Българите казваме “Съединението прави силата”, а американците “United we stand, divided we fall”.
Редовете по-долу са писани, за да се търси обединение, а не разединение, но обединение на здравите сили. Обединение на многото честни хора и патриоти (в Родината и в чужбина) срещу престъпници и опортюнисти, останали неосъдени в България.
Ще започна с цитати от исторически документи.
По искане на Георги Димитров, на 12 март 1944 г. от ЦК на БРП(к) към Москва е изпратена шифрована телеграма, в която се докладва, че: “В 12 окръга на България има 26 отряда с обща численост 2320 човека“; и още, че “има окръзи само с по няколко десетки партизани, например: Хасковски – 20 души, Варненски – 40 души, Старозагорски – 50 души; а в Русенски, Бургаски и Търновски въобще не съществува партизанско движение.“
Според отчета на организационния отдел на БРП(к) от 17 октомври 1945 г., броят на нелегалните и партизаните към 9 септември 1944 г. е бил 7 хиляди души.
Сред тези българи е имало и много идеалисти (други ги наричат фанатици) като Никола Вапцаров, които са били жертвани* от върхушката на партията, редовно захранвана с пари от Коминтерна.
Именно прикривайки се зад саможертвата на идеалистите, по-късно непартизани и кариеристи, подобни на хитреца Тодор Живков, устройват не само Народен съд (който все пак е бил и под външен натиск), но и самосъд за много други съграждани, които в една голяма част са елитът на страната.
Последват още жестоки престъпления срещу братята по кръв и съдба, които по мащаби са сравними само със случилото се в СССР – насилствена колективизация, смазване на всяка свободна мисъл и съпротива, отнемане на българското гражданство на т. нар. „вражеска емиграция„, отричане и прогонване на големи части от собствения народ – обявявайки ги за “македонци” или насилствено преименувайки ги с „възродителен процес„. Стига се и до показни отвличания и убийства на българи в чужбина. И дори до най-голямото родоотстъпничество – отказването от собствена държавност с обръщение на ЦК на БКП Народна Република България да се присъедини към СССР (линк).
Към 1970 г. за активни борци против фашизма и партизани вече са обявени не хиляди, а десетки хиляди, и те са провъзгласени за новия елит на нацията.
Елит с осигурено бъдеще и кариери – партийни и/или професионални, като дори децата и внуците им можеха да постъпват с двойки в университетите и единствени да учат в чужбина.**
Така се стигна до парадокса в средата на 80-те години на миналия век, когато са изминали 40 години след преврата на 9 септември, в България да има не 7 хиляди, не 70 хиляди, а над 240 000 активни борци против фашизма и капитализма.***
Този псевдоелит от опортюнисти отвращава всички честни българи. Разочарованието е голямо и сред хората, повярвали, че Партията ги води по верен път. Път, по който избуява посредствеността, рушветчийството и безочливият кариеризъм. Разочарованието кара хора като моя баща да си захвърлят партийните книжки още през 70-те години, макар и вярващи в левите идеи. Именно то кара и поета Иван Пейчев, участвал в Съпротивата, да напише чудесно стихотворение, посветено на Вапцаров, което завършва с думите:
„…И ако чужд остана на земята,
заради която трябва да загина,
вместо молба или вместо проклятие
ще кажа пак: “Върнете ми Родината.”
.
Този псевдоелит е една от причините за бързия крах на социализма, ускорен от върхушката начело с Живков (линк).
Последва вътрешнопартийният преврат и след него – над четвърт век „преход“.
В разработка на ГИАП (Граждански Институт за Анализ и Планиране), публикувана на 13 януари 2006 г., четем:
“На въпроса дали през изминалите над 60 години обществото в България е управлявало страната си чрез различните механизми на демократичното устройство, мнозинството българи отговарят твърдо с „Не!“.
Т.е. преходът се възприема не като преход от тоталитарно към демократично управление на обществото и икономиката, а по-скоро като преход от социал-феодализъм към феодал-капитализъм.”
Въпросът е: да бъдат посочени феодалите, управлявали България вчера, и кой я управлява днес.
