавното хореографско училище в София, където под ръководството на американски и български преподаватели усъвършенствуваха танцовите си умения. В края на обучителния уъркшоп бе проведен конкурс, чрез който бяха избрани най-добрите12 танцьори. Така тези 12 български момчета и момичета дойдоха в Чикаго, където прекараха шест седмици в Балетната школа в Чикаго за усъвършенствуване на уменията си. Така бе поставено началото на сътрудничество, което се очаква да продължи през следващите години.
Както е известно, Генералното консулство на Република България в Чикаго бе открито през 2005 година. Така че всичко, изброено дотук, може да се счита само като начало на един дълъг път за утвърждаване и просперитет на българската общност в Чикаго и Средния Запад, която, както се убедих през тези четири години, е заела своето достойно място в многоетническото американско общество.
Благодаря ви, приятели. До нови срещи.