Ето какво още пишат учените от ГИАП:
“Кой е бил и кой е феодалът? И в двете фази феодалът е един и същ – структурно и персонално – независимо, че си мени имената, а сега се опитва да бъде безимен, но това няма значение. Някога той се казваше БКП, Партията – “челен отряд” на обществото, която управляваше и разполагаше с целия обществен ресурс. Държавата с всичките си структури беше само инструмент, чрез който се реализираше властта.
Днес същите тези хора, висшата номенклатура на БКП и техните наследници и прислужници, съставляват политическата каста, ръководеща чиновническата мафия, които управляват страната фактически като окупатори. Продължавайки да разграбват за себе си националното имущество и богатство по най-циничен и безогледен начин. В този грабеж участват всички властови структури – от селския кмет до министър-председателя с цялата огромна армия на непрекъснато плодящите се чиновници. Не, че сред тях няма честни и почтени хора. Просто такива са правилата на играта.”
Държава, която след пет войни (1878-1885-1912-1913-1915), само за пет години до 1939 г. постига седмо място по жизнен стандарт в Европа и десето – в света, сега за четвърт век е в нечувана икономическа и демографска криза. Днешна България води срамната и страшна световна класация по СМЪРТНОСТ (пред Лесото и Украйна) и по обезлюдяване. България е на трето място в света по застарялост на населението – средната възраст на българските граждани се изчислява на 41,4 години и ако на територията на страната ни през 1942 г. е имало 10 500 училища, то през 2000 г. вече са 3491, а през 2016 г. училищата са 2456. И това – без война, без нахлуване на свирепи чужди врагове на българска територия!
Крайно време е българите да се изправим и извикаме: „Стига! Върнете ни България!„ Както, сигурен съм, би се изправил и един Вапцаров, ако можеше да възкръсне. И да бъде потърсена персонална отговорност от виновните.
Лична отговорност, а не колективна. Защото не е вярно, че “всичките са били маскари” – честните хора винаги са мнозинство. Защото, както пише в Еврочикаго преподавателят от Софийския университет Николай Гусев, правото не познава колективната отговорност. Който настоява за колективна отговорност, всъщност ратува за тотална безотговорност. Отговорността винаги и всякога (с изключение на крайно тираничните системи) е била и си остава лична.
Неслучайно един от т. нар. ловци на престъпници – Визентал, който години наред е издирвал и залавял престъпници-нацисти, споделя: “От дългогодишния си опит стигнах до следния извод – говорете за конкретни жертви и за конкретни престъпления и извършители. Само това е важно, за да се предотврати повторението на подобни престъпления”.
И тук идва голямата роля, която може да изиграе българската емиграция****. Защото е много трудно на българите в страната да се изправят срещу новите-стари феодали, без да бъдат смазани от последните. Но съединението прави силата и е крайно време всички ние, които вече сме си устроили добре навън живота, да се обърнем и да помогнем на братята и сестрите си, останали в Родината. Парите, които изпращаме, не са достатъчни, за да изпълним синовния си дълг към нашите родители.
Още повече, че след последните събития с бежанци и емигранти от Сирия, Африка и Азия, и разтресената от атентати Европа, и държавите от останалия развит свят могат да преразгледат политиките си и на много от нас да се наложи отново да се почувстваме като сред чужди.
А за ограбилите народа ни с милиони и милиарди все някъде по света (както и до сега) ще се намери топло местенце на завет…
Но именно ние можем и имаме сили да не им го позволим. Обединявайки се, емиграцията ни, самата тя прокудена от България, може да каже: “Вие ни изгонихте от Родината, но и ние няма да ви позволим да се спасите зад граница. Ще ви преследваме персонално по всяко кътче на света, докато не си платите дълговете. Не ви искаме сред нас и ще алармираме свободните медии, кметовете на градовете, в които живеем, ръководителите на държавите да не ви дават визи и да не ви позволяват да търгувате с тях!”
Това става още по-лесно сега, след като президентът на САЩ в края на декември 2016 г. подписа законопроекта, касаещ глобалния статус на “закона Магнитски” (Вж. линк). Според него в санкционните списъци (в които доскоро бяха записани само няколко десетки граждани от Русия) ще бъдат вписвани и граждани на която и да е държава, заподозрени от американските власти в корупция или в нарушаване на човешките права. Включително лица, виновни за извънсъдебни убийства, изтезания и други мащабни нарушения на международни признати права. Също така замесени в корупция, кражби и други престъпления, останали ненаказани в собствените им страни. (Вж линк .)
Ние, българите в чужбина, обединени със съмишлениците си в България, ще помогнем в съставянето на бъдещите списъци на политици и държавни служители, персонално виновни и ненаказани за разрухата в България, ще се борим да няма забрава за престъпниците и за въвеждане на закони за корупцията като в Румъния, където 2% от върнатите пари в Държавния бюджет от разкрити закононарушения се дават на разкрилите го и на съобщилите за него.
Още през 2009 г. в Еврочикаго посочихме, че според данни на Бюрото по преброяване на населението, българите са най-високообразованите измежду имигрантите от европейски произход в САЩ. Сега, в началото на 2017 година, от немски медии научаваме, че че сред чужденците в Германия най-висок дял на работещите има при българите. А виждате ли какво е у нас?
Всичко това потвърждава тезата, че не е българският народ с дефектен код, а така наречения му елит, който се оправдава с народа си. Потвърждавайки думите на ст.н.с. д-р Симеон Войнов:
“Шайка бандити ограби нашия труд, ограби нашите надежди, ограби бъдещето на нашите деца. Доведе до днешното безпътие и деградация на обществото и се надяват, че ще останат безнаказани. Много страни са минали през подобни кризи, а България – не за пръв път. Ние вярваме, нещо повече, ние сме убедени в уникалните възможности на обществото да се регенерира, да се самообновява и лекува своите рани.“
Българското общество още не е казало своята дума.
Нека първо ние зад граница, а след това и в България, вместо молба или вместо проклятие, да кажем пак: “Върнете ни Родината!”*****
П. Стаматов, основател на сайта Eurochicago.com
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Според данни за загиналите в партизанското движение, бройката на поискани по поръчение на ЦК на БКП като нелегални, като участници в бойни групи, в партизански акции, като ятаци, както и участници, обесени в затворите и осъдени на смърт, са общо около 3000 човека. За жертвите на „червения терор“ вж. ТУК.
** Получават значителни привилегии в сравнение с останалите, като в началото това са: народна пенсия; надбавка към заплатата; предимство при назначаване на работа; предимство при кандидатстване във ВУЗ; по-евтино медицинско обслужване; безплатни почивни станции; еднократно предимство за придобиване на жилище и покупка на лек автомобил; безплатни карти за градския транспорт и дори безплатни карти за баня…
Впоследствие привилегиите на активните борци се прехвърлят и върху техните деца и внуци. В средните училища и в университетите първо са приемани всички деца на АБПФК, които са изкарали “Среден (3)”. При оценка “Слаб (2)” се е искало специално разрешение от партийните органи, и макар с двойки, те също са били приемани.
*** Партийните членове са над милион, а през различните служби на ДС (официално обявен за филиал на КГБ) са преминали много десетки хиляди. Отново ще цитираме ГИАП:
“Не можем да отминем въпроса с често дискутираната тема „Държавна сигурност“ – най-деликатната политическа гатанка в България. Поради две причини.
Първо, част от де факто управляващия елит са отговорни служители на ДС или техни наследници.
Второ, споменатите най–добре знаят, че основната маса от ДС е добре школувана, с богат организационен опит; голяма част от тях силно патриотично настроени и е твърде опасно, ако бъдат допуснати неконтролируеми до лостовете на властта.
Допускат се само онези, които могат да бъдат пречупени, подкупени, заплашени с компромати и в крайна сметка – манипулирани.”
**** Цялата емиграция – не само старата политическа емиграция, а и новата икономическа. Защото единици са тези, които от добро са напуснали роден край и дом.
***** Първият Обществен съюз, който се присъединява към призива “Върнете ни Родината!”, е вече факт в Чикаго и продължава да набира нови членове. За повече информация – пишете на редакционния имейл на сайта Еврочикаго или се обадете на посочените в контактите му телефони.
Досега идеята е подкрепена и от някои български организации и дружества, като първи бяха Българският национален фронт – Чикаго. Както и от известни български патриоти, правозащитници, личности и обикновени граждани от България и чужбина, първи сред които бяха Петър Пенчев, Атанас Чобанов и др. (Ако желаете вашето име или организация да бъде дописано в списъка, то моля подпишете нашата петиция (линк) и ни пишете, за да го добавим. Моля помогнете петицията да достигне до колкото се може повече българи!)
.
